Как да НЕ бъда контролираща майка?

А контролиращ човек ли си, извън родителството?

Аз съм майка от много скоро и нямам опит преди това. Но съм контролиращ човек, отгледан от контролиращи родители. Работила съм с психолог по повод на това. Според мен човек, ако е контролиращ тип е такъв във всичко. Това изморява и товари не само теб, а околните. Дали е така помисли ти, как се определяш?

В какво се изразява контролът, за колко годишен тинейджър говорим? Има неща, за които няма как да не сме контролиращи, предвид отговорността, която носим като родители.

Аз не мога да помогна в това отношение, защото определено съм контролираща и лошото ченге, след като таткото го играе доброто. Но ми е интересно какво стои зад фабулата и как се случват нещата, ако не си, затова ще проследя темата.

Ооо, Утро, ама не си го слагай на сърце. Тийнейджърките са царици в драмата и всяко ограничение се приема за свръх контрол. И после, като се омаже ситуацията, идва другото - ама ти защо не ми каза. Добавям, че винаги всичко знаят и понякога, като скръцнеш със зъби, не е на тяхната, почват приказките, че ги мразиш, че нищо не разбираш и т.н.

Има неща, за които аз съм безкомпромисна и контролирам:
- къде излиза и с кого;
- кога ще се прибере;
- каква козметика ползва - готова съм да ѝ купя качествена и го правя, но откачам като поръчват с приятелки козметика от Шейн, изкуствени мигли и лепило за тях от Шейн. Не зная какво съдържат тия боклуци, затова сме нон стоп в спор.
- да ходи прилично облечена. Това, в моите очи, изключва много разголени неща и кроп топ, особено ако не е топло. На морето - може.

Силно я насърчавам да ми разказва за училище, клюките около приятелки, гаджета. С баща ѝ обясняваме и даваме съвет и друга гледна точка, особено като са се изпокарали компанията и търсим начин да се сдобрят. Те са големи на размер, но на акъл все още ги няма никакви и с помощ и задаване на въпроси - нещата се получават. Ясно съм ѝ обяснила, че доверие се печели и то не на приказки, а с действия и щом ми докаже, че мога наистина да ѝ имам доверие, свободите ще дойдат естествено. Те много бързат да пораснат, но ние като родители, имаме задачата да изградим качествени и самостоятелни хора, дори и да се налага да поизтърпим малко обвинения и тръшкании.

За протокола - прилагам го при 2 дъщери, едната на почти 22 и вече доста по-самостоятелна, а другата на 16, в процес на извоюване на самостоятелност.

Подбирай си битките. Зарежи битчиците, позволи да бъдат загубени. Имам пример с контролираща майка. За всяко закъснение вдига скандал, разпределила е времето на детето си (дъщеря, колкото сина ми е – 15-ина годишна). Резултат – тя превърна дъщеря си във враг.
Допусни, че понякога ти можеш да грешиш, а детето ти да е право.

Ами, може да си контролираща, може и да не си.

Аз съм поставила много широки граници и те се саморегулират вътре.
Отвъд границите не ходят, защото всички знаят, колко лошо ще стане.

Следя образование и емоционалното им състояние с по едно око, друго на този етап бих казала не.

На 26 е голямата. С нея нямам проблем. Пускали сме я доста, но и тя никога не ни е разочаровала и винаги е оправдавала доверието ни. Имаше си компания докато беше в гимназията, излизаха, закъсняваха.


Малката е на 17 и е друга работа. Тя е много стеснителна от малко дете, срамежлива, затворена. Честно казано, не създаде приятелства в гимназията. Има гадже, с което си се разхождат, хапват. Не ходят по дискотеки. Дори сме я насърчавали да прави повече неща, но тя не иска. Да излиза, да общува. В смисъл, че не се е случвало да й забраняваме нещо, което тя е искала.
Примерно след училище се чуваме да я видя как е минал деня. Нищо повече.
На моменти я обземат тийнейджърски настроения и се случва да ми каже, че нищо не съм й позволявала и точно, че съм била контролираща. Което ми е много обидно, защото буквално тя нищо не ми е искала, за да й го позволя или не. Наистина никак не бих искала да съм контролираща майка, опитвам се да стоя настрани от подобен образ.

Явно си ок.
За мен силен контрол е на 16-17 да споделя локация, да се обажда под час и да има строг вечерен час във всички дни.
Аз също не съм от много контролиращите, но дъщеря ми ми се обажда всяка вечер към 6-7 да ми докладва къде ще е, а вече е на 21.

Спри с обажданията след училище- това е контролиращо. Нека тя да си разкаже като се видите вечер.
Това с обаждането всеки ден, след работа, съм го изживявала с моята майка, на която един ден просто й обясних, че ме задушава.
Моята тийнейджърка даже ме пита, как така съм й позволила нещо, което тя е очаквала, че ще забраня.
Ами, позволявам, не се натискам за информация, не контролирам и затова тя ми докладва.

utro77, аз съм контролираща майка, факт...времената обаче са меко казано тревожни и опасни, дъщеря ми има час на прибиране и държа да се спазва, обажда ми е къде е и с кого е. Старая се да разрешавам всичко в разумни граници, като говоря и говоря и пак отново!

Моят средният е в 9 клас. Момче е. Като се прибере от училище винаги ме прегръща и аз го чакам да обядваме. Понякога аз му правя нещо за обед, понякога той на мен. Питам го как е минал денят му, и той мен пита. Честно да ви кажа, не ми се налага да го тероризирам за нищо, той е такова възпитано дете. Още е на 15 г. И дано в следващите 2-3 г да не се превърне в неочакван бунтар. Но с момичетата предполагам, че е по-различно. Племенничката ми се оплаква, че родителите й я тормозят. За да не й остава време да ходи никъде за нищо, са я записали на 150 курса и я дебнат да ходи по всички , както и да пише домашни и да има успех. Бел, мат, танци, английски и роботика.
Понякога съм толкова благодарна, че имам само момчета.

Аз имам желание да контролирам,но за жалост нямам време и възможности ....Сам е от 7 до 18ч ,обслужва се,с дисциплината нямам проблем,за ученето го мързи ,изобщо за уроци и извънкасни занимания и дума не дава да се обели,избрал си е техникум и бачкаторска специалност,дала съм пълна свобода и юнашко доверие..Каквото-такова ..

Според мен, момичетата са по-оправни.
Синът ми, на 15, ако го оставя, само вкъщи ще си седи.

Моите деца са малки още, плаши ме, че няма подходяща среда в днешно време в училище още от начален курс.

По темата с контрола на тинейджър, имам близка, която е добър и отговорен човек, не контролираше дъщеря си по никакъв начин.
Детето от 14г си живееше всяка ваканция у гаджето, там другите родители си отглеждаха още едно дете.
Като я питах, как така не се ли притеснява - ами, аз какво да направя, ние сме си говорили
След гимназия дъщерята се откачи от тиийн връзката, за една година смени няколко други момчета.
После срещна 10г по-голямо момче и набързо за две години роди две деца.
Към днешна дата дъщерята е 25г, самостоятелно се оправя със семейство и деца.

Апатията на родителя е, че детето не е близко с майка си, даже отчуждено
Виждам, че на майката не и е приятно, че и е единствено дете, но и тя отдавна вдигна ръце и остави дъщеря си да се прави на възрастен