Развод на 50

Между другото Дренка е права. Не може да те е страх. В тоя живот каквото и да правиш трябва да загърбиш страховете си. Моята майка и баба така са ме учили, че който го е страх от мечки не ходи в гората.

Ти майтапиш ли се? (това беше за Дренка, после видях, че има и други постове )
П.С. Радвам се, че по времето на моята раздяла/развод пишех във форума на Самотните родители и там нямаше такива хапливи заядливци. Предполагам, че съм имала късмет.

Дренка, толкова е грешно това, че няма накъде!
Дори да имаш възможността и ресурса да се справиш сам, ако не се чувстваш спокоен и подкрепен, няма да го направиш.
И точно от това има нужда авторката - едно побутване, малко подкрепа, да чуе, че има живот след развода.
Да, решението си е нейно, последиците - също за нея, но понякога правилното решение се взима трудно и точно тогава имаш нужда само от подкрепа и одобрение.

Излез от общите приказки и пак прочети. Тя има подкрепа, от нея зависи нататък.

Мхм, и търси още. говорила е с адвокат, задействала е процедурата.
Какво лошо има да потърси още малко "самочувствие"?

Дренка,
не търся одобрение! Защо ще ми е одобрение при условие, че не споделям каква е причината за решението ми?!
Всеки гледа от своята камбанария. Може би звуча объркано, но не е ли нормално, когато човек прави толкова кардинални промени в живота си?
Всеки си е различен. Има хора със сърца, които въпреки всичко страдат.
Винаги съм се чудела, защо не подминавате теми, които не ви харесват и влизате с рязък тон, обиди и заяждане! Не чакам отговор, въпросът ми е риторичен! Както писах вече - всеки дава това, което носи в себе си! Дерзай!

Аз пък я разбирам авторката. Търси примери и ситуации, сходни с нейната. Положителни. Нормално е да е объркана. Тя стъпките си е предприела.
Авторке, имаше страхотен пост на Молив по-горе. Пожелавам ти същото развитие.
Промяната е голяма, трудно човек излиза от статукво. Но с увереност и желание, ще продължиш напред.

Той отказва да се изнесе и те тормози психически. А защо не се изнесеш ти?

Да ви кажа честно по изречението:"Всички ми се възхищават как се справям" имам чувството, че ще си изгубя времето като коментирам, но ще го направя. Звучите като майка ми- 30 години психически тормоз и 4 години физически. И винаги се връща, защото щяла да остане сама, и апартаментът... и работата и...какво щяла да прави сама.  Ами дразнещо е, изнервящо е, отразява се на качеството на нашия живот( моя, на сестра ми, на леля ми  и на баба ми, защото ние сме до нея); ужаса, който тя търпи ни е в тежест и на нас. Натоварва ни психически това, че тя 30 години живее в тази обстановка и ние няма как да и помогнем, защото тя самата отказва да бъде спасена и била много силна, защото, видиш ли, за  години през какво била преминала.
Яд ме е- не е достоен пример за подражание и съм изморена да търся изход от ситуацията вместо нея. Освен ако дъщеря ви не е сляпа и глуха едва ли се възхищава на търпението ви. Но определено би се възхитила на силна, смела и самостятелна майка, която е готова и на 50 да се отърве от кърлежа и да си позволи най-накрая да бъде щастлива. Защото ние- децата, също искаме родителите ни да са добре и щастливи. Искаме и ие да се гордеем с тах, както те искат да се гордеят с нас.
Ако дъщеря ви живееше вашия живот, щяхте ли да осавите кърлежа да трови съзнанието и с подобни мисли или щяхте да я окуражите да се оттърси от товара, макар и не на време?

Тъй като аз също не споделям, и оттам няма как да знаеш моите лични работи, ще ти кажа само едно - манипулират, заплашват, и мъжете, и роднините им. Опитват се, всъщност. Затова някои избират паралелните връзки и остават в прогнилите си бракове, други решаваме и действаме. Такова е, но най-вече - каквото си го направиш ти. Не ме трогваш иначе, колкот и да се перчиш, как ти се възхищавали.

Решението явно е изстрадано и желано дълги години. От една страна - браво, Пирожке за смелостта да направиш тази крачка към един по-спокоен и безгрижен живот. Явно имаш и подкрепата на близките си така че ти пожелавам не 10, а едни 30-35 години щастлив живот! Сега ще кажа обаче няколко неща които няма да ти харесат. Забелязал съм два вида жени. Едните са решителни, независими, раз-прас, падат, стават и продължават напред. Тези жени са си самодостатъчни нямат нужда от партньор, и това им личи. Ако имат партньори, обикновено това са също силни и решителни мъже, защото само те могат да удържат тия хали. Другия вид жени са тихи, нерешителни, винаги търсят нечие одобрение и са склонни да търпят дискомфорт с години без да защитят правата и мнението си. Този тип жени обикновено имат нужда от мъж до себе си, и често скачат от трън на глог само да не останат сами. Сестрата на съпругата ми е такава жена, нейният развод на 52 ми показа една много тъжна страна на късния развод. Без никакви лични хобита и интереси, без лична среда от приятелки а само семейни приятели и то с колеги на бившия й мъж. Децата по пътя си. Подкрепа от близките има. Но можеш ли всяка вечер да си по близките и те си имат семейства все пак. Отпуските може ли да караш винаги като пето колело. То и логистично е трудно. Две двойни стаи за семействата и една единична за нея. Винаги има проблем с единичните стаи а не върви да спи с двойките или по дивани. Тепърва да се запознаваш и да създаваш приятелства  къде. Помислете малко. Не за оправните жени - те едва ли ще пишат по форуми. Помислете за плахите жени които след тази голяма крачка на развода са толкова изчерпани емоционално че лесно могат да станат плячка на следващ манипулатор или измамник. И не пиша всичко това за да разколебая жената или да я обидя. Само давам една гледна точка какво я очаква. На теория - свобода и спокойствие, пътувания и излизания с приятелки, време за нови дрешки и занимания. На практика при малко хора се получава така. За това Пирожка трябва да е запозната с всички сценарии и да прецени ще се справи ли. А не тука всичко цветя и рози, и да дойде след няколко месеца да пише как не е точно така. Малко адвокат на дявола го играя но имам тъжен пример пред очите си и затова темата ме развълнува.

Правилно ли съм разбрала, че авторката не изтъква причини за развода, но очаква да чуе примери от личен отпит за да се укоражи?  
Как да си разкажат историите, като тя не разкава нищо освен "искам ама не ми стиска"?
Както и да е. Авторке, ако наистина си решила да се развеждаш и го искаш със сърце и разум, то прави го. Никой тук не живее твоя живот, че да решава вместо теб. Но недей изтъква, че ти се възхищавали, че си силна, защото търпиш. Това не е за възхищение, а за съжаление. Звучи като майката на една моя приятелка "трай маме, то курварлъка е до време, нали не пие, пиенето е до гроб". И тя трае ли трае, защото един ден ще спре да вдига самолета и ще си седна на гъза мъжлето и. Младоста и отиде в траене и таен рев,а староста и отива в бърсане на лайна на този който си е седнал на гъза.

Пирожка, а има ли вариант просто да си идете от общото жилище и да живеете самостоятелно, без да се развеждате официално?
Вие нямате задължения нито към малолетни деца, нито към зависим физически от вас човек.
Има ли къде да идете? Как стои въпросът с жилището, което май искате мъжът да напусне? Може би е ваше? Не съм запозната с нещата, но предлагам и тази възможност, за да прецените на спокойствие какво всъщност искате.

Много хубави коментари, аз имам само едно питане към авторката, понеже тя се притеснява, че ще остане сама. Нека приемем, че имаш 2 варианта: да останеш сама, без партньор и вторият вариант е да останаш със съпруга си.
Какво искаш, какво решение ще вземеш?

Е защо да не се разведат, а да си живеят самостоятелно? Какъв е смисълът?
Ами ако Пирожка срещне сродната си душа е твърде възможно бившия да полудее от яд и да създава само пречки