Да разкажа и аз за премеждията с телец.
Запознахме се преди малко над 2 години и започнахме да излизаме често. Търсеше ме, канеше ме по ресторанти, идваше до моя квартал. Запозна ме с приятелите си, които аз никак не харесвах. Година след първата ни среща започна да говори за брак, планове за общо съжителство и т.н. и т.н. До тук добре. Аз все още не бях сигурен, че е човекът за мен. Няколко месеца по-късно се кротнах, реших, че ще се отдам на връзката и му показах ясно и недвусмислено, че съм верен и той е човекът за мен. И тук почнаха проблемите!
Започна да се опитва да ме обижда, да критикува, да не зачита мнението ми. Започна все по-често да излиза с приятели и аз да бъда надолу в списъка с приоритети. Приятелите му почнаха да ме отбягват и когато бяхме в обща компания никой не говореше с мен. Лятото отидохме да почивка с друга двойка негови приятели и той нон-стоп ме караше да прекарваме време с тях, без никакво усамотение, от което всяка двойка има нужда. Започнах да се разочаровам малко по малко.
Като се върнахме, срещите ни започнаха да бъдат 1-2 седмично, обикновено в неделя. Заварвах го в кисело настроение, непрекъснато държеше телефонаси до него, започна да се напива с приятели. Неделите ми минаваха в тях или най-много в близкия парк, защото все си беше недоспал и с махмурлук. На няколко пъти му казах, че подобно поведение няма да търпя. Обещаваше да се промени.
През ноември отидохме на пътешествие с една негова приятелка в северната част на Испания. Там не спряха двамата да пият и да обикалят баровете. А на мен просто ми се почиваше и оставах в хотела. Случайно, на втория ден, неговата приятелка се изпусна, че са били с трети човек – информация, която беше скрита от мен. На третия ден го попитах какви са плановете за следващия ден и отговорът беше „Ние ще излезем сутринта и следобяд ще дойдем да те вземем, за да вечеряме“.
Бушоните ми гръмнаха. Казах „Стига, време е да поговорим“. Казах му, че не се чувствам щастлив с него, защото ме лъже, унизява и съм сигурен, че изневерява. Разбира се отрече, но доверието ми в този човек си беше отишло. Казах, че искам да се разделим без драма и излишни думи. Каквото е трябвало вече го бях казал. Стегнах си багажа, хванах си първия възможен автобус и се прибрах вкъщи.
Последваха съобщения, молби, съжаления, но аз не отговорих. Месец по-късно се появи на работното ми място (работя в бар) да ме попита защо не отвогарям на съобщенията. Казах, че не отговарям, защото не искам да имам никакъв контакт с него повече и го пратих да си ходи. Това се случи малко преди Коледа. Преди месец пак ми писа, но аз не отговорих и не смятам да го правя. Съобщението беше нещо от типа „Съжалявам, че така се получи, искам да знаеш, че винаги съм те обичал много, надявам се да си добре. Сигурен съм, че много момчета ще искат да бъдат с теб, защото си изключително красив. Не вярвах, че някога някой ще ме накара толкова силно да обичам. Не мислех, че е възможно...“ т.н.
Пак не отговорих. Затворена страница от моя живот е. Минаха 6 месеца. Лошото е, че все още не мога да се доверя на никого, иначе от липса на внимание не страдам...
ПП Живея в Испания и тук еднополовите бракове са обичайни. Телецът беше латиноамериканец.
Запознахме се преди малко над 2 години и започнахме да излизаме често. Търсеше ме, канеше ме по ресторанти, идваше до моя квартал. Запозна ме с приятелите си, които аз никак не харесвах. Година след първата ни среща започна да говори за брак, планове за общо съжителство и т.н. и т.н. До тук добре. Аз все още не бях сигурен, че е човекът за мен. Няколко месеца по-късно се кротнах, реших, че ще се отдам на връзката и му показах ясно и недвусмислено, че съм верен и той е човекът за мен. И тук почнаха проблемите!
Започна да се опитва да ме обижда, да критикува, да не зачита мнението ми. Започна все по-често да излиза с приятели и аз да бъда надолу в списъка с приоритети. Приятелите му почнаха да ме отбягват и когато бяхме в обща компания никой не говореше с мен. Лятото отидохме да почивка с друга двойка негови приятели и той нон-стоп ме караше да прекарваме време с тях, без никакво усамотение, от което всяка двойка има нужда. Започнах да се разочаровам малко по малко.
Като се върнахме, срещите ни започнаха да бъдат 1-2 седмично, обикновено в неделя. Заварвах го в кисело настроение, непрекъснато държеше телефонаси до него, започна да се напива с приятели. Неделите ми минаваха в тях или най-много в близкия парк, защото все си беше недоспал и с махмурлук. На няколко пъти му казах, че подобно поведение няма да търпя. Обещаваше да се промени.
През ноември отидохме на пътешествие с една негова приятелка в северната част на Испания. Там не спряха двамата да пият и да обикалят баровете. А на мен просто ми се почиваше и оставах в хотела. Случайно, на втория ден, неговата приятелка се изпусна, че са били с трети човек – информация, която беше скрита от мен. На третия ден го попитах какви са плановете за следващия ден и отговорът беше „Ние ще излезем сутринта и следобяд ще дойдем да те вземем, за да вечеряме“.
Бушоните ми гръмнаха. Казах „Стига, време е да поговорим“. Казах му, че не се чувствам щастлив с него, защото ме лъже, унизява и съм сигурен, че изневерява. Разбира се отрече, но доверието ми в този човек си беше отишло. Казах, че искам да се разделим без драма и излишни думи. Каквото е трябвало вече го бях казал. Стегнах си багажа, хванах си първия възможен автобус и се прибрах вкъщи.
Последваха съобщения, молби, съжаления, но аз не отговорих. Месец по-късно се появи на работното ми място (работя в бар) да ме попита защо не отвогарям на съобщенията. Казах, че не отговарям, защото не искам да имам никакъв контакт с него повече и го пратих да си ходи. Това се случи малко преди Коледа. Преди месец пак ми писа, но аз не отговорих и не смятам да го правя. Съобщението беше нещо от типа „Съжалявам, че така се получи, искам да знаеш, че винаги съм те обичал много, надявам се да си добре. Сигурен съм, че много момчета ще искат да бъдат с теб, защото си изключително красив. Не вярвах, че някога някой ще ме накара толкова силно да обичам. Не мислех, че е възможно...“ т.н.
Пак не отговорих. Затворена страница от моя живот е. Минаха 6 месеца. Лошото е, че все още не мога да се доверя на никого, иначе от липса на внимание не страдам...
ПП Живея в Испания и тук еднополовите бракове са обичайни. Телецът беше латиноамериканец.
Ще напиша само няколко кратки думи. Типично поведение за зодия Телец.
