Детето се връща в неделя

Много хубав въпрос.
Виждаме колко е лесно да се дава акъл за чуждо дете. Но колко от тези решителни и крайни варианти - за шамари, за тъпкане с транквиланти без лекарско предписание, за гонене в институция, - ще се случат при свое дете? Николко.

Ето това е добър въпрос, дано някой отговори. Защото в тази тема се смята, че най-добрия вариант е игнор и отърване от детето, нали е "чуждо" и Даскалка с нищо не му била длъжна. А когато е собствено какво правим?
Аз лично първо бих си отговорила на въпроса защо това дете се държи така и как го направих такова.
Разбира се ситуцията е доста различна, защото в случая има много утежняващи фактори като незаинтересован баща, изпуснати първи години без възпитание, роднини, които настроиват детето.
Със или без тези фактори обаче (без да ги подценявам) винаги размуните хора би следвало да търсят и своята вина когато имат проблем с друг човек, особено дете. Няма как в едни двустранни отношения единия да е чист като сълза, а само другия да е черен.

А, николко. Забравяш родителките с "бившите" деца.

Две ги имам и двете аз съм ги отгледала, затова съвсем отговорно казвам, че нямаше начин да се държат с мен като с гъз!
Защото, децата не се раждат на 10 години.
На толкова вече имат права- да ги питат при кого искат да живеят.
Но, имат и отговорността да се държат като хора, за да не се окаже, че не ги искат.

Google76, детето може би все още има шанс да се промени, а както ти казваш, това е свързано с много работа с него.
На мен не ми стана напълно ясно следното: Какъв е бил до сега подхода на бащата? Той правил ли е опити да повлияе на детето? Ако е правил, опити защо не се е получило и то продължава да се държи по един и същ начин 2 години? Каква е била например реакцията на бащата, Когато детето е подминало Даскалка без да я поздрави? Той въобще индикирал ли е проблем?

Преди обяд питах Даскалка, какво очаква от детето. Тя отговори много конкретно. Виждам, че очакванията й са в  границите на нормалното. Почти съм убедена, че бабата няма да издържи да гледа детето още много време. Давам й не повече от 2 седмици.
За съжаление има такива хора, дори в малките населени места са болшинство, които оставят нещата във възпитанието на децата си на самотек. В случая с това дете се е случило точно така, а най-вероятно детето още докато е било с майка си баба си и Мускула, е проявявало такива форми на инат, привикнало е с тях и знае, че работят успешно, та сега се опитва да прилага модела и на Даскалка. Остане ли само с баща си, ще ги въведе и срещу него.

Пардон, тях наистина ги забравих

Ключовото е болднатото. Мотивацията да се бориш за свое (включително осиновено) и за чуждо дете е несравнима. Както и правомощията.

Стига бе, още ли го дъвчете тоя казус.
Детето от историята има майка и баща. Майката е отсъстваща, бащата е поел ангажимента да го отглежда. Като какво се държи няма никакво значение, не можеш да се откажеш от детето си както и да се държи, те са си го направили такова, техен ангажимент е да го отгледат.
 Следователно Мунчо, като поелия ангажимент, почва да си гледа детето, осигурява му дом, там, където може и бачка да го издържа. Новата му приятелка не го иска у тях, значи няма да е там. Търси си издръжка от майката и всичко по закон, както всички разделени родители.

Просто е.

За бащата то е свое биологично, Сапфир. Негов е ангажимента, нови жени, мъже, ако искат да съдействат, окей, ако не искат - тяхна воля.

Уточнявам, защото в темата продължава да се насажда презумпцията, че Даскалка имала някакви задължения да възпитава и превъзпитава чуждото дете, все едно е нейно, прилагайки какви ли не витиевати педаготически и психологически подходи. Всъщност - не. Нито е задължена да го възпитава, нито е задължена да му търпи ексцесиите. Ако има медицински проблем, да се диагностицира и да се следват лекарски препоръки. Ако е въпрос на възпитателни пропуски, те са от прерогативите на биологичните му родители/роднини. Даскалка има единствено правото да съжителства с едно сравнително социализирано същество при санитарния минимум от добро възпитание. Щом бащата не е в състояние да го осигури и няма медицински причини за това, значи трябва да вземе решение как да освободи Даскалка от принудата да бъде тормозена ежедневно от неговото дете - дали чрез активна роля във възпитанието, дали чрез преселването му в друго жилище (като може да избира дали да си придружава детето или не - въпрос на лично решение и договаряне с роднини или друг помощен персонал).

Google, NumLock, аз никъде не съм написала, че с детето не може да се работи. Просто това изисква сериозна мотивация, ВРЕМЕ, бих казала интелект и разбиране на проблемите, финанси, наличие на подходящ специалист, също и искрено желание да му се помогне. Добре, ама кой от близките му покрива тези характеристики? Да се държи добре с Даскалка няма как да стане. То не я понася, не иска да е в нейната къща. Защо точно да полага усилия?  Тя също иска то да се махне. Мачът е свирен и резултатът - ясен. Детето няма да живее заедно с Даскалка, въпросът е бащата къде остава и колко време ще си късат нервите, докато той кандиса да го заведе при някоя от бабите за постоянно.

Не съм видяла някой да е написал че авторката е длъжна каквото и да е по отношение на детето. Тя дори няма брак с бащата.
 Бащата обаче е, недвусмислено.
Личното ми мнение, извън този казус, който считам за измислен, е че баща, който неглижира нуждите на детето си, още повече ако е проблемно и избира да не живее с него, по този начин лишавайки го и от втория родител, а със спонсорка, секс партньорка или каквато и да е там, е плужек. Но плужеци много на този свят.

Сега, явно който има търпение да стои в темата, ще научи Мунчо какъв баща е точно.

А колко от вас ще направят така с поведението си към собственото ви дете, че то да се държи към вас като гъз? Отношенията  между хората са двустранни. Повечето имаме добри и обичащи ни деца, защото и ние ги обичаме.
Даскалката не е длъжна да прави нещо за детето, но да спре да го разнася по форумите.

Грешката е моя, не уточних, че питам за мъжкия ЛГ (Г като гъз) Даскалов. Защото детето обиждайки жена му индиректно, а и направо директно, обижда и него.
Я, Ирис е написала каквото мисля.

Щом някой няма мотивация да отглежда и възпитава "чужди" деца, не живее с такива.
Аз що нямам в дома си чуждо дете? Щото не съм взела. Това по принцип, иначе за мен децата на партньора не са чужди, не са намерени на улицата, аз бих живяла с мъж с дете и бих смятала, че нося отговорност за него. Няма такъв филм да взема дете под покрива си и денонощно да повтарям как не съм му длъжна, другите да се оправят. Няма и такъв филм да живея с човек, с който претендирам да сме семейство обаче да му казвам да си намери кой да му гледа детето докато е на работа и да не ме занимава. Това е извън всякакви мои представи за семейство и човешки отношения.

Ако може, спрете за момент с отплесванията настрани и погледнете обективно.

Това нашето не е от вчера, а отношения с развитие. Модус операндито на детето е един и същ, тук, спортове, училище...

В началото почва с цветя и рози. Малкият е умен, много лесно напипва какво трябва да направи, често много лицемерно, с мазнене, и прочее, да не губим време за подробности. В момента, обаче, в който това не проработи, почва цирк. И възрастните клякат. Това - значимите био възрастни в неговия живот.

В един момент какво стана?

Тази стратегия се оказа тотално неработеща навсякъде, първи клас. Аз, учители, треньори не се впечатляваме от тантруми, поставяме и налагаме изисквания. И ако извън вкъщи е принуден да се съобразява една идея в повече, защото все пак е заобиколен от други деца и вижда какво как, остава да "дренира" беса си вкъщи. Основно върху мен, когато баща му го няма, за да може интригантството да доведе нещата до игровото поле, на което е свикнал и знае как да постигне резултат - жертвата, тормозеният, нещастният, на който всички трябва да клекнат, за да се почувства по-добре. Получава му се с биологичните роднини, защото все пак им е кръв, жал им е, прощават и т.н., не са единствените в БГ с такива изпуснати деца.

При мен се получи натрупване по няколко показателя.

1. Вече беше почнат да бъде притискан да се държи нормално - в училище. Фрустрация.
2. Вече беше почнал да осъзнава, че майка му няма да го вземе, трябва да включи "манипулативните техники" на по-висока предавка.
3. Вече беше почнал да осъзнава, че аз не съм "гадженце", а нещо важно в живота на баща му.
4. Моето присъствие беше съвсем категорично и черно-бяло. В къщата и живота на баща му, спането с тате прекъсна, лигавщините започнаха да бъдат коригирани, работата по наваксването започна по график и т.н.

Та омразата му към мен е съвсем обяснима. Тук просто моделите на поведение, които водят до желан резултат навсякъде другаде НЕ ДЕЙСТВАТ. Ожесточението му е много подобно на това, което съфорумките трупат тук към мен, защото не се огъвам. Пробва така, пробва иначе, не и не. Даски е канара. И то какво остава? Да умре там и, да го цитирам "всички да се отървем". И с логистичната подкрепа и насъскване от страна на старите и майка му, ето ви го крайният резултат.

Нито една от вас няма да търпи дете да седи на масата й и да й обяснява каква е курва, боклук, и прочее от рода. Не се излагайте да говорите за търпение и благородство в такива ситуации. Ако собственото ви дете ви нарече така, вие имате "правомощия", примерно, да го ошамарите или направо набиете за подобно поведение. Аз не мога и той се възползва от това на макс.

Има точка на пречупване, дами, от който момент за някои неща няма смисъл. Ако баща му коригира поведението му е добре дошъл. Но четвърта година да търпя аз това поведение е пълен абсурд.