Ел Макферсън, 1990 г.
Виж целия пост
Снимки – спомени от близко и далечно минало
- Публикувана: 26 авг. 2019, 00:51 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:50 ч.
# 752
27 фев. 2020, 10:37 ч.
1930 Лондон, жена буди хората за работа като изстрелва сухи грахчета по прозорците.
Виж целия пост
# 753
27 фев. 2020, 11:29 ч.
. До нас има фризьорка, която има каска и къдри все още с нея по-възрастни жени или по-млади с по-рядка коса.
Виж целия пост
# 756
29 фев. 2020, 08:49 ч.
Катрин Швитцер, студентка, която тренира лека атлетика, иска да пробяга Бостънския маратон.
Но на жените им е забранено да бягат такава дълга и изтощителна дистанция. Записва се със съкращението К.В.Швитцер и стартира по трасето в компанията на Том Милър, бъдещия си съпруг.
Организаторите разбират и се опитват да я извадят от състезанието, а Джок Семпъл, техен представител й заявява „да си върне номера и да върви по дяволите от трасето“.
Когато това не помага, се опитва да й откъсне номера със сила. Милър, който е бивш футболист и чукохвърляч, обаче решително се намесва, като изпраща Семпъл на земята, и така неговата любима става първата жена, завършила маратонската дистанция в Бостън с време 4 часа и 20 минути.
Не помня къде и кой ми е разказвал историята и когато днес се сетих за нея и реших да я споделя. Годината на събитието ме изненада. Не очаквах, че нещо такова може да се случи през 1967.
След състезанието реакцията е смразяваща: Любителският лекоатлетически съюз (Amateur Athletic Union) налага пълна забрана върху участието на жени в мъжки лекоатлетически състезания. Наказанието е лишаване от състезателни права завинаги.
Пет години трябват на Швитцер и други бегачки на дълги разстояния, за да постигнат разрешението на Бостънската лекоатлетическа асоциация жени да участват в маратона.
Историята има и продължение.
Виж целия пост
Катрин Швитцер, студентка, която тренира лека атлетика, иска да пробяга Бостънския маратон.
Но на жените им е забранено да бягат такава дълга и изтощителна дистанция. Записва се със съкращението К.В.Швитцер и стартира по трасето в компанията на Том Милър, бъдещия си съпруг.
Организаторите разбират и се опитват да я извадят от състезанието, а Джок Семпъл, техен представител й заявява „да си върне номера и да върви по дяволите от трасето“.
Когато това не помага, се опитва да й откъсне номера със сила. Милър, който е бивш футболист и чукохвърляч, обаче решително се намесва, като изпраща Семпъл на земята, и така неговата любима става първата жена, завършила маратонската дистанция в Бостън с време 4 часа и 20 минути.
Не помня къде и кой ми е разказвал историята и когато днес се сетих за нея и реших да я споделя. Годината на събитието ме изненада. Не очаквах, че нещо такова може да се случи през 1967.
След състезанието реакцията е смразяваща: Любителският лекоатлетически съюз (Amateur Athletic Union) налага пълна забрана върху участието на жени в мъжки лекоатлетически състезания. Наказанието е лишаване от състезателни права завинаги.
Пет години трябват на Швитцер и други бегачки на дълги разстояния, за да постигнат разрешението на Бостънската лекоатлетическа асоциация жени да участват в маратона.
Историята има и продължение.
# 758
29 фев. 2020, 19:01 ч.
Непубликувани снимки на Мадона от началото на 80 - те години:
Виж целия пост
# 759
1 март 2020, 16:35 ч.
Текстилни работници в Нюбери.
Южна Каролина, декември 1908 г.
Виж целия пост
Южна Каролина, декември 1908 г.
# 761
1 март 2020, 18:30 ч.
Тогава не е било необичайно деца да работят. И сега има места по света където се експлотира детски труд.
Виж целия пост
# 762
1 март 2020, 20:05 ч.
Първата картина е автопортрет на Пикасо на 16 години, втората на 72.
"Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, но цял живот, за да рисувам като дете на наркотици."
Пабло Пикасо
Виж целия пост
"Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, но цял живот, за да рисувам като дете на наркотици."
Пабло Пикасо
# 763
1 март 2020, 22:25 ч.
.
Майстор Пеньо Бомбето на паметника Шипка в края на 1927 г.
Пеньо Атанасов е роден на 2 юни 1902 г. в Габровско. Той е потомствен строител, баща му е работил с майстор Колю Фичето. През април 1928 г. Пеньо тръгва за Шипка, за да разгледа започнатия, но недовършен от майстор Илия Мъглов паметник. Ето какво разказва Пеньо Атанасов:
„Като стигнахме горе – разказва майсторът – седемдесетгодишният касиер Киров, който беше с мен, гледам, падна на колене и плаче. После си бърше сълзите и ми вика: „Младо, ето тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът, тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща: заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме!”. Аз целият изтръпнах. И си помислих – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! На връщане, в село Шипка, подписах договора. Бях на 26 години.”
https://uspelite.bg/velikite-nepoznati-bombeto-ot-selo-dralfa?fb … jf4dB9SngSzzeG1VU
Виж целия пост
.Майстор Пеньо Бомбето на паметника Шипка в края на 1927 г.
Пеньо Атанасов е роден на 2 юни 1902 г. в Габровско. Той е потомствен строител, баща му е работил с майстор Колю Фичето. През април 1928 г. Пеньо тръгва за Шипка, за да разгледа започнатия, но недовършен от майстор Илия Мъглов паметник. Ето какво разказва Пеньо Атанасов:
„Като стигнахме горе – разказва майсторът – седемдесетгодишният касиер Киров, който беше с мен, гледам, падна на колене и плаче. После си бърше сълзите и ми вика: „Младо, ето тук, дето съм стъпил сега, ми беше окопът, тук заедно с братушките отблъсквахме неприятеля. Моля ти се като на баща: заеми се със строежа. Иска ми се да видя този паметник, че тогава да легна в земята, дето заради нея се бихме!”. Аз целият изтръпнах. И си помислих – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! На връщане, в село Шипка, подписах договора. Бях на 26 години.”
https://uspelite.bg/velikite-nepoznati-bombeto-ot-selo-dralfa?fb … jf4dB9SngSzzeG1VU
# 764
1 март 2020, 23:39 ч.
^^^ Разтърсващо!
Вчера с първородната и баща и рецитирахме "Опълченците на Шипка" по повод 3 Март в БГ училището. Скоро не ми се беше случвало да ми се стяга гърлото от поезия, при това публично!
Виж целия пост
Вчера с първородната и баща и рецитирахме "Опълченците на Шипка" по повод 3 Март в БГ училището. Скоро не ми се беше случвало да ми се стяга гърлото от поезия, при това публично!
Препоръчани теми