Къща на село или апартамент в гр.София?

От селото, в което живея до София ми е 40-45 мин, час и малко отгоре плюс метро и пеша. От Надежда до Изток, 30 минути ми е, но само метро и още 5-10 пеша, разликата не е кой знае каква, но пак си става време. Колежката ми си е в София и пътува по около 1 час и половина само в едната посока. Добре, че не влизам в център, а съм в Изток иначе не ми се мисли. Та понякога извън Сф е по-близо, така ще се окаже.

Явно не съм се изразила правилно. Имах предвид, че аз не мога да си представя как ще се ходи на работа, или лекар, или кино от село. Тъй като в София можеш да се придвижиш без автомобил и то съвсем спокойно, с избор на транспорт, който избор нямаш от село и ще си принуден всеки ден да се занимаваш с движението, защото трябва да караш, както и ще си принуден да поддържаш задължително поне един изправен автомобил.

На теб с едната кола ти е така, но на мъжа ти може да му е по-далече работата и съответно да пътува повече. Отделно това е разход за две коли, и най-тежко става, когато се появят децата и трябва да ги водиш и тях на детска градина/училище.

Е нали вече стотина пъти се писа, че деца няма в този конкретен случай и ако / когато има нещата са съвсем различни.

Да, обаче се спомена, че се плануват, което е важно, да си направят сметката още отсега. С оглед на деца, избора къде да живееш и закупуването на имот е дългосрочно нещо и  важно решение и трябва да се мисли и за децата, за бъдеще и перспективи. Споделиха се много мнения, авторката да отсее и прецени кое ще й е от полза.

И без деца пътуването е уморително. Аз работех до летището, когато се преместих да живея в другия край на София (още нямаше метро до там). При първа възможност напуснах, единствено заради пътуването и се позиционирах в центъра. Сега пътя ми е 45 минути с вървенето и пак е много. Не живеем за да се придвижваме, това е ценно време, особено когато имаме деца.

Избора да живееш в къща или апартамент трябва да е осъзнат избор. И двата варианта имат своите плюсове и минуси. Вие сте млади очевидно и според мен, за да вземете правилното решение трябва да опитате и двете. Незнам досега къде сте живели, вероятно в апартамент в София. За да отхвърлите къщата като вариант, поживейте поне една година там /и лятото и зимата/. Една година според мен е достатъчно време, за да прецените дали това е вашето. Всички мнения тук са субективни според виждането на пишещия за неговия собствен живот. Аз ще ви споделя моя опит. С мъжа ми сме на 40+ с две деца 11 и 16 години. Преди година и половина продадохме апартамент в София и купихме къща на 27 км. Продадохме апартамента, защото нямаме финансова възможност да поддържаме два имота и да плащаме ипотека. Досега сме били все с кредити и когато имаш ограничени финансови възможности, повярвайте дори годишната почивка на море е финансово изпитание. Решението за тази промяна беше в резултат на няколко фактора: 1. Апартамента вече ни беше отеснял /двустаен/, да не обяснявам колко е стресиращо сутрин с една баня и 4-ма живущи. 2. По-голям апартамент щеше да ни натовари сериозно финансово и отделно изброеното по-долу остава в сила 2. Когато се прибираш у дома вечер изморен и изнервен от работния ден или в дните на почивка, най-малкото което искаш да чуваш са всички шумове от околните живущи, а те повярвайте ми понякога са доста изнервящи. 3. Пренаселеност - след работа обикалям минимум 15 минути за да намеря къде да паркирам.4. Сигурност - големия го обраха на прибиране от училище с опрян нож, малкия така и не се престраших да го пускам сам навън с колелото. 5. Мърсотията, панелните войни и т.н прозаични неща от градския живот. 6. Другите мотиви са по-незначителни, но за нас са важни - усещането за природа, за свобода, за село, за истинска храна, за това да те срещне непознат човек и да те поздрави и т.н. И двамата с мъжа ми работим в София, тук учат и децата ни. Това с развозването на децата не ни е никакъв проблем. Така или иначе пътуването с градски транспорт си е приключение и отнема доста време, освен ако не живееш на входа на метрото, а работата или училището да ти е на изхода. Всъщност сега 15-те минути, които гуех за търсене на място за паркиране, са 25 за път до София. Така че и това не ми е драма и отделно имам повече време за разговори с децата.  Относно разходите - така или иначе поддържаме две коли, разхода за гориво е по-голям, но не е драматично. Студената вода ни е 1/3 от това, което плащахме в София, отоплението ни е с 50% отгоре, но и площа която отопляваме е по-голяма и все пак е къща. Данъкът е доста по-малък. Тук искам да направя уговорка - купихме сравнително нова къща /5-10 години/, с всички удобства, обзавеждане, изградени инсталации, изолации дограми и т.н. Пътуваме по скоростен път до София, в селото няма роми, няма проблеми с водата, с тока, около нашата къща има постоянно живущи, основно възрастни интелигентни хора - бивши софиянци - доктори, журналисти и т.н. и няколко семейства като нас. Живота в къща изисква и поддръжка на дворното пространство. Ако не се поддържа зеленчукова, овощна и цветна градина не е кой знае колко трудоемко и отнемащо време. Аз лично имам и зеленчуци и дръвчета и цветя, но ми харесва да се грижа за тях и за мен е разтоварващо след цял ден на стол пред компютъра. Зимата се чистят пътеките от сняг, но и това не е кой знае какво. Някои ходят на фитнес преди работа . Цяла зима снегът при нас е чисто бял - не жълт, кафяв, сив и т.н оттенъци на града. Сняг се чисти от снегорин по улиците и пътя до София, не сме имали проблеми. А дори и да се случи то ще инцидентно и нямам нищо против да си остана у дома с децата пред камината. Ако не отида един ден на работа и те на училище няма да дойде края на света. С пазаруването също нямам проблем. Всеки ден сме в София. Отделно в килера е пълно с провизии, аптечката е заредена с всичко необходимо. Мога още много да пиша по темата, но както казах всичко е субективно и зависи кой на какви компромиси е готов. А компромиси винаги има и за живота в града и за живота на село. Децата също трябва да се научат да правят компромиси и да преодоляват трудности и не мисля, че живота на село ще им навреди, дори напротив.

Би ли споделила в кой квартал си живяла в София?

Мен пък ме интересува кое е селото

Квартала е Люлин, а селото е Безден. Както казах всичко е субективно. Ние сме обикновени хора с малки възможности и за нас това беше по-доброто решение. Със сигурност в друг квартал на София  изброеното от мен може да се избегне /с изключение на местата за паркиране/, но там и бюджетът е по-различен, особено за по-голямо жилище, затова за нас по-правилното решение беше това.

DeS8ka, би ли споделила от опит как се справяте с децата и излизанията вечер?

Питам, защото имам познат, който си взе къща в Опицвет и беше много щастлив докато децата му не почнаха да ходят на извънкласни занимания, а той и жена му да искат да се видят с приятели. Оплакваше се, че някой от тях двамата трябва да стои на вода и сок, ако искат да се приберат, не можаха да запишат едното дете на спорта, който то искаше, защото щеше да стане късно за прибиране (и после училище на другия ден). В крайна сметка, заради по-голямото им се наложи да вземат и апартамент в София, когато записа гимназия и в момента реално живеят почти разделени, защото жена му  повечето време е в София и с двете деца.

Именно заради това докато децата са ученици не си е оферта, е моето лично мнение, че става голяма разправия.

Много зависи и къде работите (къде учат децата). Ако не влизате в софийските задръствания и децата не страдат от липсата на цивилизация, значи всичко е наред. Иначе предимствата на селото добре си ги изредила, въпросът е да не ви пречат недостатъците.

И аз реших, че сте избягали от Люлин, косвено добре го беше описала .

Големият учи в Изток, буквално на 40 км. от нас Двамата ходят на народни танци в различни дни общо 4 дни в седмицата от 7 до 8:30 вечерта. Чакаме само малкия като се редуваме. Големия в дните, които е на танци спи или при баба си или при дядо си /това забравих да спомена, а то е голям жокер - имаме отделно баба и отделно дядо, тоест две свободни квартири в София/.  Както казах трябват компромиси, няма как да е идилия пълна. И въпрос на организация. Не пия и не ми пречи да прибера мъжа си след вечер с приятели. Не съм привърженик на мотото "заради децата", но това е друга дълга тема.

Тъкмо щях да пиша, че познати, които се преместиха с село в София област, ползват апартамента на дядото за гимназиста си.
Съвсем без апартамент в града не виждам как ще стане, особено през зимата - сняг, поледици, навявания.