Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 707 209
  • 11 934
# 11 595
Може да е в границите на Днешна Сърбия или Македония този паметник. Дядо ви по време на войните е бил в 30-те си години.
Виж целия пост
# 11 596
Може и да отразява някаква реална история, но каква, не ми е ясно.
Виж целия пост
# 11 597
Само като прочетох немска армия, Белгия и българско знаме и въобще не вярвам в картината. Бойните знамена знам, че са на полкове и са по-различни от националния трибагреник.
https://www.google.com/search?q=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D … bih=659&dpr=3
Виж целия пост
# 11 598
и на мен ми мина през ума за вражеска пропаганда и гръцката връзка, но като прочетох, че са наградили войника с медал за бойни заслуги реших, че е факт.
Simple Smile
Наскоро мъжът ми разказваше, че при очертаваща се загуба, знамената били връзвани под дрехите на офицери, а знаменосците държали в ръка пръта и нахлузен отгоре му калъф. Така били спасени доста знамена.
Не знам за кои битки и години става дума.
Виж целия пост
# 11 599
Ах, милите византийци каква военна мистификация са сътворили. 😂 Никога българската армия не е стъпвала в Белгия при военни действия, а в ПСВ сме съюзници с Германия и противници с Гърция.
Виж целия пост
# 11 600
Вероятно като съюзници е могло да има наши представители на Западния фронт, съответно знаме на делегация, но войска - не
Виж целия пост
# 11 601
Днес се стих за триолите, някой помни ли ги. Аз съм музикален инвалид, но това не ми е пречило да тормозя всички с една такава. Моята обаче я помня червена
Виж целия пост
# 11 602
Моята триола беше изцяло друга. Със друга, правоъгълна форма. И други копчета.
Виж целия пост
# 11 603
И на мен ми стана интересно и пуснах търсене на "паметник на грсничар с куче", но не ми излезе тоя паметник. Може да не е в България.
Вероятно този паметник е на Вергил Борисов Ваклинов  - български граничар, загинал през 1953 г. при изпълнение на служебните си задължения.
Скрит текст:
От Уикипедия - Случаят е използван с пропагандна цел от комунистическата власт преди 1989 г., в резултат на което се дължи известността на името му, въпреки че Ваклинов не е единственият граничар, загинал при охрана на границата в този период.
Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.

Смърт
На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.

Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти[1], завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.
Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 m югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.

След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет,[1] който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.

Посмъртни почести
С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.

Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава „Вергил Ваклинов“.

На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере е възстановена по инициатива на членове на Интернет-форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, зам.-директорът на РДГП Смолян, началникът на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, директорът на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат, заедно група деца от училището.

На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър, е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет-форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.
Виж целия пост
# 11 604
Едва ли е този паметник. Дядото на съфорумката е починал много преди тези събития 1940г.
Виж целия пост
# 11 605
А и 53-та не са били с цървули и навуща.
Виж целия пост
# 11 606
И аз го четох този случай. Според мен е по-вероятно паметникът да е на територията на Македония или Сърбия
Виж целия пост
# 11 607
И аз го четох този случай. Според мен е по-вероятно паметникът да е на територията на Македония или Сърбия

Ако паметникът е бил в Македония или Сърбия, отдавна вече го няма.

Магдена, ако знаеш трите имена на прадядо ти, можем да го издирим във военните архиви. Къде е служил, кога и т.н. По този начин ще изровим и паметника, ако съществува още. Ако искаш, де.
Виж целия пост
# 11 608
винаги съм се чудила как става търсенето във военния архив.
дядо навремето ме беше накарал да напиша писмо до военните, беше нещо за това къде е служил, запомнила съм само "ХХ на Негово Величество Конен Полк". ХХ беше номер, но не го помня.
когато трябваше да го изпратим се оказа, че има много медали. беше ги прибрал при нещата за погребение и никога не ги бях виждала преди това.
и другия ми дядо също е изпратен с всичките си медали. за него знам още по-малко.
Виж целия пост
# 11 609
Изпраща се заявка за търсене във Военния архив в Търново по името и други данни, които са известни. Те връщат отговор какво и в кои масиви са открити сведения, колко страници са и колко ще струват копията. При потвърждение на желаното и плащането, ще ви изпратят сведенията.
Същото търсене може и на място в Търново.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия