Кюретаж и забременяване след това - тема 81

  • 20 410
  • 754
# 255
Здравей!
Трябва да ти добър ендокринолог. Ако си от София или имаш възможност да отидеш на преглед там - доктор Веселина Яначкова в клиника "Щерев". Прекрасен специалист, уникален човек с голямо сърце. През цялото време беше до мен и ми оказа подкрепа в най-трудните часове и дни за мен.
Ще ти бъдат назначени изследвания на кръвната захар и инсулина като изследването се нарича Глюкозо-толерантен тест. Взима се кръв на гладно, като последното хранене е било преди поне 10 часа и трябва да е било нормално хранене, както обикновено. Ако кръвната захар е над 6.1, няма да пиеш глюкоза, ако е под 6 - разтваря ти се 75 грама глюкоза на прах в чаша вода, която се изпива в рамките на 5 минути. След изпиването се засича точно 60 минути и ти взимат кръв. След това засичаш още 60 минути и се взима още веднъж кръв и това е. Изследването отнема 2,5 часа средно, зависи колко се бави резултатът от първата кръв. Моят съвет е да се изследват на 0, 60 и 120 минута и кръвната захар, и имунореактивния инсулин, за да се види първата им стойност, покачването им на 60 минута до колко стига и 120 минута дали се връщат надолу и дали има покачване. Ако ИРИ се върне в първоначалните си граници, няма проблем. Ако се покачва и е над нормата - тогава говорим за инсулинова резистентност.
Много често, жените с ИР поддържат нормална кръвна захар и не успяват да разберат, че има проблем, докато не направят обременяване.
В много от случаите, ИР и ПКЯ вървят ръка за ръка, като преди време не можеше да се установи кое води до другото, но последните изследвания сочат, че ИР е предпоставка за ПКЯ.
Не е особено приятно изследването, течността е много сладка, но е важно да се направи, защото жените с ИР по време на бременост развиват гестационен диабет, който е опасен.
Аз си бях самоназначила такива изследване, но явно не съм го направила както трябва, а няколко пъти уж питах в лабораторията. Обременяване правих, но са ми мерили само захарта, без инсулина
Виж целия пост
# 256
Деси, Русев е репродуктивен имунолог и ендокринолог. Може да те консултира и за ИР. ИР влияе на качеството на яйцеклетките, съответно може да има отношение към спонтанните аборти.
Виж целия пост
# 257
Благодаря, Дели. Следващата седмица имам час при доц. Русев и много се надявам наистина да ме насочи, защото до сега е голямо лутане и повечето АГта ми обясняват да не си хвърлям парите за изследвания или насоките им са - я пуснете една спермограма (без изобщо да кажат, че трябва да е с морфология и без някой да ни я разчете) или "недей чети и не го мисли, ама ако толкова държиш виж си все пак кръвната захар" (без изобщо да обяснят какво и как да й гледам на тая захар). Ако не беше тоя форум, дори нямаше сигурно и да съм разбрала все още, че сме тотално в неизвестност още.
Виж целия пост
# 258
Понякога си мисля, че докторите, за които говорим, четат също този форум и може би като виждат колко много информация има тук не си дават зор да обясняват много 🙂. Няма да се учудя ако за някои доктори  темите тук са също толкова полезни колкото и за нас...
Виж целия пост
# 259
Здравей!
Трябва да ти добър ендокринолог. Ако си от София или имаш възможност да отидеш на преглед там - доктор Веселина Яначкова в клиника "Щерев". Прекрасен специалист, уникален човек с голямо сърце. През цялото време беше до мен и ми оказа подкрепа в най-трудните часове и дни за мен.
Ще ти бъдат назначени изследвания на кръвната захар и инсулина като изследването се нарича Глюкозо-толерантен тест. Взима се кръв на гладно, като последното хранене е било преди поне 10 часа и трябва да е било нормално хранене, както обикновено. Ако кръвната захар е над 6.1, няма да пиеш глюкоза, ако е под 6 - разтваря ти се 75 грама глюкоза на прах в чаша вода, която се изпива в рамките на 5 минути. След изпиването се засича точно 60 минути и ти взимат кръв. След това засичаш още 60 минути и се взима още веднъж кръв и това е. Изследването отнема 2,5 часа средно, зависи колко се бави резултатът от първата кръв. Моят съвет е да се изследват на 0, 60 и 120 минута и кръвната захар, и имунореактивния инсулин, за да се види първата им стойност, покачването им на 60 минута до колко стига и 120 минута дали се връщат надолу и дали има покачване. Ако ИРИ се върне в първоначалните си граници, няма проблем. Ако се покачва и е над нормата - тогава говорим за инсулинова резистентност.
Много често, жените с ИР поддържат нормална кръвна захар и не успяват да разберат, че има проблем, докато не направят обременяване.
В много от случаите, ИР и ПКЯ вървят ръка за ръка, като преди време не можеше да се установи кое води до другото, но последните изследвания сочат, че ИР е предпоставка за ПКЯ.
Не е особено приятно изследването, течността е много сладка, но е важно да се направи, защото жените с ИР по време на бременост развиват гестационен диабет, който е опасен.
Аз си бях самоназначила такива изследване, но явно не съм го направила както трябва, а няколко пъти уж питах в лабораторията. Обременяване правих, но са ми мерили само захарта, без инсулина
И аз съм го правила без ИР.Само глюкоза.Чудя се сега и аз дали съм го правила вярно.
Виж целия пост
# 260
Доколкото успях да се ориентирам, за да се диагностицира ИР или проблеми с нивата на кръвната захар се гледат няколко показателя и задължително се тълкуват от лекар. Не става просто с гледане на референтни стойности и е доста сложно за преценка.
Виж целия пост
# 261
Здравейте,
за съжаление и аз се включвам в тази тема. Когато видяхме двете чертички с мъжът ми бяхме много щастливи, втора бременност ми е (синът ми е на 1,7г) За съжаление в 6+6г.с. на прегледа докторката  някак не ми вдъхна увереност, не чухме пулс, но изчакахме 2 седмици за нов преглед, честно казано аз вътрешно си усещах, че нещата няма да заяършат на добре... Просто не го усещах... И така в 8г.с. отидох нямаше сърдечна дейност и не иглеждаше въобще както трябва да изглежда ембриона, плодният сак се беше свил и станал по - малък от предният преглед, много плаках... На следващият ден ме приеха в болница и ме изчистиха с ваклуум, с пълна упойка без да виждам нищо, съжудих се в стаята и бях добре, дори нямах болки. Минаха два дни, вътрешно все още си го преживявам, защото исках това бебе... Сега чакам да се доизчистя и после първа М след това можем да подновим опитите за бебе. Живея в чужбина и тук никой не ти казва да чакаш 4-5-6м. Извинявайте, ако не е за тук историята ми, просто наистина ми тежеше и понеже само мъжът ми знае, имах нужда да споделя. Искренно се надявам скоро пак да се зарадваме и финала да хубав! Според вас дали трябва да си пусна изследвания?? Защото тук казват, че до 3 аборта е нормално и не са необходими, но честно да ви кажа едва ли мога да преживея още веднъж това..  Благодаря ви!
Виж целия пост
# 262
Momy ти си прецени за изследванията.Аз лично реших преди следващи опити да си направя.Въпреки,че преди да забременея пак си следих основните неща и си направих по общите изследвания.Но след кюртажа реших да си направя и по задълбочени.Пуснах си за тромбофилия,още чакам резултати.Мисля да пусна щитовидни с антителата,витамини,микробиология на мен и мъжа ми и хламидия.Плюс кръвна захар и инсулинова резистентност.Ако всичко излезе добре и лекар не препоръча нещо друго,съм решила да си взема витамини и добавки за мен и мъжа ми и почваме нови опити.
Виж целия пост
# 263
mommy_v при мен ситуацията беше сходна с твоята, макар че за мен беше първа бременност. Изчакахме 2 месеца преди да подновим опитите за регулиране на хормоните и възстановяване на лигавицата. Всички около мен казваха, как след кюртаж едва ли не мигновено се забременявало, а няма такова нещо поне при нас. Вече трети месец опити без успех, за този период пуснах изледванията за тромбофилия, щитовидна жлеза и следих витамини, че всичко накуп е непосилна цифра пари. Според мен е добре да се проверят по-сериозните евентуални причини и паралелно с това да си действате. Успех на всички!
Виж целия пост
# 264
Здравейте, пуснах си изследвания за АФЛ, НК и тромбофилия. Днес е готов резултата, но ще мога да го взема и да направя консултация в сряда. Това, което ми казаха по телефона е, че има положителен резултат за 1 от генетичните изследвания и трябва да се проведе антикоагулантна терапия. Някой има ли опит с нея, в какво се изразява? Трябва ли да проверя за някакви други заболявания? Благодаря
Виж целия пост
# 265
mommy_v И на мен така ми казваха след първия мисед аборт, но ги изнудих лекарите да ме насочат поне към някаква част от изследванията и ми излязоха 2 мутации от панела за тромбофилия. Това беше добре, защото определено имаше разлика между развитието на ембриона при втората ми бременност (тогава вече пиех метилирана фолиева киселина и бях на терапия с аспирин и после и с фраксипарин). Това изглежда не е било достатъчно и загубих и втората бременност и сега продължавам с изследванията. Ти си прецени според възможностите, възрастта и т.н. дали да правиш някакви изследвания. Поне една микробиология и цитонамазка след кюртажа ми се струва резонно да се направи, за да е сигурно, че няма някакви инфекции. Ако имаш някакви фамилни обременености - напр. със сърдечносъдови заболявания или диабет, не е лошо да се вземат предвид и съответно при първото да провериш за тромбофилия, при второто за някакви проблеми с кръвната захар и инсулинова резистентност. Доста жени имат проблеми със Щитовидната жлеза - та проверката на тези хормони и на някои полови хормони (особено ако имаш или си имала проблеми с цикъла) също е сред първите неща, които е смислено да се проверят. Като започне човек обаче може да се удави в изследвания и става доста плашещо

За мен като съм на 39 г. и тепърва се боря за първо детенце не беше приемливо да не изследвам нищо, а и явно при мен не е било случайност. Много жени обаче след спонтанен аборт успяват да имат съвсем спокойна и безпроблемна бременност без каквито и да е допънителни терапии.

stelskoo Много момичета са на такива терапии, вкл. и аз (виж тези теми https://www.bg-mamma.com/?topic=1077261 и https://www.bg-mamma.com/?topic=1105254). Изразяват се прием на аспирин и/или хепарини (клексан, фраксипарин) - самостоятелно или в комбинация. Хепарините са под формата на инжекции - звучи страшно, но не е. Бързо се свиква сам да си ги биеш и не е болезнено.
Виж целия пост
# 266
Здравейте на всички. На 28. 08 направих аборт по препоръка на лекаря ми. Диагнозата ми е задържан аборт. Оказва се че не са ми правили кюретаж а само са махнали ембриона. Лекаря ми каза, че е по добре за мен, за да мога още от този месец пак да правим опити иначе кюретажа щял да нарани стените на матката. Днес бях на преглед, казаха, че почти съм се изчистила и е започнала да се оформя нова лигавица. Вече ме е страх да пробвам обаче. Миналата година беше почти същото само дето се разминах само със спонтанен, то и те не бяха сигурни какво е, казваха, че е биохимична, но тогава не се видя сак, а чхг растеше. И в двата случая само нерви и рев и страх, че е извънматочна. Дали да не направя генетични изследвания и тогава с опитите.
Виж целия пост
# 267
Desii_123 благодаря, това което ме притесни е, че четох 1 статия според която отклонения при изследване за антифосфолипиди е признак за друго автоимунно заболяване. Иначе от терапията стига да е резултатна , не ме е страх. Благодаря за куража. Simple Smile

Yoli67 при първия мисед ми казаха стандартното "случва се", но при втори аборт задължително изследвания.
Виж целия пост
# 268
Йоли, здравей и тук.
Да, направи някои изследвания, преди нови опити, колкото и добре да се възстановяваш. Убедила съм се, че причина винаги има и фразата „случва се” е глупава, особено от устата на лекар.

Надявам се, че си добре вече. Ако ти се плаче, си плачи...Облекчава.
Всички тук знаем какво ти е и ще сме ти голяма опора. Поне за мен, момичетата тук бяха и още са.
Виж целия пост
# 269
Скрит текст:
Здравейте, мили момичета. Не писах тук, когато бях в най-големия ад...Преди година и 2 месеца загубих момиченцето си в 30-та седмица...На 22 юни миналата година чух най-страшните думи обаче аз сякаш го знаех вътрешно.Все пак - майките усещат.

По принцип от 1-вия преглед, 'лекарката' ме наплаши, че нищо не се виждало било извънматочна или кухо яйце, да изчакам и да отида след 2 дни... Толкова много плаках, а знаех от няма и 2 седмици, че съм бременна.. тия 2 дни се оказаха най-мъчителните в живота ми.. Е , отидохме и точно на 23 срещу 24 декември се оказа, че си има ембрионче и всичко е наред...Най-хубавият новогодишен подарък.
След около 3 прегледа при въпросната лекарка, към която действително нямаше хубави мнения, най-добрите приятели на родителите ми от съседен по-голям град и за по-голяма точност-дъщеря им, която е много по-голяма от мен, ме пренасочиха, към лекар, който бил "един от най-добрите", онази лекарка при, която ходех никой не я знаел, никой нямало да ми обърне внимание като отида да раждам и кажа, че съм нейна пациентка и така аз точно на 14 февруари 2018 отивам на първи преглед при него.
Млад, усмихнат... Вика 51% ще е момиче, 49% момче...Говори обстойно, не като грубата лекарка, при която бях...
И се прибираме с моето момче безкрайно обнадеждени и очаровани от този "лекар".Забравих да спомена, че бебето си вървеше със седмица назад от самото начало, но още първата "лекарка", ми каза, че било щото оплождането може да е станало по-късно...Да спомена и факта, че ранната фетална морфология ми пропусна да я направи..
После дойде следващия месец март ии точно на 9ти на рождения ден на свекърва ми, ми съобщи, че е момиченце.
Казах си - "този лекар, наистина си разбира от работата".
Толкова много се зарадвах - цял живот съм искала момиченце.
Спомена за изоставането от няколко дни, но"всичко е наред"
Каза ми, че в началото на април трябва да направя ФМ.Даде ми визитка за СФ,(в последствие разбрах, че е никому неизвестен лекар), обаче речихме с ММ,че Плевен ни е по-близо там също има апаратура... попитах го може ли да отида в Плевен каза ми да и ми даде данни на лекар, който се занимава с ФМ - там.
Никак не е настоявал за СФ.
Отивам аз на 2ри април в Плевен.Знам от близка приятелка, че ФМ, било много вълнуващо.Гледали се пръстчетата и всички органи на бебето.Когато всичко е наред - свети в зелено и ако не е - обратното - в червено..Говорело се.....
При мен "лекаря" (в кавички лакар номер 3)
Вика ми момиче е.
Знам-отговарям.
После ми вика - "ще млъкна за 10-15 мин ама не се плаши, това е защото те преглеждам ОБСТОЙНО."
Добре -- казвам аз.
След 15 мин - "всичко е наред".
Аз - "двама лекари, при който се следя казаха, че бебето изостава със седмица и нещо, но било късно оплождането и да не се тревожа" - плевенския "лекар" - "няма такова нещо не изостава и ден."
След 1 мин - 150 лв за ФМ.
14 април - консултация при великия лекар, препоръчан от приятелите на нашите.Давам му изследванията и снимките от ФМ в Плевен.
"Всичко е наред" - ми казва той.
Дотук забравих да отбележа - през цялата бременност не съм повръщала нито веднъж и качих общо 5-6 кг.Пушачка съм, но ги спрях още преди да видя 2-те черти, защото "майките усещат".Спрях също и кафето.Кола не близвах.С приятелят ми спряхме да правим секс, откакто научихме за бебето...
Как да знам, че всичко това няма значение, когато пред себе си имаш убиец - не лекар...
Мисля, че беше в самото начало на май-за първи път усетих момиченцето си... такова въртеливо движение - всичко в мен се обърна...Отидох на преглед около 10 май - продължавам за период от близо повече от 6 месеца, да съм качила най-много 5 кг.
Качването на кантара ми го потвърждава.
Лягам, но този път доктора ме гледа много по-дълго и съсредоточено от обикновенно.Така ми натиска корема, че чак ме боли.Мълча и нищо не му казвам.Пита ме правила ли съм ранната ФМ.Казвам,че не - но нали му го казах още първия преглед при него след като се махнах от първата лекарка казах, че тя  е пропуснала да ми направи.
Той нямаше чак, толкова много пациентки, не за друго а защото дори съседния на нашия град не е толкова голям.
Но всеки път все едно ме виждаше за първи път и ми се налагаше да му преразказвам историята си отново и отново...
След края на прегледа го попитах, защо качвам толкова малко и нормално ли е..
Трябвало да се радвам нз си какво....
Усетих обаче, че този преглед не беше наред.Попитах го - има ли нещо - не всичко е наред....
Е, след толкова месеци"всичко е наред"и след като от 10 май ми записа час за преглед, чак 30 юни, със свито сърце и тревога се прибрах.
Междувременно, прекрасното "преобръщане" се случи още 2-3 пъти в корема ми.Оттам - нататък в началото на юни, имаше само леки пулсации, не и ритничета....няма как да го обясня...
Притесних се, но все пак първа бременност откъде да знам колко точно трябва да са силни ритничетата...На 15-ти вече отидохме да чуем тоновете с ММ, не издържах - пулс, перфектен - лекар, който почти не присъства на прегледа (бързаше за мач)
Акушерката докато се оправям след прегледа - "оооо колко е слабичка в гръб почти не прилича на бременна".
Големия лекар(прехвален от приятелите на родители те ми)
-"да, да супер изглеждаш трябва да се радваш".
Надраска нещо на 1 лист и изхвърча да гледал мач.
Мен от няколко дни ме мъчеше запек, не успях да му кажа..
Ден-два по-късно,когато така и не ми мина му звъннах-каза ми да пия дуфалак..бебето ставало по-голямо притискало ме и нз си какво....
Иначе въпреки,че изоставаше със седмица и нещо всичко било супер и тн и тн
Мина ми запека след ден , два и когато вече можех да мисля по-трезво без мъки, установявам,че са минали близо 3 дни, в който не усещам бебето.Ама тя нали не беше и от най-игривите... и все пак..
Излизам, виждам се с приятелка тя ми подарява първите дрешки сладки малки бодита...благодаря и ...обаче имам чувството, че някак подсъзнателно знам, че те няма да влязат в употреба..срещат ме познати и раждали жени -" ооо ти си в 7-я месец ама как, толкова ти е малък корема".
Бях забелязала че е станал малко по-различен ама.....
По-малко от седмица след прегледа на тоновете, в който всичко беше "наред" отивам с приятел на ММ,  на преглед малко преди предвидения на 22 юни, пускат ме да слушат тоновете - едната акушерка вика "то рита", другата вика -"това е аортата"...
Същата ми каза да се кача горе на ехографа да ме види...стоя гледа и каза, че ще извика свой"колега".
Аз вече знаех.. не съм лекар, но това което видях на ехографа не ми хареса...
"Моят лекар" го нямаше в града тогава.Бях му звъннала и той ми каза да отивам и да кажа,че съм му пациентка...
Идва на средна възраст лекар..отблъскващ и груб..Гледа ме - не му помня думите май каза"съжалявам" или пък го каза жената... не помня....По някаква случайност в клиниката беше и лекаря,който ми беше предложен за ФМ от София (аз отидох в Плевен)
Думите му бяха - как така може да се случи с вас нали сте пациентка на д-р.............. все едно е вездесъщ...Защо ходихте в Плевен на ФМ....От всичко обаче явно уцели, че е имало проблем с кръвоотока....Как онзи се скри като мишка и дори не звънна да ме потърси след като му казах,че съм загубила бебето ...как се направи,че не ме познава,когато се засякохме като си плащах кютеража.....Онзи,който лекарката беше повикала да ми каже ужасната вест - колкок беше груб и в последствие мил и добър лекар, при който ходя ми каза, че ме е зашил апталски....
Колко ми костваше да изляза навън, да си възвърна поне малко самочувствието и да не полудея........
От хистологията излезе нарушен кръвопоток....лекарката,която я дала на свекърва ми пък и казала усукана пъпна връв....
Без аномалии е било детето ми.....
Лекаря, при който се следя сега ми каза,че може да е тромбофилия, може и нищо да ми няма....Прословутата ФМ, каза ми,че точно кръвоотока не е гледан там.....Имало е доста пропуски....Това,че започнах работа ме спаси, както и мъжът ми и семейството ми...Още не съм направила никаквии изследвания или по-точно-за тромбофилия...
Дори не знам защо точно сега и тогодина по-късно, реших да пиша тук...Извинете ме за дългия пост.Надявам се всички да се сдобием с най-красивото нещо.

.                Здравей мило момиче,моята история е много подобна на твоята.Аз загубих бебенце в 5 месец- момченце."Уж" и при мен всичко беше на ред когато ходих на прегледите и на ФМ,бебето нямаше аномалии,но на последната за мен фатална женска консултация чух думите "съжалявам няма  сърдечна дейност.На хистологията беше написано нещо размазано така и не се разбра какво,а предположенията на лекарите бяха няколко-усукана пъпна връв,тромбофилия и т.н.никой неможе да каже на 100% от какво може да е станало.Варианти много,за това и сега започнах да правя изследвания поне тези за които се предполага,че може да са причина.При мен минаха вече 4 месеца от аборта,доктора каза че вече може да започваме на ново,но мене ме е малко страх да си призная,може би защото ми е още прясно,но и да чакам може пък и по трудно да стане.Но все пак  се надявам един ден да имаме една хубава бременност с щастлив край.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия