Замира ли институцията брак?

А аз казвам, че ИМА случаи когато бракът има значение. Разбира се, има безброй, в които няма.

ок,така е.Аз казах,че не отричам избора на някои хора да се женят.
Но не ми и харесва да се дават оценки от женените за моя избор.
Както те казват- не виждам причина да не се женят,освен страх от обвързване и че не иска да признае партньора пред света,...така аз пък мога да кажа-не виждам причина да се жениш,освен някакво сметкаджийство и да си вържеш гащите материално.
Разбираш ли, всичко е до личен избор и усещане и никой няма право да те съди.
За мен сватбите са само главоболие,подписването със смяната на името още повече.
Както казах,бих се омъжила,но само подпис в гражданското и няма да си сменя името.
Но пък за други хора това е най-радностния ден в живота им,превръщат го в нещо специално и го помнят с любов и топлина.
Хора сме,различни сме.За това не ми харесват разни много крайни коментари и етикети.

Моля, аз къде съм лепнала етикет?

Кой те кара да си сменяш името? Много жени и почти всички мъже не го правят.

Есме, не мисля, че за лечение на човек в кома се иска съгласие на близък. Не съм срещала такова правило. Няма как, не мога да си го представя, да питат дори майка ми, да не говорим за мъжа ми (с брак, примерно) дали да ме лекуват. Това е безумно. Нито пък да питат примерно мен дали да лекуват майка ми. Има си стандарти кога какво се прави, кога е спешно, кога се чака да излезе от комата и пр. Не се пита близкият дали иска.
Може би за нещо друго е ставало дума - преместване в друга болница или нещо друго извън стандартната схема. И пак повтарям, по повод други теми тук съм търсила такова правило за съгласие на близък в Закона за здравето и нормативната уредба около него - без да твърдя, че принципно не е възможно да пропусна нещо, не съм открила.

Не зная какви точно са стандартите, но аз лично  трябваше да подпиша дали съм съгласна да оперират майка ми. Не беше в кома. Може би се презастраховаха лекарите, тя с тежка диагноза, на възраст, пък и трябваше да се плати сериозна сума за консумативи... Подписах, разбира се, това й спечели пет години живот. Така че, искат съгласие и още как.

Бъркаш брака със сватбата и се опитваш да игнорираш нещата, които СК урежда законово.
Стигам до убеждението, че просто не си наясно, че със закон не можеш да си уредиш любовта, но можеш да не си в тотална загуба, когато/ако се разделиш с нея.
Освен това, законът в лицето на СК урежда и някои ситации, в които можеш да изпаднеш когато неминуемо одъртееш и морето вече не ти е до колене.

ПП. Когато постъпиш в болница за операция, например, искат връзка с роднина, ако не си женен.

Нещата са винаги специфични при всяка двойка. Нищо не може да спре човек да се раздели с другия, нито да си остави децата, кой какви права и задължения има си има законови норми, а те доколко се спазват, кой е осъден за издръжка, а не я плаща, кой я получава без да си гледа децата, кой не идва да си види децата или пък другия не го допуска до тях, кой ще използва жилището и кой спазва/неспазва разпоредбите на съда... Всичко това се случва и в двата случая- хората, които са били заедно са решили да се разделят,заграбвайки всичко за себе си и освобождавайки се от отговорностите си, озлобяват се един към друг и край няма. Това как ще се промените с партньора ти след N на брой години никой договор не може да ти гарантира, нито брачен, нито предбрачен. Работата е там, че тромавата ни и без това съдебна система, която и без друго едвам къде работи, къде не се позовава на семеен кодекс. И колкото е по-заплетена ситуацията със много и разнообразен вид наследници, малолетни, бивши, попечители, полу-братя и сестри, с отношения кой къде се е женил и развеждал, настава един хаос и честно казано на мен не ми се ще да разчитам на правилната преценка на съда или шуробаджанащина/ корупция, особено ако аз съм никоя-та в цялата ситуация. За съжаление стигне ли се до раздяла, в повечето случаи нещата стават много грозни, особено ако имате какво да делите-деца  и  имущество. Дали ще се заведе дело за попечителство или за развод, все без това няма да минете, освен ако не сте в прекрасни отношения и се разберете за режима на виждане и размера на издръжката, спазвате го и никой не опира до съда. Такива случаи обаче са малко.

Не говоря за теб,по принцип пиша

Връзка искат, да. За майка ми като връзка даваме мене или брат ми, за мен при раждането дадох "съквартиранта" (ММ). Връзка е друго.
Подписвала съм вместо майка ми един-два пъти разни документи в болницата, но срещу нейното име, за по-лесно, да не я разкарваме с болки в гърба и трудно подвижна. Това пак е друго.
За съгласие от близък, да кажа пак, правило не съм срещала, няма и логика да има случай, в който се иска такова. Ясно защо.

Магдена - честно, искрено и от сърце се надявам да не научаваш кога искат мнение на близки. Знам кога го направи майка ми за баща ми.

Което е напълно противозаконно. Чл. 87 от ЗЗ изброява хипотезите, при които информирано съгласие се иска от друг освен пациента, също и точно от кого. Ако пациентът не е недееспособен или неадекватен, той само може да подписва съгласие. Ако е в кома и лекарите преценят, че се налага животоспасяваща интервенция, никакво съгласие не им трябва. За справка - чл. 87 и следващи от Закона за здравето.

Една варненска болница я осъдиха топно за вземане на съгласие от съпругата, която после лично е завела дело.

https://xn----7sbaboie9abec7dej5i.bg/aktualno-reshenie-informirano-saglasie/

Но все пак - мнение или обвързващо лекарите писмено съгласие?
Към Янтра беше това. Иначе - дано никой от нас не стига никога до решаване на такива въпроси.

Чек Плийз, да, аз усетих, че не стана много ясно към кого е въпросът, и допълних.

Информирано съгласие по бланка.

Няма как да не стигаме до такива ситуации. Сега на дъщеря ми искат да й правят операция, за нещо за което съм сигурна, че не е нужно да се прави такава. Другата седмица имаме час за болницата с направление, на което пише, че трябва да я приемат за операция. Ще отидем и ще заявим отказ, колкото да си го документират, за да не ни дърпат от здравната каса за пари.
На мъжа ми две операции му правиха тук в Германия и двата пъти го викаха предния ден да му разясняват опасностите и да подписва един куп хартия. Подписва се включително и на съгласие с лекарските решения ако изпадне в кома.

Баща ми беше 10 дни в кома, след исхемичен инсулт. Тогава питаха майка ми, имаха граждански брак. Тогава го позакърпиха баща ми и имаше още 6 години с нас. Видя раждането на още два внука (един на него кръстен) преди да почине от рак.

Това съм го разказвала няколко пъти във форума. В смисъл да не се изненадате ако намерите стари мои мнения по темата.