Студенти в Холандия/Нидерландия - 6

Eiger, всеки университет на страницата си има минимални зададени изисквания за ниво на английски-поне според два изпитни формата.
Много е разпространен ielts, който има валидност 2 години.
Моя син се яви на САЕ(на кембридж) и с него кандидстства.
За мен логиката беше да го изкара в 11 клас, за да може в началото на 12 да си кандидатства спокойно без да го мисли. Освен това 11 е по-лежерен, спрямо 12 заради матурите.

IELTS (давност 2 години) или CAE (давност доживот, но за кандидатстване 2 години. TOEFL също е вариант. Изискванията за ниво на английски варират спрямо специалността и университета. Ако говорим за резултати от САЕ, мисля, че почти навсякъде приемат с минимума на C1 - Grade C (съответно В и А са по-високите резултати). За IELTS, по наблюдения, на доста места приемат резултат 6.0, но забелязвам, че при по-сложни специалности (свързани с дадени науки, например) има по-високи изисквания - 6.5.

Тъй като си изкарах сертификата в 11. клас(сега съм 12.), смея да кажа, че може би това е най-доброто време, в което може да се изкара. Съветвам да е или края на 11. (около юни месец) или началото на 12. Не за друго, просто дори да изпусне една година след завършването си, е добре да има възможността да го използва спокойно и през втората година на давност.

Аз имам изкаран CAE, но ако трябваше да се върна и да решавам пак, бих избрала IELTS - просто е една идея по-лесен и е доста по-разпространен в чужбина.

second, phh1505, благодаря ви!
Ще предам отговорите!

Пожелавам успешно обучение на всички!

.

За заем в рамките на годишната такса не искат нищо освен попълнен от студента документ.
При кандидатстване за субсидия изискват доходи. Ако работи 56 часа месечно, след третия месец може да кандидатства за такава субсидия. Тя се трансформира в подарък ако студента завърши в посочен срок, мисля, беше 10 години.

И за субсидиране на настаняване също не се изискват доходите на родителите, така ли е? Необходимо е студентът да работи 56 часа месечно и това, което е записано като наем за квартирата да е до около 400 евро за студенти до 23 годишна възраст.
Тази субсидия връща ли се като заем или не?

VAVA,
Ако доходът е нисък, част от тази субсидия не се връща ( остава бонус, ако завършиш за 10 год). Не знам каква е границата за доход. Познавам предимно холандчета, а от тях никой не се класира за невръщаема субсидия.

Тази субсидия не е за квартира и няма нищо общо с цената на жилището. Студента може да я харчи за каквото си иска. Доходите на родителите се иска, за да се определи дали ще е безвъзмездно помощ или един ден ще се връща

Mini Mouse, rosss, благодаря за отговорите.
Вече ще си водя записки по интересуващите ме теми.

Здравейте. Попаднах на следната статия http://cosmostudyabroad.com/2019/09/19/holland/ и останах доста изненада за някои от изброените "негативни" университети, при положение, че доста студенти учат там. Смятате ли написаното за вярно и ако да/не, защо? Просто съм страшно объркана, тъй като ще кандидатствам тази година и си бях набелязала няколко от въпросните университети, а сега не знам буквално какво да мисля.

Поразгледай в предишната , мисля , тема , а и напред също е ставало дума за разликата между приложните университети (applied sciences) и университетите изобщо в Холандя.
Тук "специалистите" от Космо именно това противопоставят.
Класациите са нещо супер относително, ако човек се зарови в тях сам ще се изуми колко и какви  разлики има в критериите.
Просто се сравняват круши с ябълки в случая.

А именно напред в темата са бистрени тези неща. Просто в Холандия се опитват, а и постигат по много практичен начин да дадат "тейлор мейд" образование с университетите за приложни науки. И наистина впоследствие плановете на някои студенти се провалят - за магистратура им искат приравнителна година. Случаи всякакви, но и цели всякакви.
В едно са прави авторите - човек много внимателно следва да си провери и да е наясно със себе си какво точно търси да постигне. Тази универсалност, която я има в останалите европейски ВУЗ-ове в Холандия се среща в изброените накрая "истински" университети, които, обаче не ги прави универсално най-добрите за всички,  разбира се....

Имам познати деца в почти всички посочени с червено. Както и в тези, със зелено.
Само това "и не изискват сертификат за езикови познания," ми беше достатъчно, за да отчета статията като ненадеждна.
Всички студенти, които лично познавам /сигурно към момента са над 30 за последните 5 години/ заминаха със задължителен езиков сертификат, който си е за ИЕЛТС 6,0 мнимум, за САЕ, респективно Тойфел - аналогично. Даже още имам справочник от миналата година за различните видове университети в Холандия - и академични, и практически, като няма нито един, който да не изисква минимум познания по език и сертификат, който ги установява. /Логично - ако нямаш такива познания няма какво да правиш в нито един от университетите в английските програми, т.к. обучението е на английски./ Ако тази година са решили някъде да нямат изисквания за сертификат и минимум точки по него - би могло, но лично аз много се съмнявам.

"Не случайно българи, завършили Fontys не могат да запишат магистратура в Холандия".
Не уточняват това само за "българите" ли се отнася. 
Не знам как си събират информацията тези хора, но се убеждавам, че нетът е едно от местата, в които тя е ненадеждна /понеже всеки може да си напише буквално всичко, което му хрумне и не можете дори да проверите кой стои зад писаното/ и човек трябва да има не едно, ами много на ум, преди да я възприеме като вярна за себе си и да я ползва. И такива познати имам. В зависимост от специалността си, като бакалаври, както и тази, която искат да изучават като магистри, могат да запишат магистратура и в академичен университет, но с допълнително взет семестър с определени дисциплини. В някои случаи дори такъв не е необходим.
Момиче завърши преди две години друг практически университет и понеже продължи аналогична магистърска програма в академичен, нямаше допълнителен семестър. Друго момиче пък записа магистратура в САЩ.
Пропуснах да упомена и това, че самите приложни университети също предлагат магистърски програми. Това "специалистите" май пак не го знаят. Понеже, нали, са "специалисти". Смятате ли, че един университет, обучаващ бакалаври, няма да даде възможност на собствените си възпитаници да продължат магистратура на същото място? Дори по пътя на най-елементарната логика сами ще си отговорите на този въпрос. Отново съветвам - вижте самите сайтове и програмите им и ще се убедите в това сами.

За общите приказки - няма какво да се обсъждат, те не носят никаква конкретна информация. Звучат като злобна нападка против конкурентни фирми. Нищо повече.
Кой гарантира, че тия хора от онзи сайт не лобират за техните си университети?
И че крадецът не вика: "Дръжте крадеца!"?

Не знам и с какви класации си служат, понеже не са цитирали такива /това е много модно, а в статията нали и за мода се говори/, но да набуташ университети, които не са в класации въобще, защото не са изследвани, с други, които са, е меко казано непрофесионално дори за млад изживяващ се гуру нет-писател.
За "класациите" по принцип дадох линк към много добре написана професионална статия, която доста обективно разглежда смисъла от тях и тежестта им. Можете да го намерите мисля в предходната тема. Ако наш МУ не попада изобщо в такива, това дали означава, че лекар, завършил такъв, няма да си намери работа, вкл. в чужбина? Несериозно е.
...
Винаги съм препоръчвала - разговаряйте предимно със студенти в различни университети - учещи, особено завършили. Те най-обективно ще ви кажат за тях кое си струва и как се реализират след това. И пак - имайте предвид - хората и целите им са много разнородни. Един се справя блестящо /или пропада грандиозно/ на едно поприще, друг - на друго.

Зависи какво искате да учите. Нагоре е обяснено, че приложните университети дават практична насоченост и се набляга на практиките и стажовете. Докато в академичен университети се набляга по-вече на сухата наука. Това е моето мнение. Преценете какво точно ще учите, и да говорете със учащи и в двата типа и преценявайте. Успех

А. това за езиковото ниво, Джуди е съвсем права, потриса.
Няма начин да не изискват сертификат. Лесно всеки може да провери на сайтовете.
Има места, където минимума е 6.0 но принципно с ниво под 6 ( Иелтс ) няма какво да правиш в чужд университет , или както искат да ги наричат - приложни, полувисши, специализирани, няма значение.

Три пъти го четох това за езика и аз - да не би нещо да не разбирам от статията.

Отворете сайтовете на университетите - там си пише точно изискванията за прием, вкл. за ниво на език и за начин на доказването му. Не се информирайте от разни статийки и писанки из нета на непознати ви хора. Или поне после пийте директно вода от извора.

Лично за мен посещение на няколко университета от различен вид на място е чудесно - и ще видите наистина разликата в какво се изразява, и ще си прецените кое ви допада повече и, най-вече, ще се запознаете със студенти на място и дори със завършили, които ще ви споделят реален опит на човек "от кухнята", а не на конкуретнта фирма у нас.
Познавам и хора, които са сменили университети в хода на ученето си - и в двете посоки /академичен- практически и обратното/, както и просто сменили университет от същия вид, сменили специалност и т.н. Нормално е и това.

Сертификат за владеене на английски език е задължителен разбира се. Отделно в университета в Маастрихт в началото на първи курс се минава тест за владеене на езика, все пак ще учите на академична ниво. За други университети не знам как е.