Силен стрес в начална бременност

  • 2 588
  • 7
Здравейте, предполагам, че тази тема е коментирана хиляди пъти, но ще си споделя и аз болката.
Бременна съм в 8 г.с. Два дни след закъснението вече знаех, че съм бременна и имах час за невролог, който бях записала преди бременността заради световъртеж, който бях получила една сутрин. Отидох и предупредих лекаря, че съм в начална бременност. След прегледа неврологът ме "застреля" с предположението, че може да имам множествена склероза и трябва да си направя ямр. Аз отказах заради бременността, но с напредването на деня започнах да изпадам в паника дали наистина ми има нещо. Записах час  за следващия ден при друг невролог, но докато той дойде бях в тотална паника, сърцебиене и треперех от нерви. Другият лекар страшно се ядоса на всичко, което са казали на бременна жена и ме увери, че нищо ми няма. Само, че аз не мога да спра да си мисля дали този стрес, който изживях между двата прегледа не се е отразил на бъдещото бебче по накакъв начин. 😔
Виж целия пост
# 1
Няма проблем, други бременнни са изживявали още по-голям стрес, свързан с много по-неприятни събития. Твоето задължение е вече да се успокоиш, че нищо ти няма и само да си мислиш колко си щастлива от факта, че си бременна. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Аз бях под стрес през цялата бременност, а детенцето ми е живо и здраво и е едно от най- спокойните бебчета!
Виж целия пост
# 3
И аз бях под огромен стрес още в първия и втория месец от бременността. Баба ми беше раково болна последен стадии и почина, аз оставах сама с нея понякога, защото тя живееше с нас. Освен това повръщах ужасно много и два пъти през този период влизах в болница. Въпреки всичко това не се отрази на дъщеря ми, която вече е на 11 години. Не мисля, че ще има проблем с бебето.
Виж целия пост
# 4
Каквото и да се случва за напред, помни, че всеки лекар допуска грешки и всеки ден се поставят грешни диагнози. Най-важно е как се чувстваш ти /физически и психически/. Мисли за бебчето, избягвай лошите мисли и дори мненията тук да не те успокояват, по-добре е да не ходиш при лекари с въпроси от сорта на "навредила ли съм на бебето?". Лека бременост!
Виж целия пост
# 5
Здравйте, не знам дали съм точно по темата, но съм в безизходица вече.  Бременна съм в 3 месец,на 26 години съм, искано бебе е от мен,както си мислех и от годеника ми.. От около 2-3 седмица започна да ми прилошава, гадене и т.н. всичко типично за ранната бременност. Работя, като инженер производство, като цяло не лека работа и отчасти химично производство, за това решихме да си взема месец болничен. И ада започна... Той започна да ме ревнува ужасно много и да ме тормози психически. Никога не съм му изневерявала, в живота ми не е имало друг мъж след него по никакъв начин. Стоя вкъщи почти по цял ден сама, не излизам, а той ме обвинява в нечувани неща, а аз само мисля за бебето и то дали е добре. Именно от това се притеснявам най-много,разплаква ме почти всяка нощ до късни часове, аз изпадам в нещо,като пристъп на паника, започвам да душам трудно, опитвам се да се самоуспокоя заради бебето,защото ме е страх вече за него... Финансово стабилна съм,имам собствено жилище, на моменти си мисля, че ако не си тръгна и се случи нещо с тази бременност няма да си го простя.  Това е главното ми питане, целият този стрес може ли да повлияе на бебето по някакъв начин? Просто не знам какво да правя, при разговор става още по-зле ,още обиди, още безпочвени обвинения. От няколко дни и пие, не се напива, но не беше типично за него, а тази вечер след поредният скандал излезе с приятели, не знам дали искам д съм тук,като се прибере. Не знам колко мога за понеса още. Ако някой е бил в моята ситуация, моля за съвет.
Виж целия пост
# 6
Здравйте, не знам дали съм точно по темата, но съм в безизходица вече.  Бременна съм в 3 месец,на 26 години съм, искано бебе е от мен,както си мислех и от годеника ми.. От около 2-3 седмица започна да ми прилошава, гадене и т.н. всичко типично за ранната бременност. Работя, като инженер производство, като цяло не лека работа и отчасти химично производство, за това решихме да си взема месец болничен. И ада започна... Той започна да ме ревнува ужасно много и да ме тормози психически. Никога не съм му изневерявала, в живота ми не е имало друг мъж след него по никакъв начин. Стоя вкъщи почти по цял ден сама, не излизам, а той ме обвинява в нечувани неща, а аз само мисля за бебето и то дали е добре. Именно от това се притеснявам най-много,разплаква ме почти всяка нощ до късни часове, аз изпадам в нещо,като пристъп на паника, започвам да душам трудно, опитвам се да се самоуспокоя заради бебето,защото ме е страх вече за него... Финансово стабилна съм,имам собствено жилище, на моменти си мисля, че ако не си тръгна и се случи нещо с тази бременност няма да си го простя.  Това е главното ми питане, целият този стрес може ли да повлияе на бебето по някакъв начин? Просто не знам какво да правя, при разговор става още по-зле ,още обиди, още безпочвени обвинения. От няколко дни и пие, не се напива, но не беше типично за него, а тази вечер след поредният скандал излезе с приятели, не знам дали искам д съм тук,като се прибере. Не знам колко мога за понеса още. Ако някой е бил в моята ситуация, моля за съвет.

Смятам ,че това ще ти отговори на въпроса. https://rivkobg.com/2017/10/04/%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0 … %8F%D0%B5-%D0%B2/
Моят съвет към теб е да се изнасяш веднага без да му мислиш- имах позната, която абортира заради същите проблеми.Има мъже, които когато разберат, че ще стават бащи вместо да се зарадват , изкарват страха си на показ, защото не са се наживели и си търсят начини да се разделят с жената, носеща детето им- вече са често срещано явление.  Не чакай повече , а просто продължи напред. Живота не е свършил. Трябва да се бориш за спокойствието и здравето на детето си. Бъди сигурна, че щом този човек се държи така с теб сега, когато носиш неговото дете- той не те заслужава. Знам ,че е трудно , но понякога за да намериш правилния път в живота- трябва да се отървеш от излишната тежест,която те държи да стоиш на 1 място.
Виж целия пост
# 7
Няма как да избегнем стреса колкото и да се стараем. Много е лесно да ти кажат мисли позитивно, гледай напред, мисли за бебето, но понякога някой неща се случват и няма как да ги предвидиш. Когато забременях в началото имах много силен стрес, бях се хванала с един евро проект уж на моя приятелка, която се оказа една долна лъжкиня, уж да ми помогне та в една селска община, да правя нещо, уж истинско и да бъда и сред природата, да създавам свое био, и ме излъгаха най-нагло нейните хора и взеха парите от проекта ми. Повдигнах дело имах доказателства, намерих адвокат, който ме убеждаваше как ще си върна парите и ме заряза преди делото, защото му предложили добра работа и си прекратява правата, почнах да търся друг накрая намерих. Обаче какво се оказа, техни хора навсякъде, кмета, поставени на постове играят схеми и ествествено не ми стига, че повръщах, едва се влачих без никой да знае, че съм бременна, но и загубих делото. Нямало достатъчно доказателства, прекратиха делото, въпросната селянка беше в общината на кмета рода и така играят схеми. Държавен служител, взел пари в личната си сметка с платежно нареждане и описание от моя страна за какво ги давам и нищо, Не стига че, ми взеха всичко, изгоря всичко, трябваше да се спасявам в друга община да си местя проекта, една камара нерви, чанти с папки и документации, и на заем пари, ами и загубих, платих цялото дело и на вещо лице и те лъжеха най-нагло, че съм ги дължала, измислиха си и от кметството договор ( естествено фалшив). Приех го, ядосвах се плаках, изпитвах гняв да отида и да
пребия някой, имах силни болки, постоянно нош-па 3х2, утрогестан и магнерот всичко 3х2. Постоянно се опитвах да мисля за детето и майната му на всичко. После реших, че ще намаля работата, ще мисля само за детето и любовта ми към близки, семейство, мъж. Отказах доста договори, с фирми, от моята фирма, които искаха да им продавам като отказах и спрях да внасям нови продукти. Почнаха се едни филми, заплахи, начини да ме съборят, накрая зарязах всичко и излязох от София за няколко седмици. Имах и един магазин, който реших да затворя, средата на октомври, защото прицених, че в този студ и блъскане там и кашони и зареждане и няма как да стане. Та преди няколко дни, поредния кошмар , собственика на който плащах наем, искаше още два месеца наем, постоянно тормоз, бях пуснала предизвестие, обадих му се, устно заявих както е по договор месец по-рано, явно при такъв нещастник нищо не може да се направи, почнаха се едни
съобщения, един тормоз, как било боядисано, после данъците трябва да платя също на магазина за една година, някакви далавери, още наеми, заплахи и филми. Платих каквото иска и данъците, само да ме остави намира, почна за боядисването, улптиматоми, срокове, пак да се боядисва, ходих търсих фирма, само и само да се приключи и без нерви, без стрес, без нерви, само това си повтарях в името на детето. Не ми стига, целия този ужас за няколко месеца, ами и счетотодителката ми объркала осигуровките, вкара ме във филм нов и толкова внасях години, уж нещо да взема по време на майчинство и нищо. Не знам навлизам в пети месец и не знам  как да издържа на целия тоя ужас, започнах да си изключвам телефона и се надявам да почна да се наспивам по-добре. На никой не му пука, хората са много лоши. Ако сам не се грижиш за себе си, нищо не става. Дано всичко приключи при мен с успешен край и всичко бъде наред, пожелавам на всички тук същото, колкото и нерви и неща да преживяваме всеки ден, всичко минава, няма по важно от здравето, за съжаление живеем в толкова забързан свят сред много лоши хора!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия