Хосписи мнения и отзиви

Искрено му пожелавам бързо оздравяване и скоро да е на крака. За съжаление положението с хосписите у нас е отчайващо. В двете крайности са. Тези на по-приемливи цени, където цари ужасяваща мизерия и тези с добри условия и постоянен лекарски контрол, където цените се въртят около 1000 лева на месец, зависи от хосписа. Нямам представа как стои положението с болногледач вкъщи.

Кой хосписи си видяла?

Щом ще да временни грижите и се очаква човекът да се възстанови напълно не може ли да потърсиш човек да го гледа? Хем така ще си е у дома и ще е по-спокоен.

Бързо възстановяване пожелавам.

Да, човек в къщи би бил най-удачния вариант. Притеснявам се обаче, защото живея на 1800 км и няма как да контролирам нещата. Ами ако човекът е несериозен, ако стане и си тръгне просто така. Или нещо не върви както трябва....А и нали трябва да има свободен ден...Обмисляме всички варианти, включително и да го взема при мен. Това за сега отпада. Не е стабилен, а километрите са твърде много. Дори и за специализиран транспорт

Нинчето1 ако сте далече е много трудно. По мой опит с баба ми. Човек в къщи е добре само ако пациента търпи чужди хора в къщи и чужди навици. При баба ми беше ужас. НЕ търпеше никого. Когото и да намерихме изгонваше за 0 време. Най се разбра с една жена пълен непукист. Иначе успешен беше хоспис, който идва за половин ден някой , прави домакинството, носи храна, извежда я и после я оставя на сериалите .
Но трябва да има и някой близък или познат за спешни случаи ноящем.
Иначе когато отиде в хоспис и не беше нейния си дом … почина за няколко дена.
Но зависи от човека. Как приема чуждото и т.н.

Успех. Много е трудна задачата от такава дистанция да имаш болен или възрастен роднина .
Стискам ви палци.

За съжаление нямам положителен опит от хосписите за възрастни хора.
Искам да споделя моято мнение за хоспис  „Милосърдие“, която се основава на личен опит.
Нека повече хора да знаят и имат информация, за да избегнат горчивия опит, който ние имахме.

Хоспис „Милосърдие“ се намира на гърба на Транспортна болница в Пловдив.  Под красивата дума милосърдие се крие нещо съвсем друго... По подходящо име за този хоспис щеше да бъде „Безсърдечност“, „Безскрупулност“ или „Безчовечност“.
Настанихме там тежко и лежащо болен възрастен човек. Неговото желание беше да бъде сам в стая. В ценорасписа на хосписа се предлага стая с едно легло (VIP стая) за 55 лв. на ден, което беше една от причините за да изберем този хоспис и да спазим желанието на болния. Оказа се обаче, че ценоразписа изобщо не се спазва и бяхме изнудени от управителката, г-жа Пидромова, да платим стая с две легла по 98 лв. на вечер, защото според думите и „ще загуби приходите от едно легло“. Така за 10 дни вместо 550 лв., платихме 980 лв. и (без памперси и останалите санитарни материали – марли, спирт, мокри кърпи и т.н). За таксата за престоя в хосписа не получихме дори и касова бележка.
Човешката алчност няма граници! Този момент на рекет, изнудване и липса на човещина беше изключително грозен. Жалко е,че има безскрупулни и алчни хора като управителката, г-жа Пидромова, които по всички начини се опитват да печелят максимално от страданието и нещастието на други хора. Ако трябва да сме честни бихме дали и двойно и тройно повече за подходящо обслужване, но за съжаление грижите на хосписа за този възрастен човек също не бяха адекватни.
Още след втория - третия ден, управителката , г-жа Пидромова,  обяви нашия болен за „труден пациент“, защото го боляло и викал от болка. Доста жестока и грозна класификация за един измъчен, лежащ човек, който беше болен повече от година и на който болеста беше взела всичко, дори и желанието за живот. Настанихме болния в хосписа, за да получи подходящо обслужване, а не да бъде определян като „труден пациент“. Оказа се също, че всеки ден, във времето за свиждане, съпругата му, която е възрастна и болна,  му сменяше памперса, миеше със спирт и го преобличаше, защото намираше болния в окаяно състояние. Един път потърси помощ от санитарката за смяна на памперса, за което след това ѝ плати пари на ръка, въпреки, че това е задължение на санитарката.
Жестоко и жалко, че последните дни на този човек, трябваше да приключат по този начин.
Управителката, г-жа Пидромова, се оказа изключително арогантна и безскрупулна жена, без никакво човешко отношение, която с държанието си накара съпругата на нашия болен -  възрастана и болна жена, която цял живот е работила като лекар да се почувства като отрепка, да се почувства унизена и да се прибере плачейки в къщи след срещата им.
Абсолютна ирония, че хосписа се нарича „Милосърдие“....