Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Плаша се от майка ми ПОМОЩ

  • 5 027
  • 50
Чувствам се много гадно,че ще споделя това тук,но вече не издържам.
Вече съм самостоятелна.Майка ми обаче продължава да иска да и огаждам Нон стоп скандали ми прави.С родителите си се държи адски зле.Скандална личност е и където е дошла с мен ме е изложила.
Само тя била права.Трови нервите на родителите си,а те хората цял живот са ни помалаги.Запазих час за психолог ама не отиде.Вечно намира проблеми в мен.Била съм бавна,била съм слаба,била съм егоист.Когато преди години кормувах изяде ме.Тогава струваше 500 лева.Не знам сега колко струва,но ме изяде.Към края инструктора не ме викаше много често да карам и тя ме изяде.”Кво ти стана с курса,колко ти тъпа,кога ще караш пак,така не се дават пари,кво знаеш ти?Нищо не знаеш,ама иначе курс ще завърши”.Искам да кажа,че нито веднъж тя не ме беше видяла как карам.За нея никога аз не бях достатъчно добра.На изпита ме скъсаха,защото майка ми не спираше да ме тормози всеки ден как нищо не съм знаела и накрая се провалих от страх.Краката ми трепериха,кръвното ми падна и при тръгването ми на светофар колата изгасна.
Отидох да уча.Идваше и не питаше дали е удобно изобщо.Имаше моменти в който години наред не почваше работа.Занимаваше се с приятелки,те пък и напълниха главата с глупости,гледачки и всеки път щом идваше в нас ми се казваше какво ми предстои.То не беше катастрофа,то не беше смяна на работа и годеж.Единственото,което позна беше,че приятелката ми е била истинска змия.Но стреса,който майка ми ми нанасяше беше на ниво.Не ми позволявяше да имам приятели(от мъжки пол).Аз съм си имала гадже,как така...Щом момче ми е приятел или той трябва да има чувства към мен или аз към него.Само да кажа,че момчето,с което бях приятелка се ожени за една позната и вече чакат дете.Никога не е имало нищо между мен и него просто ми беше истински приятел,с който се наложи да прекратим отношения,защото майка ми ме изтормози.
И сега продължава да ми се бърка.Била съм се разделила с приятелят си,идвала да живее при мен.Не мога хора.Като се сетя колко шамари съм изяла,колко ми е крещяла без да съм била виновна,а просто защото и е криво...Не мога да го понеса отново.
Вие как бихте реагирали?Чувствам се гадно,защото ми е майка,а мисля по този начин,но просто тя не ме разбира изобщо.
Виж целия пост
# 1
Ми просто не живейте заедно
Щом си голяма и самостоятелна, казваш й, че не е удобно и толкоз
Виж целия пост
# 2
Чувствам се много гадно,че ще споделя това тук,но вече не издържам.
Вече съм самостоятелна.Майка ми обаче продължава да иска да и огаждам Нон стоп скандали ми прави.С родителите си се държи адски зле.Скандална личност е и където е дошла с мен ме е изложила.
Само тя била права.Трови нервите на родителите си,а те хората цял живот са ни помалаги.Запазих час за психолог ама не отиде.Вечно намира проблеми в мен.Била съм бавна,била съм слаба,била съм егоист.Когато преди години кормувах изяде ме.Тогава струваше 500 лева.Не знам сега колко струва,но ме изяде.Към края инструктора не ме викаше много често да карам и тя ме изяде.”Кво ти стана с курса,колко ти тъпа,кога ще караш пак,така не се дават пари,кво знаеш ти?Нищо не знаеш,ама иначе курс ще завърши”.Искам да кажа,че нито веднъж тя не ме беше видяла как карам.За нея никога аз не бях достатъчно добра.На изпита ме скъсаха,защото майка ми не спираше да ме тормози всеки ден как нищо не съм знаела и накрая се провалих от страх.Краката ми трепериха,кръвното ми падна и при тръгването ми на светофар колата изгасна.
Отидох да уча.Идваше и не питаше дали е удобно изобщо.Имаше моменти в който години наред не почваше работа.Занимаваше се с приятелки,те пък и напълниха главата с глупости,гледачки и всеки път щом идваше в нас ми се казваше какво ми предстои.То не беше катастрофа,то не беше смяна на работа и годеж.Единственото,което позна беше,че приятелката ми е била истинска змия.Но стреса,който майка ми ми нанасяше беше на ниво.Не ми позволявяше да имам приятели(от мъжки пол).Аз съм си имала гадже,как така...Щом момче ми е приятел или той трябва да има чувства към мен или аз към него.Само да кажа,че момчето,с което бях приятелка се ожени за една позната и вече чакат дете.Никога не е имало нищо между мен и него просто ми беше истински приятел,с който се наложи да прекратим отношения,защото майка ми ме изтормози.
И сега продължава да ми се бърка.Била съм се разделила с приятелят си,идвала да живее при мен.Не мога хора.Като се сетя колко шамари съм изяла,колко ми е крещяла без да съм била виновна,а просто защото и е криво...Не мога да го понеса отново.
Вие как бихте реагирали?Чувствам се гадно,защото ми е майка,а мисля по този начин,но просто тя не ме разбира изобщо.
Много гадна история. Изпитал съм го на свой гръб подобно нещо. Моето решение беше следно...
Просто ги забравих ! Забравих баща ми, забравих и брат ми ! Иначе интригите нямаше да спрат и до ден днешен.
Понякога някой хора в живота ни са като изпитание и ние трябва да се преборим с това.
Виж целия пост
# 3
Звучи много зле. Отсвирвай ги. Гадно, не гадно, това е.
Виж целия пост
# 4
Обмисляш добре какво ти тежи, сядате, сипваш ѝ или се разбирате и толкоз. Другия вариант е да си на здравословна дистанция. Отделно и без много отчет на личния ти живот.
Виж целия пост
# 5
Ингорирай и глупостите, вече не си зависима от нея. Нямаш причина да търпиш да те тормози, голяма си, гледай си твоя живот.
Виж целия пост
# 6
Порасни.
Виж целия пост
# 7
Единствената помощ е от теб самата.Няма кой да ти помогне ако не си помогнеш сама.След като си голяма изнеси се на свободен наем ако не ти стигат пари работа колкото искаш работи повече и бъди самостоятелна.От самостоятността няма по хубаво нещо.[/b]
Виж целия пост
# 8
тези оплаквания не са от днес, вече си пускала тема и съвети си получавала, ама като гледам, ползата е никаква.
Ти си търсиш причини да се чувстваш жертва.
Върви на психолог, ама ти, не да пращаш майка си.
Виж целия пост
# 9
Ако е пускала такава тема няма смисъл да и даваме съвети и въобще да си губим времето.
Виж целия пост
# 10
Бърка ти се, защото ти и позволяваш. Мека мара си. Успяла е да те смачка.
Виж целия пост
# 11
И аз съм имам отровна майка и съм се махнала от нея. Знаеш ли колко ми е добре да не я виждам и чувам
Виж целия пост
# 12
Сядате и и обясняваш защо имаш проблеми с нея. Всички тези истории, които си ни разказала на нас, и ги казваш на нея. Вече си голяма, поемаш дълбоко дъх и се изправяш пред нея. Няма да е лесно, но е необходимо. 
Подкрепям мнението да посетиш и ти психолог.
Виж целия пост
# 13
За какво ѝ е психилог? Уведомява накратко защо няма повече да търпи майка си и си продължава живота както намери за добре, далече от ежедневните доза отрова. Реже с ножа до кокала и точка. Аз така правя с токсичните хора около себе си. На някои дори не им обяснявам. Те си знаят. Не виждам как ще седнат двете да си говорят и майката изведнъж ще се осъзнае и ще стане бяла и добра. Такъв филм няма.

Момиче, животът е един. Достатъчно си търпяла.  Опитай се да се съхраниш. Сигурно си добър човек, който не заслужава такова грозно отношение.
Виж целия пост
# 14
Това с говоренето не става винаги. При мен имаше обратен ефект и сега не се караме, защото не си говорим. При моя приятелка проработи.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия