Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Откраднат живот:Кръвни връзки🎬тема 87

  • 24 805
  • 738

ОТКРАДНАТ ЖИВОТ: Kръвни връзки
ТЕМА 87
Тази есен осми сезон на най-успешния български медицински сериал „Откраднат живот“ ще се появи под заглавието „Кръвни връзки“. Сюжетът ще продължи с отношенията на лекарите в „Св. Анастасия“ и препратки към далечната 82-а, представяйки в различен контекст историята от началото на хитовата продукция. В предстоящия сезон феновете ще видят две от емблематичните лица на сериала – Алек Алексиев и Димо Алексиев, които отново ще облекат лекарските престилки. Кръвта като изначална връзка между хората ще обвърже героите в различни ситуации – дълга към семейството, появата на неподозирани роднини и семейни решения, ще направляват живота на лекарите. Още в първи епизод зрителите ще видят Велислав Павлов, който отново ще се преобрази в доктор Ковачев, за да прекрачи прага на новата болница. От меден месец ще се завърнат професор Цонев и доктор Кръстева, а доцент Мазов ще се окаже в твърде различна от познатата атмосфера. С началото на „Откраднат живот: Кръвни връзки“ ще се появят и нови герои, които ще се окажат свързани с лекарите и тяхното минало.
Как ще бъде посрещнат доктор Ковачев? Кои са новите герои, които ще допълнят лекарския състав? – предстои да стане ясно по време на старта на „Откраднат живот: Кръвни връзки“ по NOVA.
Не пропускайте завръщането на осми сезон на хитовата българска поредица “Откраднат живот” – от 10 септември, 20.00 ч. по NOVA.


Актьорски състав:
Скрит текст:
Емил Марков - доц. Петър Захариев, акушерство и гинекология
Ралица Паскалева - д-р Галя Стилянова, акушерство и гинекология
Моньо Монев – доц. Стефан Мазов, съдов хирург
Десислава Бакърджиева - д-р Лора Хинова, съдов хирург
Иван Юруков - д-р Деян Табаков, неврохирург
Гергана Стоянова - Поли Грънчарова, анестезиолог
Диана Димитрова - д-р Зорница Огнянова, уролог
Велислав Павлов - д-р Марио Ковачев, коремна и детска хирургия
Симона Халачева - Мирослава, счетоводител в болница "Св. Анастасия"
Наум Шопов - д-р Борис Тасев, коремна хирургия
Ернестина Шинова - д-р София Стаменова, травматология
Даниел Рашев - д-р Мартин  Врабчев, анестезиолог
Янина Кашева - д-р Катя Кръстева, педиатър
Владо Пенев - д-р Асен Цонев, Директор на Св.Кирил, анестезиолог
Милена Живкова-Гераскова - д-р Елена Романова, коремна хирургия
Димо Алексиев - д-р Калин Генадиев, коремна хирургия
Александър Алексиев - д-р Александър Василев, коремен хирург
Мария Каварджикова - Евгения Генадиева, отдел Човешки ресурси
Никола Мутафов - д-р Пенев, коремна хирургия
Мартина Вачкова - гл. м.с. Магда Жекова
Ангелина Славова - м.с. Ненева
Дария Митушева - м.с. Ася Кирилова
Hеда Спасова - оп.с. Кая Райкова
Кирил Бояджиев - Йосиф
Елена Карабойчева - м.с. Чокова
Аня Пенчева -
Любомира Башева -
Явор Ралинов - Методиев

Димитър Захариев - д-р Тони Ковачев, рентгенолог
Юлиан Вергов - доц. Виктор Банков, коремен хирург, анестезиолог
Александър Димов - д-р Владов, коремна хирургия
Теодора Кулева - д-р Албена Войнова, анестезиолог
Васил Бинев – Иво Фотев
Ирина Митева – Ина Фотева, съпруга на Иво Фотев, собственик на “Света Анастасия”
Ана Пападопулу - Ева Банкова
Владо Карамазов - Христо Карагьозов, коремна хирургия
Дария Симеонова - Наталия Павлова (ПР на болницата)
Радина Думанян - д-р Биляна Захариева, анестезиолог
Пламена Гетова - проф. Гочева, майка на доц. Мазов, съдова хирургия
Луиза Григорова - д-р Вяра Добрева, коремна хирургия
Лилия Гелева - д-р Мишева, невролог
Стоян Алексиев - проф. Иван Генадиев, Акушерство и гинекология
Васил Банов - проф. Камбуров, кардиохирург
Йоана Буковска-Давидова - Виолета Захариева
Красимир Доков - Янко Василев
Мариана Бонева - Ваня
Евгени Будинов - Янко Василев (през 82-ра година)
Дарин Ангелов - проф. Иван Генадиев (през 82-ра година)
Александра Сърчаджиева - д-р Катя Кръстева (през 82-ра година)
Мартин Герасков - Орлин Грънчаров, съпруг на Поли Грънчарова
Зафир Раджаб - г-н Темелков, финансов надзорник
Старите теми:
Монолози и цитати от сериала:
Скрит текст:
"Смъртта е само кратка раздяла с нашите близки. Те никога не ни оставят напълно. Те винаги са около нас и ни помагат." - д-р Войнова
"Казват, че когато човек умира, в небето проблясва светлина... Може би това е душата му, която се отделя от тялото, знаейки, че трябва да се отправи към своя път. Там горе няма болка, няма физически недъзи, нито отчаяние и скръб. Тялото прави последни усилия да върне душата от онзи свят, но тя знае, че е безсилно да се справи. Сърцето, дробовете, мускулите всичко угасва постепенно,... Моето време приключва, за да започне на нечий друг. Раздялата е трудна...сбогуването дълго. Оставям най-любимото си същество съвсем само... Детето, което беше майка за мен, а аз за него...просто тежест... Но ти, мило мое момиче, ме научи, че човек, има сила да се пребори с всичко.Знам, че ще се справиш и с това. Гордея се с теб...Ти беше безстрашна и непримирима...Ти беше моят житейски урок,...а аз може би твоя... Обичам те."
„Има моменти, в които трябва да се хванем за нещо в тоя объркан, непредсказуем живот.Понякога се хващаме за миналото, за това, което ни напомня откъде идваме, за да сме сигурни, че отиваме нанякъде изобщо... Друг път се хващаме за бъдещето, за светлината, която виждаме в очите на един малък човек, заради когото трябва да устояваме на бурите. Да стоим като фар и да светим в тъмното. Да светим, докато този малък човек порасне и осъзнае, че силната свeтлината на фара просто отразява очите му. Друг път се хващаме за страха. Един от най-здравословните ни инстинкти, който ни помага да оцеляваме. Защото безстрашните умират първи.Има моменти, в които трябва да се хванем за нещо в тоя объркан, непредсказуем живот. Понякога се хващаме за миналото, за това, което ни напомня откъде идваме, за да сме сигурни, че отиваме нанякъде изобщо... Друг път се хващаме за бъдещето, за светлината, която виждаме в очите на един малък човек, заради когото трябва да устояваме на бурите. Да стоим като фар и да светим в тъмното. Да светим, докато този малък човек порасне и осъзнае, че силната свeтлината на фара просто отразява очите му. Друг път се хващаме за страха. Един от най-здравословните ни инстинкти, който ни помага да оцеляваме. Защото безстрашните умират първи."

"Трябва да гледаш в очите, когато се разделяш с някого. Кога свършва любовта? В кой миг точно? Да, трябва да гледаш в очите този, който си отива от теб, без да мигаш, за да не пропуснеш и последния момент, последната
капчица от това между вас и после...да го пуснеш, да се пуснеш от него. Трябва да се вгледаш в очите на този, в когото се опитваш да се намериш отново. За да си сигурен, че има място за теб в сърцето му. Сърце,което отдавна е забравило да се вълнува и сега неумело се опитва да си спомни какво е да бъде отново живо. Трябва да гледаш другите в очите винаги, защото току виж някой някога някъде види в твоите болката ти и успее да я излекува. Трябва да гледаш право в очите и това, с което се разделяш и това, което предстои да прегърнеш... И това, което те е наранило. И това, което ти е дало крила и в края на деня просто да кажеш “Благодаря “. И за хубавото и за лошото. Благодаря."
"Не очаквах да те срещна, но ти се появи ненадейно и стана моята “артерия на любовта” - тя ме движи напред. Ти ме превръщаш в копнеж и желание. Ти си кръвта във вените ми, която кара сърцето ми да бие. Ти си емоционален хаос, но аз не искам да те променям, защото обичам твоя нестандартен начин да изразяваш себе си. Готова съм да бъда с теб, да те събирам, когато се разпадаш, да те вдигам, когато падаш и да ти давам надежда, когато всичко изглежда безнадеждно. Ти си моето неочаквано щастие - ти си светлината в края на мрака, която ще преследвам завинаги. А аз?... АЗ съм ТИ... защото те обичам."
"Ежедневно имаме хиляди поводи да се мразим и една едничка причина да сме заедно."
"Пропукването идва внезапно, като летен порой, като цунами, което се е събирало капка по капка докато стане
огромна вълна,която те залива изведнъж. Един миг и всичко, което прилежно си подредил в мислите, в сърцето си, в плановете за бъдещето рухва с един жест, с една доза непремерена лудост...Един миг, в който осъзнаваш, че си напълно сам. Със себе си, с мислите си, с празното тихо пространство.Защото не са ти оставили избор...
Или се оглеждаш се в очите на другите и там не намираш своето отражение, а виждаш нещо грозно, което е вече
твоето аз за пред тях.Здравей, мое ново аз, не те познавам, не те харесвам, не те искам, но ще ми се наложи да живея с теб."
"Всеки има някаква много драматична история, обвита в тайни, които рано или късно излизат на бял свят...
Тогава настъпва промяната. Промяната дава внезапен прилив на сили. В такива моменти, човек става решителен и действа със замах. Тъкмо това са миговете, в които осъзнаваш, че в разбулените тайни няма нищо чак толкова страшно. Те означават свобода. Когато мълчим, трупаме гняв. Гневът излиза на бял свят. И от това не произлиза нищо добро. Хората трябва да говорят. Ако не могат, трябва да направят всичко възможно да се научат."
"... и се питам, защо да живея правилно, след като на финала се стига до едно голямо... нищо." доц Банков
"Лекарската професия е най-хуманна, колеги. Не бива прекрачваме границата, не бива да злоупотребяваме с властта, която ни е дадена. Животът на другите хора е изцяло в наши ръце и трябва да даваме всичко, когато лекуваме, независимо от това дали е обикновен пациент или престъпник. професор Цонев
Всеки осъден на смърт има право на своето последно желание. Чудя се, дали така умираме по-леко или животът с жестокост ни помахва за довиждане, за да издълбае в душите ни като наточен скалпел... думичката КРАЙ.
Всички сме осъдени. И едва когато го проумеем, сваляме короните от фалшиво его. Разбираме, че всеки път, когато се опитваме да контролираме нечия съдба, всъщност крещим “страх ме е, че ще си отидеш”. Болезнен момент, в който осъзнаваш, че си човек. Смъртен като всеки друг. Човек, който понякога се нуждае от подадена
ръка. И ако си позволиш да я приемеш с благодарност, кой знае... Може би ще си по-малко сам. Някои от нас отказват да приемат присъдата си. Опитват се да избягат от нея. И не. Най-страшната присъда не е последната глътка въздух или последния удар на сърцето. Тя е онзи момент, в който се срещаш с истината, която винаги
си знаел, но не си имал смелостта да изречеш на глас. Че си напълно сам. Така, както си бил в началото на пътя.
Толкова сам, че оставаш само тяло, заключило духа зад непробиваема броня... Толкова много сам, че си готов да
катастрофираш, но не и да допуснеш някой до тайните на сърцето си."
"Всеки има нужда от достойнството си. Дори и най-болния." доц. Захариев
„Отново заедно. Въпреки чувствата си, лекарите не могат да избират кого да лекуват.“ Д-р Стаменова
"В такива дни човек намразва слънцето защото свети ярко, когато животът на един човек угасва"
„Доктор Ковачев, Вие не сте донор. Ако един орган отказва, има два варианта – или се бориш да го възстановиш, или го пускаш да си отиде. Това е твоята битка и аз нямам нищо общо с нея.“ Доц Банков
„Най-трудните решения са тези, които взимаме за най-близките си, когато те не са способни. Кой може да каже кое е правилно и кое грешно?“ Доц. Захариев
„Тук всичко е ясно от самото начало. Очите, в които си се взирал, няма да те погледнат отново. Не можеш да се надяваш на случайните погледи, изпълнени с любов. Там всичко вече е угаснало. Ръцете, които са те докосвали, никога няма да докосват отново. Пръстите няма да галят. Дланите няма да се преплитат. Никога вече няма да можеш да следваш стъпките й. А времето ще заличи следите, които е оставила. Тихо е. Тъмно е. Тя е красива. Почти като в приказка. Само че, този път принцът е изпреварен. И красавицата е целуната от смъртта. Точка!“
„Всичко в живота си има логика, Врабчев. Само трябва да наредиш пъзела, за да я откриеш. Ева ще спаси това момче.“ Доц. Банков
„Пациентите често бъркат лекаря с Господ. В някои отношения те наистина си приличат – държат живота на хората в ръцете си и знаят къде е границата между живота и смъртта. Но има една съществена разлика – Господ решава дали да отидеш там, лекарят се бори да останеш тук.“ - Христо Карагьозов
„Лекарите са призвани да лекуват. Пренебрегват приятелите и семействата си, за да спасяват нечии чужди приятели и семейства. Но сега се питам... какъв е смисълът да си лекар, ако не можеш да помогнеш на най-близкия си човек? В клиничната картина на живота, болката е нелечимо заболяване, което се проявява внезапно и протича с усложнения. В хода на лечението търсиш начин да вкараш болката в ремисия. И се молиш да няма рецидив. Само при такава съвкупност от обстоятелства, страхът от болката се стопява. И отстъпва място на покоя.“ - доц. Банков
Какво сме ние?... Според лекарите - седемдесет процента вода, и седем системи от органи, които непрекъснато взаимодействат в абсолютна хармония, за да изградят човешкия организъм. Но ако направим хирургически разрез на човешката душа, ще открием седемдесет процента тъга, двайсет процента надежда, и нищожен процент щастие. Почти немислимо е да живеем с тези несъвършени пропорции. Много хора упорито опитват да променят съотношението,... за да сведат тъгата до минимум. Но малцина са тези, които успяват."
„Животът пет пари не струва, ако си позволиш да бъдеш зависим и да го подчиниш на постоянния страх, че някой може да ти го отнеме, разбираш ли.“ – Д-р Стаменова
"Ние сме егоисти, песимисти, циници... Хора, които трудно постигат консенсус. За каквото и да е... Обичаме да се бъркаме в живота на другите, защото сме убедени, че по-добре от тях знаем как се живее. Истината плаши. Защото, ако я погледнем в очите, ще се наложи да поемем отговорност. Хората могат да бъдат всякакви, но само, ако са живи. Истински живи“ Доц. Виктор Банков
Монолози от финала на Сезон 6
Скрит текст:

"Това, което ни разболява, е гневът.
Гневът, заради който сме тъжни,
озлобени, безсилни. Гневът, който
изтощава и превръща душата в гладен за
отмъщение хищник. Гневът, който ни
пречи да признаем, че понякога боли. И
само любовта може да отпрати гнева.
Гневът се превъзмогва само и
единствено с любов. Само тя може да те
изведе до светлината в края на тунела.
...

Ярост. Сърцебиене. Адреналин. Смъртен
грях. Това е Анатомия на гнева."


"- Ще се съгласиш ли да ме последваш...
- Хубава кутия.
- Млъкни и ме гледай в очите!
- Извинявай.
- ...да ме последваш и да ми бъдеш партньор в леки и тежки операции, да консултираш пациентите ми с отдаденост и грижа.
- Какво говориш бе?
- Предлагам ти да започнем работа в нова болница. Сега е моментът да кажеш "да" или "не".
- Ама..., а старата болница, а "Св. Кирил", и аз нали съм на химиотерапия.
- Виктория, научи се да казваш "да"!
- Ми много хубава шапка, цветовете просто не са моите, но...
- Кажи един път "да", да му се не види!
- Добре бе, ДА!
- ДА!
- ДА!
- ДА, ДА, ДА!"


"Когато се превърнеш в призрак. В
човек, прекрачил всички свои граници.
В някой, който отчаяно търси поне
капка опрощение и обич, но дълбоко
вярва, че не заслужава нито едно от
двете...

Тогава, за да си жив, трябва да
избягаш някъде. Там, където можеш да
си създадеш илюзията, че все още има
причина да съществуваш."
...

“Обичам те”. Как е възможно да има
такъм огромен заряд в толкова кратка
дума. “Обичам те” е началото на нечие
щастие. Но ако някой си мисли, че
животът е една възходяща права,
жестоко се лъже. Понякога,
изневиделица, без да очакваш, падаш в
най-дълбоката пропаст. И не знаеш дали
ще успееш отново да се върнеш в
светлото. Не знаш дали дори едно
“обичам те”, ще може да те измъкне от
там...
...

Никой не може да контролира чувствата
си. Опиташ ли се да заглушиш гласа им,
те ще завладеят всяко кътче от тялото
ти и ще ти напомнят колко малък си
всъщност.
...

Казват, че във всяко страдание има
смисъл. И ако устоиш, ако не позволиш
на безсилието и омразата да се
преврънат в единствения Бог, в когото
вярваш, ще се издигнеш над себе си -
по-силен, по-мъдър и по-добър.
Но има уловка. Във всяка голяма битка
губиш нещо от себе си.
...

Мислиш, че си господар на
живота си, а се оказва, че си
марионетка, движена от любов, ревност,
яд, огорчение. Марионетка, управлявана
от чувствата.

...

Може би в някое друго време, в друг
живот, в някоя различна реалност пак
щях да съм с бяла рокля. И принцът
щеше да изглежда точно по този
начин...

Живеем тук и сега. Тук и сега един
друг мъж очаква да чуе своето “Да”. В
този живот ние не принадлежим един на
друг.

Имало едно време един друг живот.
Простичък. Обикновен. Принцът срещнал
своята бяла принцеса, хванал я за ръка
и казал: “Много си красива”. Това било
достатъчно.

Тръгнали нанякъде... Свободни, леки...
Облечени във вятър. Без минало и без
цел. Той я попитал “Ще останеш ли с
мен, докато смъртта ни раздели”. Тя
отговорила - “Да”. После той й се
заклел във вечна любов...

Тръгнали нанякъде... Свободни, леки...
Облечени във вятър. Без минало и без
цел. Той я попитал “Ще останеш ли с
мен, докато смъртта ни раздели”. Тя
отговорила - “Да”. После той й се
заклел във вечна любов...

Тази приказка никога няма да бъде
разказана. Не и за нас двамата. Тази
просто не е нашата... Сега тичам към
своето щастие, но...
Още малко, още пет минути ще си
представям, че... Има едно друго
време... Един друг живот... Където
всичко е съвършено."


"Пробуждането е болезнено, когато
осъзнаеш, че всичко, в което си вярвал
е било сън. Красив сън. Мираж.
Имагинерно пространство, в което
проектираш въображаемо щастие.
Примамливата илюзия за любов те е
приспала. Пробуждането раздробява
сърцето на малки парчета болка.
...

Понякога трябва да помислиш за себе
си. Имаш нужда от време, за да
излекуваш незарастналите рани. Дори да
не е “правилния” момент. Дори с риск
да нараниш някого. Защото, ако избереш
другия против волята си, рано или
късно ще го намразиш."
 

"Човек трябва да се научи да открива точките от живота си. Няма случайни победи или случайни загуби. (...) Свързвам точките от моя живот и откривам смисъла всичко това да ми се случи."


„Може би просто имате нужда да споделите. Може би иматe нужда да ми кажете нещо, което е важно за вас.
- Да, имам. Направете го щастлив.“

































Благодарение на Mari_Mar линкове към епизодите може да откриете в нейния профил: Благодарение на Donna Paulsen списък на театралните постановки на актьорите :
Скрит текст:














Виж целия пост
# 1
Благодаря за темата! Чакаме, пък дано е интересен сезон. Добре, че Димо се връща. Другите са ми безразлични. Дано новите лекари са готини. Някоя симпатична лекарка да се завърти, че жените в сериала на мен никак не са ми симпатични, освен Кая и Кирилова.
Виж целия пост
# 2
Благодаря за темата, ЯНИ.

Дано очакванията и обещанията им за силен сезон се оправдаят.
Виж целия пост
# 3
Благодаря за темата! При толкова много завръщащи се герои, искрено се надявам да са им написали хубави истории, за да ни е интересно Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Дзак!
Виж целия пост
# 5
Благодаря за темата!

Ковачев трябва да го приемат добре. Той остави хубаво впечатление. Табаков ще има едно наум едва когато разбере за връзката със Зорница.

За бащите ще е странно, защото имаше ДНК, нали? Не съм повтаряла нито един сезон и мога да бъркам. За мен няма съмнение колко изсмукано ще е.
Виж целия пост
# 6
Благодаря за темата.
Надявам се на добри истории и не драми на всяка цена И повече интерсни случаи.
Виж целия пост
# 7
Не съм писала отдавна, макар че отвреме-навреме надничам.

Луиза Григорова ще се връща ли? Четох някъде, че ще се появи с бебе
Виж целия пост
# 8
Не съм писала отдавна, макар че отвреме-навреме надничам.

Луиза Григорова ще се връща ли? Четох някъде, че ще се появи с бебе
Това бяха глупости на жълтите сайтове, нищо такова няма.
Виж целия пост
# 9
Възможно е, но не съм се задълбала да ровя тогава и затова питам. Стори ми се обаче любопитно как щяха да развият нещата с нея и Наум Шопов.
Виж целия пост
# 10
Хоп, хоп. Кога започва, че не гледам Тв?
Виж целия пост
# 11
На 10.09 (вторник) от 20 часа.
Виж целия пост
# 12
Много благодаря!
Виж целия пост
# 13
Ще го гледам когато мога, но ще чета редовно темата.
Надявам се, че ще е интересно, но се съмнявам.

Не знам историята на Алекс и Димо. Хванах Димо когато търчеше да се моли на Наталия.

Сега без Фотев нямам любими герои и ще гледам без интерес.
Виж целия пост
# 14
Абе чудя се, Дидко да не се окаже третият близнак Ковачев 😆😁😆
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия