Криза на възрастта.. и кой как се справя

  • 10 804
  • 320
Здравейте,

Може би е малко банална тема, но когато на някой му дойде до главата, всички проблеми стават трагедия.

Но обективно погледнато стигаме до възраст когато основните цели в живота са постигнати или сме се отказали от тях, физически се променяме на към по-зле, близките ни стареят и/или умират, приятелите ни ги виждаме по график на министър за след две месеца, за да намерим удобен ден, не пътуваме почти, защото не ни се занимава с безумната организация, която може да се наложи...

Все едно вече нищо не може да ни даде тази еуфория от очакване или от амбиция..

Удобството и спокойствието на познатото ни завлича ужасно, изморени сме да търсим решения и предпочитаме да не се налага да ги търсим.
...както беше казал Т. Пратчет:
Невероятно е че в свят на толкова чудеса, човека успя да създаде скуката.
Виж целия пост
# 1
За коя възраст имаш предвид темата, защото някои така звучат на 25, а други още като завършат училище, пък какви еуфорични пенсионери има, не ти е работа. От описаното не е ясно за какво точно питаш ¯\_(ツ)_/¯
Виж целия пост
# 2
Не бих го нарекла криза на възрастта, а някакъв вид депресия. Има специалисти за тази работа.
Виж целия пост
# 3
Има възрастови кризи, но това не означава, че се случват нещата, описани в поста на авторката.
Виж целия пост
# 4
Има възрастови кризи, но това не означава, че се случват нещата, описани в поста на авторката.

Абсолютно съгласна. Аз мога да говоря само от моята камбанария Simple Smile
Идеята беше да попитам как е при другите и дали са намерили решение Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Адаптират се. Това е решението. Възрастовите кризи са естествен процес и в някаква степен е добре човек да мине през тях.

Харесвам познатите неща дотолкова, доколкото ми дават една основа, за която не мисля. В същото време  се старая да променя нещата, които искам да променя. Хубаво е когато децата пораснат, това дава някаква свобода поне до един момент.
Виж целия пост
# 6
Когато бях на 20 г. съквартирантката ми загина при инцидент. Беше едва на 21 г., учеше желаната специалност в мечтания университет, беше млада, умна, жадна за живот.
Винаги, когато имам някаква трудност, независимо дали е финансова, здравословна или друга, си мисля за всички деца и млади хора, които не са имали късмета да имат и половината от това, което имам аз. Това, че съм на възраст, в която се обаждат разни болежки и някои поколения в рода ми си заминават, означава само, че съм жива.
Никога не съм била много по мечтите, летенето в облаците и силните усещания, ценя това, което имам тук и сега. И ако е тихо спокойствие, още по-добре, значи че нямам особени проблеми Trollface

П.П. Ако графикът ти наистина е толкова натоварен, промени работата или каквото го запълва. Прекомерният стрес може да е причина за подобни мисли.
Виж целия пост
# 7
Ако влезеш в болница и всички останали болни са два пъти по-зле от теб, това не значи, че си добре, пак си болен, който би искал да е здрав.
От моята камбанария, това колко по-зле би могло да бъде нещо е слаба утеха, може би за някои крайно неприятни ситуации върши работа, но като цяло човек или е имал късмет биохимията му да е така подредена, че да е удовлетворен и да цепи живота като ледоразбивач, или нещата са от криза в криза, че и по-лошо.
Както Ефибуш казва, има депресанти на младини, има и пенсионери като конски мухи, пълни с енергия за бръмчене, като нито едните нито другите сами са се направили такива. Разбира се, не очаквам хората, които са убедени, че са постигнали големи неща работейки върху себе си, примерно в/у характера си, да са съгласни.
Виж целия пост
# 8
Според мен е въпрос повече на личност, отколкото на възраст. Защото има хора, които са отчаяни от младини и така си кретат цял живот. Други, които с времето се скапват. Трети, които с времето живват. Четвърти, които си карат кротко, спокойно и в относително удовлетворение цял живот. И такива, които са си жизнерадостни цял живот. Те пътуват, откриват нови идеи, мечти, стимули и т. н., докато го могат физически. А понякога и след това. Вярно е, че вероятно, ако не всеки, то поне много хора имат своите кризи (или поне една такава), но от самия човек зависи да промени нагласите и живота си. Няма да давам банални съвети за нови хобита, работа/професия, обучения, почивки, екскурзии, терапии и т. н. Няма да изброявам и да давам идеи. Защото звучат някак сухо, хората са различни, а също така откриването на идеите и осъществяването им са нещо различно. На хората в криза им е нужна искра. Но тази искра трудно се пали отвън. Външният свят има подпомагаща функция за това, не основна. Понякога може да подтикне, но не може да свърши ежедневната роля на всеки един от нас. Нужно е решение да се открие щастието, смисъла, искрата, удовлетворението и устойчиво поведение в тази насока. Не знам трудно ли е или не - зависи от гледната точка, но това е в ръцете на всеки конкретен човек. Пожелавам живец, кураж и щастие на всички!
Виж целия пост
# 9
Струва ми се, че описаното състояние не е свързано с възрастта. Може нещо депресивно да те е налегнало, а може всичко да е от преумора. Иначе ми се струва, че е добре кризите да се изживяват вместо да се замитат под килима. Скуката не я виждам като проблем, тя идва, когато е необходима. Равносметки възнамерявам да правя на смъртното си ложе, ако обстоятелствата го позволят.
Виж целия пост
# 10
Да. Вярно е, че е необходимо човек да осъзнае, приеме и изживее болките си от всякакво естество. А след това да продължи да живее. Колко време и работа са необходими за този процес зависи от комплекс от фактори. Но на практика това е начинът да живеем в равновесие.
Виж целия пост
# 11
И аз мисля, че е до човек. Лично в моя случай, аз от "младини" още си имам някои хобита, които останаха през годините. Намирала съм време за тях, намирам и сега, имам и по някой и друг около мен, с който ги споделям. Цели могат да се гонят и като не си в първа младост, с приятели успявам да се виждам поне веднъж или два пъти месечно, а трепет и очакване от нещо хубаво при мен не се губи. Смъртта... Какво да кажа, не е като да няма, но най-близките ми, слава богу, още са до мен. Знам, че е част от живота и ще се случи рано или късно, но се надявам да е късно. По природа съм оптимист и си казвам, че винаги има и по-зле. Да не говорим, че човек трябва да се радва и да оценява това, което има вместо да гони това, което другите имат, ако е непостижимо. Често го забравяме.
Виж целия пост
# 12
Аз на средна възраст се чувствам много по-добре отколкото на младини. Моите кризи са свързани с реални проблеми и мога да ги посоча. Тоест не ми е необходим терапевт, за да ми каже какъв ми е проблемът.
На младини основният ми проблем беше липсата на пари и изтощението от това да уча две специалности и да работя на пълен работен ден за да се самоиздържам абсолютно сама в София на квартира.
Когато се омъжих основният ми проблем беше, че не можех да си се справя с децата, както и че имах трудности в работата. Отделно живея с много хора и си трябва тренировка на характера, за да не ме нервират с приказките си.
Сега може да ме катурне само болест при мен или при децата, не дай си боже смърт при тях. Другото буквално нито го чувам, нито го виждам, нито ми прави впечатление, общо взето стадо бизони да минат покрай мен, няма да ми направи впечатление нито като емоция, нито като шум. До такава степен съм претръпнала към всичко и всички. Аз специално се гордея със себе си. Точно, че успях да стана бизон в емоционален план. Тоест победих себе си.
Виж целия пост
# 13
Жените след 40 кризата я борят или с разврат, или с езотерика. Понякога с двете заедно.
Мъжете в по-добрия вариант си купуват мотор.
Виж целия пост
# 14
..........
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия