1. Половинката да осъзнае, че такава е наложителна, а не е само чесане на езика на една "лоша мащеха", и
2. Да я реализира тази промяна.
Той се лашка между 1 и 2 и никога няма да тръгне дефинитивно в нито една посока, докато аз съм в картинката, разбирайте - да се занимавам аз с детето и неговите нужди.
Родителският рефлекс на половинката към момента, общо взето, е
1. Лигавене за 15на минути и после изчезва
2. Когато някой от другите (свеки, аз) вече съвсем го овика да вземе мерки, скарване с малкия, обещаване, че няма повече и до тук (макар, че фактическа промяна в поведението на детето не настъпва)
Сега ще почне едно лашкане между двете крайности докато си напипа "родителски стил", който да работи.
Колкото аз съм рационална и конкретна, толкова той е емоционален и "спрямо ситуацията". Преди малко говорихме за детето и почнах да му задавам конкретни въпроси и да искам конкретни отговори. Като говорихме за училище, извънкласни и т.н. - ок. И като стигнахме до поведенческите неща - ръб. Спрямо ситуацията да било и по-меко. Добре, бе, човек, какво разбираш под "по-меко"? И как спрямо ситуацията, че то така промяна никога няма да има. Аз не искам да се обяснявам тука като ученичка или да правим очни ставки, на които ти да се пуйчиш като рефер. Искам конкретно - ако детето направи Х, каква реакция У искаш от мене. Ей, все едно нажежено желязо му заврях отзад. Ама стигнахме до отговори в конкретика накрая, с много клизма. Тези именно свободни за интерпретация "според ситуацията" подхранват манипулативността на детето, а на него дават възможност да се оплаква от подхода ми. Сега вече няма как да ми носи от 100 кладенеца вода, сам е казал кога, какво. Казвам добре, ако беше детегледачка платена и ти зададе същите въпроси, нали и на нея ще трябва да й дадеш един вид "инструктаж" как да действа. Мига, мига, и даде отговори.
Та, процес е, няма да стане за един ден.
