Миомата представлява доброкачествено образувание на маточната стена, което се състои от гладкомускулни клетки и фиброзна съединителна тъкан. Тя лесно се отдиференцира от околната тъкан, а като честота е причина за около една трета от всички хоспитализации в гинекологичните отделения.
Причините за появата на миоми още не са съвсем изяснени, но много проучвания изтъкват генетичната предразположеност – честотата на миомните възли е много по-висока при еднояйчни близнаци и роднини от първа линия. Случаите на миоми са с еднаква честота при пре- и постменопаузални жени, но разлика все пак има. При по-младите пациентки е по-голям средният размер на намерените образувания, защото растежът им е зависим от хормоналните нива. Миомите увеличават размера си най-много през годините на най-висока яйчникова активност. Нераждали жени в по-напреднала възраст са с повишен риск от възникване на миомни възли. Тяхната големина намалява след менопауза с намаляването на яйчниковата хормонална секреция, уточняват акушер-гинеколозите от Медицински комплекс „Д-р Щерев“, които всекидневно се срещат с пациентки с тази диагноза.
Основното разположение на миомните възли е в тялото на матката и по-рядко в маточната шийка.Те произлизат от мускулния ѝ слой и в процеса на развитието си могат да растат вътре в стената на матката, към външната ѝ повърхност или към кухината на органа. В редки случаи миомните възли могат да мигрират и да се прикрепят към друг орган или място в малкия таз. Те нарушават структурата и функцията на матката в различна степен, в зависимост от тяхната големина, локализация и посока на растеж. Обикновено има ясна граница между миомата и заобикалящата я тъкан, която прави хирургическото ѝ отстраняване лесно.
Пациентките с миомни възли могат да имат различни симптоми – обилно менструално кървене, болезнен или затруднен полов акт, тазова болка и дискомфорт, уринарни и чревни смущения, инфертилитет, обструкции по време на бременността и раждането.Симптоматиката се определя основно от големината, типа и локализацията на миомата.
В диагностиката на миомната болест се използват различни клинични, образни и лабораторни изследвания.Започва се с добре свалена анамнеза, включваща подробна информация за настоящи и минали оплаквания, фамилна обремененост, характер на менструалните цикли и настъпила промяна в тях, често и/или болезнено уриниране, нарушения в дефекацията, репродуктивни неуспехи. Извършва се общ преглед, като се обръща внимание на симптоми, характерни за анемичен синдром, който може да бъде в резултат на хроничната кръвозагуба. Палпира се коремната област за туморни формации извън малкия таз, които могат да бъдат и големи миомни възли.
Основен диагностичен метод е трансвагиналната ултразвукова диагностика на малкия таз. Така се получава най-добър образ на матката и се откриват много малки патологични формации. При големи миомни възли, излизащи извън малкия таз, вагиналният ултразвуков преглед трябва да се съчетава и с абдоминален (върху корема). Това позволява точната оценка на големината, характера и позицията на миомния възел. При диагностични затруднения и с оглед изключване на друг вид патология се препоръчва ядрено-магнитен резонанс на малък таз.
Според съвременното становище на лечение подлежат само симптоматичните миоми. При несимптоматичните се извършва проследяване – ехографски преглед на 3 – 6 месеца, а при липса на изменения – веднъж годишно. В случай на изразена симптоматика лечението бива индивидуално, като се взимат предвид следните фактори: медицински, социални, възраст, детеродни функции, желание за запазване на матката, тежест и вид на симптомите, локализация, общо състояние, съпътстващи заболявания, включително онкологични. При пациентки с изразени симптоми, които желаят да запазят детеродните си функции, се прилага консервативно лечение или лапароскопска миомектомия – хирургично отстраняване на доброкачествени образования от матката. Тя се препоръчва при пациентки, желаещи бременност, инфертилни жени с миоми, нарушаващи кухината на матката.
От началото на 90-те години оперативната техника на лапароскопската миомектомия се развива непрекъснато и в момента голям брой опитни ендоскописти я използват поради доказаните ѝ предимства в сравнение с абдоминалната миомектомия, а именно: намалена кръвозагуба и постоперативна болка, кратък болничен престой (пациентката се изписва на следващия ден), бързо възстановяване и връщане към нормалния ритъм на живот, добър козметичен ефект. Според хирурзите на Медицински комплекс „Д-р Щерев“, този тип безкръвно оперативно лечение вече не е бъдещето, а реалното настояще на медицината.
Поради спецификата на ендоскопската хирургия са разработени апаратура, инструментариум и специфична техника на работа, които осигуряват еквивалентна на отворената миомектомия ефективност и безопасност.Главният ѝ недостатък е по-дългото оперативно време спрямо коремната операция. Но пък се запазват основните предимства на лапароскопската операция – бързото възстановяване на пациентката с по-малко болка, по-краткият болничен престой, бързото възвръщане към пълна физическа активност и работоспособност, добрият козметичен ефект на операцията. Съществено предимство е и по-малкото образуване на постоперативни сраствания след лапароскопска операция в сравнение с коремната, което е от особено значение при жени с инфертилитет.
При колко, какви и къде разположени миомни възли трябва да се прилага лапароскопия е въпрос на експертна дискусия. Основните ограничаващи я фактори са квалификацията на оператора по отношение на ендоскопски процедури, както и техническото обезпечаване с необходимата апаратура със съответното качество. Но предимствата на лапароскопската миомектомия са много повече от нейните недостатъци и в съвременната медицина тя би трябвало да бъде предпочитан метод при възможност.
Причините за появата на миоми още не са съвсем изяснени, но много проучвания изтъкват генетичната предразположеност – честотата на миомните възли е много по-висока при еднояйчни близнаци и роднини от първа линия. Случаите на миоми са с еднаква честота при пре- и постменопаузални жени, но разлика все пак има. При по-младите пациентки е по-голям средният размер на намерените образувания, защото растежът им е зависим от хормоналните нива. Миомите увеличават размера си най-много през годините на най-висока яйчникова активност. Нераждали жени в по-напреднала възраст са с повишен риск от възникване на миомни възли. Тяхната големина намалява след менопауза с намаляването на яйчниковата хормонална секреция, уточняват акушер-гинеколозите от Медицински комплекс „Д-р Щерев“, които всекидневно се срещат с пациентки с тази диагноза.
Основното разположение на миомните възли е в тялото на матката и по-рядко в маточната шийка.Те произлизат от мускулния ѝ слой и в процеса на развитието си могат да растат вътре в стената на матката, към външната ѝ повърхност или към кухината на органа. В редки случаи миомните възли могат да мигрират и да се прикрепят към друг орган или място в малкия таз. Те нарушават структурата и функцията на матката в различна степен, в зависимост от тяхната големина, локализация и посока на растеж. Обикновено има ясна граница между миомата и заобикалящата я тъкан, която прави хирургическото ѝ отстраняване лесно.
Пациентките с миомни възли могат да имат различни симптоми – обилно менструално кървене, болезнен или затруднен полов акт, тазова болка и дискомфорт, уринарни и чревни смущения, инфертилитет, обструкции по време на бременността и раждането.Симптоматиката се определя основно от големината, типа и локализацията на миомата.
В диагностиката на миомната болест се използват различни клинични, образни и лабораторни изследвания.Започва се с добре свалена анамнеза, включваща подробна информация за настоящи и минали оплаквания, фамилна обремененост, характер на менструалните цикли и настъпила промяна в тях, често и/или болезнено уриниране, нарушения в дефекацията, репродуктивни неуспехи. Извършва се общ преглед, като се обръща внимание на симптоми, характерни за анемичен синдром, който може да бъде в резултат на хроничната кръвозагуба. Палпира се коремната област за туморни формации извън малкия таз, които могат да бъдат и големи миомни възли.
Основен диагностичен метод е трансвагиналната ултразвукова диагностика на малкия таз. Така се получава най-добър образ на матката и се откриват много малки патологични формации. При големи миомни възли, излизащи извън малкия таз, вагиналният ултразвуков преглед трябва да се съчетава и с абдоминален (върху корема). Това позволява точната оценка на големината, характера и позицията на миомния възел. При диагностични затруднения и с оглед изключване на друг вид патология се препоръчва ядрено-магнитен резонанс на малък таз.
Според съвременното становище на лечение подлежат само симптоматичните миоми. При несимптоматичните се извършва проследяване – ехографски преглед на 3 – 6 месеца, а при липса на изменения – веднъж годишно. В случай на изразена симптоматика лечението бива индивидуално, като се взимат предвид следните фактори: медицински, социални, възраст, детеродни функции, желание за запазване на матката, тежест и вид на симптомите, локализация, общо състояние, съпътстващи заболявания, включително онкологични. При пациентки с изразени симптоми, които желаят да запазят детеродните си функции, се прилага консервативно лечение или лапароскопска миомектомия – хирургично отстраняване на доброкачествени образования от матката. Тя се препоръчва при пациентки, желаещи бременност, инфертилни жени с миоми, нарушаващи кухината на матката.
От началото на 90-те години оперативната техника на лапароскопската миомектомия се развива непрекъснато и в момента голям брой опитни ендоскописти я използват поради доказаните ѝ предимства в сравнение с абдоминалната миомектомия, а именно: намалена кръвозагуба и постоперативна болка, кратък болничен престой (пациентката се изписва на следващия ден), бързо възстановяване и връщане към нормалния ритъм на живот, добър козметичен ефект. Според хирурзите на Медицински комплекс „Д-р Щерев“, този тип безкръвно оперативно лечение вече не е бъдещето, а реалното настояще на медицината.
Поради спецификата на ендоскопската хирургия са разработени апаратура, инструментариум и специфична техника на работа, които осигуряват еквивалентна на отворената миомектомия ефективност и безопасност.Главният ѝ недостатък е по-дългото оперативно време спрямо коремната операция. Но пък се запазват основните предимства на лапароскопската операция – бързото възстановяване на пациентката с по-малко болка, по-краткият болничен престой, бързото възвръщане към пълна физическа активност и работоспособност, добрият козметичен ефект на операцията. Съществено предимство е и по-малкото образуване на постоперативни сраствания след лапароскопска операция в сравнение с коремната, което е от особено значение при жени с инфертилитет.
При колко, какви и къде разположени миомни възли трябва да се прилага лапароскопия е въпрос на експертна дискусия. Основните ограничаващи я фактори са квалификацията на оператора по отношение на ендоскопски процедури, както и техническото обезпечаване с необходимата апаратура със съответното качество. Но предимствата на лапароскопската миомектомия са много повече от нейните недостатъци и в съвременната медицина тя би трябвало да бъде предпочитан метод при възможност.