Аз не искам да съм сама в живота, на празниците, на тържествата в училище, ами морето, почивките в планината, ами как ще заспя сама без да го усещам до мен ? Ами децата ? Те ще страдат за него, ще реват, ще ме питат къде е, кога ще дойде ?
Ами ако трябва да плащам сметките сама ? Ми аз не мога....
Това е пълен ужас за мен. Абсурд.
Мъже много...абе..зарежи тая работа. За кеф всеки е навит, ама битието е нещо друго.
Пари се изкарват, стига да не си мързелив. Особено , когато си сам и си отговорен за детето си. Стягаш се и смея да кажа ,ставаш много по-успешен, отколкото ако си в скапан брак.
Учудва ме робското ти мислене- щом ти дава пари за парцалки, нека да си ходи човека, дечицата няма да реват и изобщо да ви завиди човек.
Колкото и да ти е чудно- да - мъже се намират. В пъти по- свестни от предишните. Въпрос на личен избор е дали аз искам сериозна връзка, обвързване или така ми е добре.
