Детето се връща в неделя

Докато не натрие носа на детето няма да миряса.

Може ли да ми дефинираш “брутална манипулативна криза”?
Как протича?
Каква е причината?
Какво я отключва?
Може ли да се избегне?
Как се овладява?
Какво е най-добре да се направи след това?...

Кой ще излезе виновен слабо ме интересува, важното в ти и баща му да седнете отново, да обсъдите нещата които се случват и какво предстои, за да имате ваша обща и единна стратегия и да започнете да я прилагате.

И аз щях да питам как и защо започва кризата. Ей така ли започва да се тръшка. Какво я отключва или провокира. Как са я потушили.

Нали се е залетял да учи на 45 години, че да стане млад специалист на 50. Трябва му спонсор в следващите 4-5 години, което ще рече, че ще я прави на луда и щастлива, а тя си мисли, че е по-необикновената от него.

Дай малко факти за майката, освен затворника- работа, жилище.
О, тя щеше да се връща.

Започва с наливане на очите със сълзи, подпиране на ръце, гледане на една точка. Ако не му обърнеш внимание или си излезеш, след известно време това спира.

Ако обърнеш внимание започва вече истинският рев с надуване. Плач до посиняване, хипервентилация. Хваща се за сърцето или стомаха, едно от двете, и започва превиване и търкаляне по столове, дивана, леглото му.

Обикновено е едно от две неща. По това време (разбирай след връщането му от МА), е заради нея, че му е тежко, не можел да издържа, защо бил жив. Съответно почва едно звънене от гледащия го в момента (свеки или аз) до майката и бащата. И там вече намеса от тях. Сто пъти се обясни, че и всеки ден да реве МА няма да се върне но плачът не спира.

Второто е една идея по-слабо, не стига до хипервентилация, почервенява от напъване, крокодилски сълзи, хълцукане. То е за мен, като трябва да направи нещо, което не иска в момента. Обикновено се услушва кога ще влезе баща му и като чуе портата почва, та като влезе да го завари, че плаче и да почне "Какво има, Х", та да си измисли какво съм го "тормозила" въпросния път.

Понякога прекратява като му се обърне малко внимание, друг път продължава на инат докато баща му не му се скара.

После си ходи напред назад все едно нищо не е било.

Не може да се избегне, непредвидимо е кога ще се почувства "зле". Съответно няма как да се предотврати. Повтаряемото е, че и двата вида кризи започват, а при по-тежкия вариант се разиграват в отсъствието на бащата, особено когато е на основната работа, от която знае, че не може да си излезе.

Много цинизъм ,много интриги ,много злоба......
Даскалка, един съвет от мен -ако аз бях на твое място , щях да пробвам отново с добро и взаимни усиблия с бащата.Ами зрели хора сте,уж.Разумни,а не седнете да обсъдите по какъв начин да подходите спрямо детето.Колкото и да е инат , разглезено и изпуснато ,все още си е едно хлаппе.Имам до себе си такова ,та имам поглед.Всяко хлапе може да се води, не е още изграден характер,та да не може да му се влияе.Съвета ми е ,разговаряй с бащата , решете заедно как да му въздействате- добра дума,с търпение , любов , но и с твърда ръка същевременно.Но говорете и с него, тремата да сте.Нека малкия усети ,хем че сте твърдо решени да го вкарате в правия  път и няма да му минават номерата занапред,хем от друго строна ,че сте загрижени за него.Децата усещат ,с много търпение се въоръжете и действайте .Има надежда, аз на твое място бих пробвала така .

Какво казват специалистите по въпроса и какъв е шансът бащата да проумее, че е време за специализирана помощ?

Котана, не мога повече. Преминах точката на пречупване. Тази врата в нашия случай е затворена.

Няма да стане с добро. При описаната ситуация как малкият се прави на луд идея нямам как би могло да стане.

Ти писа, че сте посещавали психолог след завръщането му от Лондон преди година, когато също е изпадал в такива кризи и психологът е помогнал. Какво беше неговото мнение за всичко това и какво ви посъветва да правите, за да избегнете кризите?

котана - абсолютно съм съгласна с теб. Още повече, че това момче по един или по друг начин ще е част от живота ти Даскалка - завинаги, евентуално. Струва си усилията

Струват си всички усилия, ако има поне капчица взаимност. Ако детето за 3 години продължава да агресира и да отхвърля Даскалка, не виждам причина да продължава с напъните от нейна страна. Това вече би било психопатско. Да насилваш и натягаш да те приемат на всяка цена.

Самата истина. Затова е добре лирическата героиня да си стегне куфарчето. Освен ако не се предлага изгонване на "бившето дете", за да може героинята да се наслажава на мускулите на П@тев, без "манипулативните кризи" да ѝ пречат.