Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Странен проблем с липса на чувства за заобикалящия свят

  • 866
  • 11
Здравейте,

Не съм тук ,за да споделя физически или здравословен проблем,а нещо съвсем друго,което може би ще ви се стори необичайно или интересно.

На 22 години съм.
В момента не работя,макар че усилено си търся работа.
Имам известни затруднения ,свързани с комуникацията, осъзнатостта и увереността в себе си,затова посещавам психиатър , които ми изписа лекарства - първоначално Халопиридол,което главната му функция беше да подобри активността на мислите и чувствата,след това антидепресанти,защото демонстрирах с моите действия ,че се чувствам тревожен, и той мми каза:"Това е за да намали тревожността".Взимах изветно време тези лекарства, но при взимането им  почнах да усещам след известен период  как губя чувството си за изпитване на емоция и свободно изразяване на мислите си ,думите си и т.н,изпитвах генерална тежест в областта на носа или поне така го усещам , и като цяло  забилост в пространството, невъзможност да обърна внимание на това,което се случва около мен .Затова реших да направя по-рядко взимането на тези хапчета.Имаше резултат ,чувствах се доста по-добре ,по наред с дишането ,удовлетвореността и емоциите си.

Така продължих 2 седмици ,няколко дена взимах и няколко пропусках, след което при невзимане на няколко дена съответния антидепресант,се случи точно обратното-появи се отново тази тежест,като се предполагаше че трябва да се махнат всичките тези ефекти от лекарството след 3 дена неупотреба и да се почувствам по жизнен.Появи се докато пътувах в авобуса, така изведнъж ,в пъти по-силна от преди,и вече имах чувството ,че въобще не мога да си отдъхна,нещо неизвестно ме напрягаше и ме караше да си фокусирам мисълта си върху това,усещах просто едно застопоряване във времепространството и същата тази невъзможност за изпитване на удоволствие от преживяното.Не можех по някакъв начин да усетя атмосферата около мен,или не си позволявах.Всичко се сливаше в една тотална бездна ,където това,което е било ,вече е отминало и нямаше как да възвърна спомена за него,и довеждаше до едно нищо,където спирах да мисля за себе си и изобщо за всичко важно.През целия ден тази тежест ме съпътваше и усещах онзи натиск в носа, който на моменти ставаше изключително силен и дори брутален.Нямаше какво да ме тревожи , просто изведнъж по някаква причина тази тежест настъпваше и ми показваше ,че няма симсъл от каквото и да е,което върша,след като не го правя свободно.Това ме измъчва изключително много.Не мога да избягам от него, въпреки че изглеждам наред пред останалите

От друга страна,като я имам тази тежест усещам ,освен и силен непукизъм за всичко случващо се , подобрена комуникация с хората около мен , не се притеснявам да говоря и да се срещам с тях , което преди това имах, и  тя засилва чувството за ...всееобщност,повече концентрация ,както и отстранява всякакъв страх ,свързан с това ,което предстои.Но това ме кара да се чувствам като някакъв робот,който върши нещо машинално,без да мога да издишам  радостта си,емоциите си. На моменти тежестта се успокоява и дишам по-свободно,но има периоди в които това се влошава и ..не мога да гледам,да правя нещо, да концентрирам мислите си върху дадена задача и т.н.Просто като един невиждащ,нечувстващ ,блокирал индивид,който отказва да е открехнат към света,, и  (Знам ,че е трудно да си го представите,но не мога да опиша по-точно картината)

Не знам това на какво може да се дължи,при всичките опити да установя източника на проблема.Аз самият ли го причинявам или предизвиквам с мислите си? Имам една теория,че това може да е като някакъв вид защитна реакция от случващото се , от страха от неочакваното,от изпитване на неочакваното.Така ли е наистина?Но не мога да си обясня логиката каква е .То просто се случва и аз го усещам.От вече 3 дена подред тотална липса на свобода , чувства и отделеност от предишния момент(без да съм взимал от тези лекарства,които уж го причиняват това).От време на време пия бира и това донякъде ми докарва хубавото настроение и свободата,но само за около 2-3 часа,след това е пак същото

Знам,че веднага се сещате,че това е психологически проблем -да , така е ,но каква точно е причината?Какво толкова може да ми тежи?Нямам представа.Какво според вас е решението на това ?



Ако мислите ,че това е малоумно,го игнорирайте,мога да ви разбера,все пак едва ли някой е имал такъв подобен проблем, приветствам всякакви типове коментари и моля останалите наистина за съдействие ,не знам защо се случва и не издържам, не мога така изобщо да живея повече.

Емил
Виж целия пост
# 1
Аз разбирам какво си написал. Сигурно е едно:това е ежедневно мъчение. Съжалявам да разбера че си само на 22 а ходиш на психиатър който ти изписва тежка химия чиято цел е именно да те потдържа в ленно състояние, за да няма реакции отвътре навън според това което те заобикаля. По химичен път се възпира произвеждането на хормони и всъщност се води нещо като война между теб, с твойте фабрични настройки така да се каже, химията, която те дирижира и света който те заобикаля. Едно е сигурно също, когато пиеш такива неща, не може да си променяш сам интервалите на поглъщане на тия неща. Изпадаш в състоянията които описващ. Тамън се насити организма и ти спираш да подаваш,, гориво,,. Но преди всичко искам да попитам защо стигна до там че да посещаваш психиатър!!!! Проблемите заради които си започнал, не са били за това. Те са възпитавани и изграждани състояния, програмиран си така. И от тая гледна точка трябваше да се изходи. В основата на всичко е страхът, осъзнат или не осъзнат. Той не се бори с изкуствено химично оръжие. Не решаваш проблема а само временно се омагьосваш и зацапваш. Много хора лекуват симптомите и следствията от основния проблем и причина. За да ти е ок комуникацията не си струва това което правиш. Страхът се бори с воля. Вътрешна сила. Как те е диагностицирал доктора? Това което минаваш не е психологическа болест а опит на твоето Аз да се приспособи към заобикалящата го среда. Трябва помощ от друг характер, не лекарства. Кажи за родителите си. Те ли те поощряват да се,, лекуваш,, така, има ли диагноза,. Прилича на опит в живота на дете да проходи само но му е трудно и няма сили и вместо с думи, мисли, воля и усилия, му се монтират подпирателни гуми, патерици,. Моля, обмисли варианта да пребориш и препрограмираш себе си по друг начин. Защото има начини. Реши проблема, не симптомите. Виждаш че почнеш ли да пиеш тая отрова вече няма значение, имаш нужда иначе ти е зле. Всички хора които познавам са вече пристрастени и изкуствено плуват по повърхността на водата и просто ден да мине друг да дойде. И никой кардинално не е разплел кълбото а само се е доомотал.
Виж целия пост
# 2
Здравей,

Първо трябва да разбереш, че не може да вземаш лекарствата по своя преценка, така както си описал. Не разбираш принципа им на действие - те не включват лампа, която бавно угасва, а действат с натрупване.

Мисля, че трябва да спреш лечението и да пробваш с нов психиатър. Тази схема не ти помага за конкретните симптоми. Но не се отказвай с правилните медикаменти и правилният лекар ще се чувстваш добре.

До колко сериозен е проблема с осъзнатостта?
Според мен е добре паралелно или поне веднага след психиатъра да започнеш работа с терапевт. Леченито с медикаменти ще те успокои, но ти трябват насоки как да преодолееш комуникационните проблеми и да развиеш увереност.
Виж целия пост
# 3
До автора на темата : Чували ли сте термина "дереализация" ? Прочетете, в интернет може да се намери подробно описание , какво означава. Ще разберете в какво се корени проблема Ви. Лекарства за такива проблеми не се вземат по този начин. Или намерете читав лекар, че с тоя халоперидол...нямам думи. Или най-добре си намерете психолог, който да ви помогне, ако не можете да го преодолеете сам.
Виж целия пост
# 4
Според мен е нужна работа с писолог и психиатър, както и сериозен контрол на лекарствата, които се взимат. Няма как да има подобрение, ако сам решаваш кога да намалиш, увеличиш или спреш прием на медикамент.
Медицината вече доста напредва и ако 1 лекарство не се отразява добре, може да се помисли за друго.
Виж целия пост
# 5
Изобщо не е малоумно и си нямаш представа колко хора имат такива проблеми...
Така описано ми приличат на някакви депресивни състояния тези липси на емоции и непукизъм. Може би породено от спирането на лекарствата (точно заради това се спират бавно и по схема). Тревожността ти си знаеш, че я имаш. И аз мисля, че трябва да започнеш и психотерапия.
И на мен ми е интересно точно каква диагноза ти постави психиатъра?
Виж целия пост
# 6
Ами аз нямам точна диагноза от психиатъра,

Според него имам тревожност и някакъв вид психоза, натрапливи мисли в които се изразява и проблемът с връзка с хората около мен-възприемането на информация и комуникацията с останалите
Виж целия пост
# 7
Забравих да спомена, че ходя и на психолог от 1месец, там му разказвам за всичките тези неща и бих казал.,че горе-долу има някакъв прогрес
Виж целия пост
# 8
Халоперидол е антипсихотик, тоест за психозата ти.  Лекарствата, които ти изписват може да се наложи да ги пиеш в години. Не може да си ги дозираш както ти си прецениш. Ако имаш някакви странични ефекти и не чувстваш подобрение, лекарят трябва да прецени каква доза да вземаш и дали трябва да ти смени лекарството. И на други хора тук се опитвам да обясня - няма как да се постигне напредък, ако пациента няма доверие на лекуващия психиатър. И недей да слушаш дрън дрън - ама това било химия! Да, химия, която помага на човек да живее нормално! И понякога е необходима. Все още хората имат нагласа да демонизират психиатрията и да я гледат с лошо око. Склонни са да подценяват психиатричните симптоми и да си мислят, че не са нещо сериозно и ще отминат от само себе си. Затова се вбесявам, хора, които понятие си нямат от психиатрия, да ръсят неадекватни съвети в темите.
Виж целия пост
# 9
Не е малоумно, а тъжно, гадно и много неприятно. Жалко, че си само на 22. Намери си добър психиатър и добър психолог. Почни да спортуваш активно. Липсата на чувства и невъзможност да се радваш на нещата си е апатия. Има я при тревожността, депресията и някой подобни състояния.
Виж целия пост
# 10
и аз бих препоръчала спорт! Случи ми се веднъж да пия подобно лекарство, не можех дори да си кажа мислите, чувствах се в пълен блок. За мен състоянието ти не е било за лекарства, трябват ти излизане, спорт, приятели на твоите години. Запиши се в групи по танци, походи в планината и др такива групови дейности, приятно е, не те ангажира, но създаваш контакти, ако го искаш и ще се почувстваш по-добре..
Виж целия пост
# 11
Нарича се "дереализация". Усещане за нереалност. Типично за тревожните разстройства. Каква диагноза ти поставиха?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия