Съгласна съм с бий малко дупе да не биеш дупище. Така е приказката в нашия край. Баща ми е бил бит като малък за щяло и не щяло, но никого не ми е посягал на мен или на майка ми. Винаги съм имала респект към родителите си и като съм ги питала дали съм се тръшкала като детето на наш роднина мама е казвала, че не ми е позволявала. Ако трябва да сме точни, тя ме е отгледала, а баща ми е пътувал много като съм била малка. Тя каза, че е имало потупване по дупето веднъж, но достатъчно да се усети + после говорене защо това или не онова не трябва да се прави и да се извиня, ако съм наранила някой. Просто така е гледана и тя. Например веднъж като малка си играех с вратата и дядо ми подвикваше да престана, защото ще е откача, че е стара врата. Аз обаче не, един път, два пъти, три пъти вика, накрая дойде и ме удари през ръцете. Веднъж, но се разплаках и като се успокоих ми обясни, че защо не е правилно, че мога да я счупя, а не може ей така да го правя... Цял живот го помня това и не се е повтаряло повече. Не съм била агресивна или пък да обвинявам дядо или някой друг. Прекрачих границата и разбрах защо някои неща не трябва да се правят. За детето на наш роднина по-горе споменах... от малък майка му го глези и казва, че й се свиди. Е сега е лигльо, иска всичко веднага и на момента. От майка си няма страх и колкото по-голям става все повече й отговаря. А вече не е малък и би трябвало да разбира, че не може за щяло и нещяло да й говори такива неща. Едиствено от баща си има страх, но той е както го описват някои... Направо замръзва като е баща му наблизо. Той пък му се кара за всичко. За мен е лудост - единия родител е в едната крайност, другия в другата.
А момиченцето, за което сподели една от потребителките в темата, просто уау... Да не си имам работа с такова. За мен отдавна е изпуснато. Явно няма респект от родителите си и не е наясно какво му е позволено. Не различава правилното от лошото и че може да нарани другите с действията си.
Ясно е, че побоят, а не няколко шамара по дупето или през ръцето, е лошо, но всяко дете е различно и различен метод работи при него. Трябва родителите да са обединен фронт, а не единия да се кара, пък другия да е мека Мария. Като се е случвало да направя нещо лошо, например баща ми идва и ми се кара защо и къде съм сгрешила и какво ми е наказанието, а погледна ли майка, тя мълчи. Ако тя каже нещо преди мен, например противоречи, след това сигурно щях да я търся и да манипулирам нея и да ги разигравам и двамата. След години сме си говорили и са ми казвали, че много ги е боляло като са ме наказвали, късало им се е сърцето, но иначе как ще разбера... И това е проработила при мен. Надявам се да намерят подходящия подход и при това дете. Само с говорене не става в повечето случаи.. поне това, което съм видяла при деца на близки и приятели. Трябва да покажеш на детето, че има граници, които не може да прекрачва.