Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Къде греша и нормално ли е неговото отношение към мен

  • 5 129
  • 56

Добро утро,  дами. Накрая събрах смелост да пиша тук.
Ето я и моята история:

Връзката ни започна през октомври миналата година. Всичко беше прекрасно, до момента в който не започна да говори за бившата си приятелка Спомена, че са просто приятели. Казах си добре, но в някои моменти той споделяше твърди лични неща. Реших, че не я е преживял. Помолих го да спре да говори за нея пред мен. На моменти ни сравняваше. Някак си не можех да се почувствам сигурна и започнах да се измъчвам вътрешно. Плачех, мислех.... Реших, че съм патологично ревнива, че прекалявам, но интиуцията ми казваше друго.  И така докато не открих писмо от нея написано за него на 14 февруари, което ми преля чашата. Заболя ме, казах си, че пак си въобразявам и му простих. Но горчивината си остана в мен. Преди месец си позволих да отворя стария му смартфон (това беше златно правило, което съжалявам, че наруших)...отворих чатовете им. Разбрах, че са се виждали тайно, разменяли са си подаръци. Бяха ме обсъждали. Просто рухнах. Разбирате ли? Опитах се да дам всичко от себе си за тази връзка. Грижех се за нас, за него и какво се случи? Чувството, че си бил предаден е ужасно. Много пъти го молех да сложи някаква граница на това приятелство, никога не съм го ограничавала, нито съм му поставяла ултиматуми. Оказа се обаче, че тази граница - липсва. Беше флиртувал с нея. Освен това флиртуваше и се шегуваше свободно и с други жени в соц.мрежи. Реших, че по този начин си повдига самочувствието. Преглъщах и това. Смея да твърдя, че съм привлекателна и харесвана жена, но никога не съм си позволила да флиртувам с бивши или други мъже в мрежите или навън, просто защото смятам, че когато обичаш и уважаваш някой и той е достатъчен за теб, ти не постъпваш по този начин. Както и да е... помислих, че това е чисто мъжка черта и си казвах -  Прекаляваш, стегни се! Ревнива си, болна си! Мълчах, но вътрешно страдах. Усещах, че нещо просто не е наред в тази връзка. Самочувствието ми бавно се сриваше, усещах как губя увереност в себе си  и просто болеше. Няколко пъти се опитвах да говоря с него - без успех. Проявяваше разбиране, извиняваше се, но може би е било само привидно, не зная. След случката с отварянато на чатовете с нея  си тръгнах. Събрах си багажа и изчезнах с бясна скорост. Бях ужасно ядосана в онзи момент.Това се случи в края на юни месец. Сега той съжалява, а тя заминава да живее извън страната, но любовта и доверието ми просто..... се счупиха. Не знам как бих могла да вярвам на човек, който е действал зад гърба ми толкова време и то от самото начало на нашите отношения. Няколко пъти ми повтори, че не  съм успяла да  разбера тяхното приятелство и едва ли не филмите се прожектират сами в моето въображение. Да, обаче видях друго и за мое съжаление, не беше филм. Извиних се, за това че съм нарушила личното му пространство и че се държах грубо, в онзи ден, но му казах, че не мога да позволя да бъда лъгана и манипулирана, повече. Плаках пред него, опитах се да поема своята част от вината, простих му, питах го какво не е  наред... но, мисля, че вече трябва да приема истината- такава каквато е. Знам, че не ми е изневерил физически. Постоянно повтаряше, че нещо в него не е наред, че не става за връзка. Парадоксално е,  че той се държеше страшно добре с мен - мил, внмателен,  подряваше ми цветя без поводи, целуваше ме по челото, прегръщаше ме нежно и сякаш всичко това не е било истинско.

Моля за съвет, вътрешно съм разбита. Ходя по улиците, сядам сама в парка или някое кафене и плача. Изпитвам вина за края на тази връзка. Опитах се да го разбирам, да бъда толерантна, да прощавам, но за сметка на себе си. Всичко в мен се срина и приключи окончателно. Сега той ме търси и да ме пита как съм? Съжалява, но ако наистина съжаляваше, щеше да се опита да го покаже на дела, а не да ми се извинява в съобщения в интернет. Изобщо не знам как да подходя вече. Говорихме два пъти от тогава.  Изведнъж спря да ме търси. Аз същяо не го търся. Посъветвах се психлог и тя ми каза ,че е по -добре да продължа напред  и да повярвам, че заслужавам да бъда щастлива, че ми трябва терапия, за  да повиша самооценката си. Същото казаха и моите най - близки приятели. Обичам го, но болката е ужасна и мисля ,че той не ме обича и никога не ме е  обичал или просто не съм разбрала. Ще се радвам да сподлеите вашите гледни точки и опит.

Къде греша всъщност? Проблемът е, че съм на 36 и вече се чувствам изхабена. Страхувам се да се доверя отново някога на някого.    
Виж целия пост
# 1
Само не бързай с вземането на решения. Дай си време.
Виж целия пост
# 2
Приключила си. Не се връщай назад. Правилно си го преценила. Съжалявал ама чак като видя, че тя заминава, нали? И хоп, на резервния вариант, т.е.ти. Хайде пътя и да заминава да си повдига самочувствието с други наивници. Не си разбирала приятелството им, леле леле...
Виж целия пост
# 3
Желая ти бързо възстановяване, не се давай на отчаянието, нито на възрастовите предразсъдъци - имаш достатъчно време да се излекуваш и да намериш нов партньор. Просто следващия път не бъди толкова толерантна към чуждите своеволия.
Виж целия пост
# 4
Няма драма. Просто го блокирай отвсякъде и продължи живота си. Били сте заедно някакви месеци, не е бил коректен, не съжалявай.
Виж целия пост
# 5
Не виждам вина в теб. Пожелавам ти бързо преболедуване Hug
Виж целия пост
# 6
36 е една чудесна възраст, за да се започне всичко отначало. Не ти е нужен такъв човек, гледай напред, не назад.
Виж целия пост
# 7
Най-смешната част беше, че и на мен ми предложи ПРИЯТЕЛСТВО.😀 При мен, обаче няма да се получи и мисля, че той го рабра.
Виж целия пост
# 8
аз също имам приятел, който ми е бивш. Изобщо няма да реагирам добре, ако "новия" ми "забрани" да общувам с него. На такава възраст вече всеки има емоционален багаж, навици и тн, нужно е приемане и от двете страни. Хората не обичат универсално и не е достатъчно само любовта, за да са щастливи двама.  Само това ли е бил проблема м/у вас?
от опит ще кажа, че лепенето после само боли повече, струва повече нерви и загубено време. На 36г не е свършил света, просто не трябва да тръгваш с голямата кошница. "Изхвърли" си емоциите тук няколко дни, но после най-добре "си забрани" изобщо да мислиш за този епизод и да те трови отново. Успех!
Виж целия пост
# 9
Е, грешката ти е, че си тъпа. Съжалявам за "хейта", но търсиш съвет и ми се иска да ти дам правилен такъв. В ситуацията си глупава. Той се гаври с теб, а ти... Търпиш. И за кого?! На кого  "прощаваш"?! Това са глупости.

 Аз съм била на мястото на бившата му. Няма да забравя как веднъж ми звънеше и ми обясняваше, че "само да кажа и я е изхвърлил", как сексът не върви и подобни... Ужасна постъпка!

 Накрая тя го заряза, а той пак се пробва да се върне при мен. Казваше, че е бил с нея просто да ме дразни. Не знам още коя от двете ни лъжеше, но и двете го разкарахме.

 Бъди умна, на 36 си, другото момиче тогава беше на 21... Постъпи по-правилно от теб. Не сте женени, нямате деца. Той се държи с теб сякаш си му опция.

 Някои ти дават съвети, че "били приятели" и не било кой знае какво. Поддържането на приятелски отношения тип - поздрави за рождени дни, Коледа, Нова година и положителни емоции и поздрави ако се засекат, създава добро впечатление, говори за зрели хора, но това е "тъка на два стана" - не става!

 Коя жена заслужава подобно отношение?! Grin

 
Виж целия пост
# 10
Много правилно си постъпила като си го разкарала.
Не се обръщай назад.
Не смяташ ли,че заслужаваш нещо по-добро-мъж,който наистина държи на теб?
Малко повече самочувствие трябва.
Виж целия пост
# 11
Питаш и ти "казвам" моето мнение:
Да, сгрешила си! Като не си очертала ясни приемливи за теб граници, приемала си неприемливото му за теб поведение, прощавала си... Подривала си сама себе си.
В живота има разни хора, разни идеали, разни отношения... Важното е с кое ти си ок и с кое не си. Има твърде много хора, които не могат да взимат адекватни решения за собствения си живот и приоритети в него, пък тръгнали връзка да създават, а всъщност само натоварват и чупят околните.
Той няма самочувствие, а комплекси и компенсира по всякакъв начин, опитвайки се да привлича в орбитата си, колкото се може повече жени. Ти нямаш самочувствие и търпиш, преглъщаш, прощаваш...
Грозна история, която е добре да ти послужи за урок и да не допускаш подобни грешки друг път. Наистина поработи върху самочувствието си, дай си време да си простиш и да заобичаш себе си. Него го изхвърли от живота си - той е минало, което винаги ще има нужда от патерици, оправдания, резервни клонове и ще иска да си прескача между тях като маймунка. Не си струва грам време да хабиш за такъв мъж!
36 г. е прекрасна възраст за рестарт, за курсове по интереси, пътуване, четене, танци... Наслаждавай се, самоусъвършенствай се, обичай се и ще срещнеш по-подходящ.
Този го остави на собствените му филми.

П.п. Аз бих реагирала остро още на опита му да ме сравнява с други, особено пък ако не е в моя полза. Още тук съм с единия крак навън, а ако не се стегне моментално - и с двата
Виж целия пост
# 12
Има хора, които успяват да поддържат приятелски отношения с бившите си, но тук случаят не е такъв.
Виж целия пост
# 13
Дори и на 50 да си, бих ти казала да не позволяваш да бъдеш мачкана и унижавана. Възрастта няма никакво значение. Аз също не виждам никаква вина в теб. Нарушила си личното му пространство заради липсата на доверие, което накрая се оказва съвсем оправдано. Моят съвет е същия - разкарай го окончателно и продължавай напред. Може да страдаш известно време, но ако продължиш да се занимаваш с този лъжец и манипулатор няма да се почувстваш по-добре. Моето мнение също е, че имаш нужда от повишаване на самочувствието, защото жена която смята че заслужава повече не би търпяла да я мачкат и подиграват по този начин. Лично аз да съм си тръгнала още на първите сигнали, че нещо не е наред, колкото и да съм хлътнала. Вдигни глава и го изтрий завинаги от живота си. С такъв никога няма да си щастлива. Това че ти си честна и коректна не означава, че отсреща ще получиш същото. Търси човек, който е като теб. Търси това, което и ти можеш да предложиш и не по-малко.
Виж целия пост
# 14

Изведнъж спря да ме търси.

Той е спрял да те търси! И най-добре да не те търси повече! Сигурно е разбрал, че си добро момиче и е решил да не те тормози повече. Може и да е заминал при бившата. А дори да не е при бившата, сигурно е при някоя от чатовете. На мъжете им идват нанагорно женските сълзи и драми, особено, ако не държат на жената.  Не съжалявай - извадила си късмет!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия