Давате ли свобода на децата, докато играят? Или напротив – пазите ги непрекъснато?

  • 28 224
  • 1 064
# 750
Смятам, че трябва да се дава свобода на децата, но тази свобода да бъде в разумните граници.
Виж целия пост
# 751
Трудно се намира границата между забранено и позволено, но все пак трябва да има някакъв баланс!
Виж целия пост
# 752
Границата е много тънка - понякога надделяват чувствата и емоциите, понякога разума.
Виж целия пост
# 753
Искам да им дам свобода,но понякога от собствените ми страхове ги възпирам
Виж целия пост
# 754
Случвало се е разбира се! По принцип го оставям много неща да опита, но има един момент, в който се изисква намесата ми, за да не се стигне до нещо непоправимо.
Виж целия пост
# 755
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?

Границата е субективна, Често ми се случва да спирам себе си. Дъщеря ми много обича да се катери, виси, бяга и тн и всеки път изтръпвам, но се опитвам да мълча. Едно време и аз така съм правила Simple Smile
Виж целия пост
# 756
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?

Граница трябва да има. И то още в първите години, там е една, а като поотраснат друга.
Ако няма граница се наглеждаме на какви ли не случки в последствие.
Всеки родител сам решава коя е границата за неговото дете.
На мен лично ми се е случвало да прекратявам дадена игра, но детето ми никога не ми се е сърдело или "тръшкало" за това, понеже знае , че ако кажа "това е грешно" , то на всяка цена е грешно.
Или "това не е за игра" , то наистина е така.
Всяко дете само трябва да измине пътя си, но с наш лек наклон. За да знае кое е грешно и кое правилно. Hands Pray
Виж целия пост
# 757
Давам свобода на децата си, след като съм  обяснила, кое е правилно  и кое не. Давам свобода в игрите.
Виж целия пост
# 758
Много често се случва да спирам себе си, но всичко зависи от играта .
Виж целия пост
# 759
Аз малко прекалявам със загрижеността и страховете си и често спирам децата си от по-рисковите и опасни игри.
Давам си сметка,че това не  е полезно и за тях и за мен ,но понякога е трудно да предоолееш вътрешните си страхове и да не ги предаваш на малките.
Виж целия пост
# 760
Границата между позволено и забранено е строго определена, но има моменти, в които оставям да се прекрачи. Опитът изгражда.
Виж целия пост
# 761
Не съм я спирала, нека ги научи сама, а покрай нея и аз се забавлявам
Виж целия пост
# 762
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?

Да, случвало ми се е да спирам себе си и често гледам да го правя. Понякога, обаче, не успявам.
Виж целия пост
# 763
Границата между позволеното и забраненото е безопасността. Учила съм ги да се забавляват, но и да се предпазват. Но понякога наистина е нужно и да сгрешат, за да се научат.
Виж целия пост
# 764
Като майка на едно единствено дете, винаги съм се опитвала да го предпазя от евентуални удари и сериозни травми. Но да играе и да се цапа съм го оставяла на воля-  ние живеем и той израстна на село, заобиколен от много и различни животинки. Именно тази свободата и средата, в която порастна, според мен, е определяща за любовта му към природата и останалите живи създания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия