Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 790 796
  • 11 934
# 285
И аз от фен-клуба на Куин и ФМ: Ню Йорк, антикварен магазин на II авеню в Манхатън, 7 февруари 1977 г.


И още една:
ФМ на разходка пред замъка Нагоя, 22.04.1975 г.


И с Джон Дийкън:
Виж целия пост
# 286
Всеки път ми се изпотяват дланите от страх, докато гледам тези снимки.
Мен лъва изобщо не ме притеснява, но от онези на Айфелова кула ми омекват краката.
Виж целия пост
# 287
Всеки път ми се изпотяват дланите от страх, докато гледам тези снимки.
Мен лъва изобщо не ме притеснява, но от онези на Айфелова кула ми омекват краката.
Всеки си има нещо. Simple Smile
Виж целия пост
# 288
Аз нямам нищо против да живея с всякакви големи котки, но не мога да си го позволя, а и в България е незаконно. Страхотна е тази история с лъва. Благодаря! За мен е нещо ново.
Виж целия пост
# 289
Строители на небостъргач
Много са снимките, затова слагам линк. На мен пък от тези снимки свят ми се зави. Като се знам как не можех от 5-ия етаж да погледна надолу, само при вида им - насядали на греда някъде си там горе, всичко ми изтръпна. Simple Smile.
Виж целия пост
# 290
Обаче какви са пичове тези от небостъргача и онези от Айфеловата кула. Бачкали са на тези височини без никакво обезопасяване, че и обедната си почивка там са изкарвали. Confused
Виж целия пост
# 291
Имало мъже едно време...малко жертви показват за толкова строежи.Сегашните да са изпадали като круши.
Виж целия пост
# 292
И аз това си мислех докато гледах снимките. Зави ми се свят само от снимките, какво остава да съм на такава височина и то необезопасена. А те не просто са стоели там, а са извършвали тежък физически труд. Едно погрешно движение и си долу, а понякога повличаш и друг със себе си.
Виж целия пост
# 293
Като деца много играехме по покривите без страх, но веднъж се подхлъзнах по един покрив и спрях на улука на една 6 етажна сграда и оттогава имам страх от височини. Не е безумен страх, но не мога да застана без осигуряване на такава греда като тези по небостъргачите или Айфеловата кула.
Виж целия пост
# 294
Имало мъже едно време...малко жертви показват за толкова строежи.Сегашните да са изпадали като круши.
Доколкото знам и сегашните в щатско така работят.Имаше поредица,май по Дискавъри.Да ги гледаш в движение е още по-страшно.Чувала съм,че в Чикаго и българи строители участват в такива строежи.
Виж целия пост
# 295
Сега със сигурност са обезопасени подобаващо.Но  пак си е  трудно.Имам предвид нашите момчета ,дори синовете си.На такава работа все едно си поне космонавт по натоварване.
Виж целия пост
# 296
Вижте поредицата.Не са обезопасени.Ходят си по такива греди като на снимките.....
Виж целия пост
# 297
Сори за спама, но вчера щерката ме предизвика да вървя по един бордюр като нея. На втората крачка щях да се претрепя. Не ставам за строител. Тя добре се справя. Почти тичаше. Но не я давам за строител.
Виж целия пост
# 298
И аз не съм по височините. Уикендите ходим да пием кафе на един от небостъргачите в нашия град. Кафенето на 96 етаж. Но още докато се качваме с асансьора на горе и почва да ме стягат партенките Satisfied Ето тука с телефонна фотография съм се изявявала, но реално ми е най-омразното място. Не ми е кеф и това е.



А тук още едно високо място, от което също ми се обръща стомаха. Hoover dam:



Нямате си представа за каква височина иде реч. Снимката не може да покаже. Дъха ти спира просто.
Виж целия пост
# 299
Плевенчанката КУНКА ЧОБАНОВА – Мис България 1930
Родена е през 1909 г. в Плевен, в семейството на търговеца Христо Чобанов. Завършва френския колеж „Нотр Дам де Сион“ в Русе. След това заедно със семейството си се премества да живее в София. През януари 1930 г. печели четвъртия конкурс за красота в България „Мис България“, организиран от списание „Кръгосвет“, което ѝ дава правото да участва на провелия се конкурс в Париж „Мис Европа“. На конкурса получава високи оценки и получава правото да участва в „Мис Вселена“ в Рио де Жанейро.
Две са причините, които обясняват отсъствието ѝ на конкурса „Мис Вселена“. Според първата – отказва участие, защото се сгодява, а според втората – отива до Рио де Жанейро, но в навечерието на конкурса се прибира в България. Омъжва се за офицера Никола Иванов Недев, син на известната актриса Златина Недева. По време на бомбардировките над София през 1944 г. в дома им на площад „Евдокия“ пада бомба. Умира през 1979 г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия