Случи ми се нещо странно XXI

Ясно. Пък,аз мислех ,че само тук е гадно и като умрем ще се рахатясаме, най-накрая.Това много ме натъжи,да не кажа уплаши .
Извинявам се на всички ,които са  отекчени  от тези разсъждения .Нямах  намерение да изпадам в протяжни дискусии.

Аз не разбирам това с уроците. Научваш ги и ? Дефакто трябва да минеш всички роли на света, по няколко пъти, за да научиш всички уроци
И после?
Това въобще възможно ли е

Аз лично съдя от собствения си много скромен опит. Когато съм правила дълбока медитация или пък по време на сън съм летяла, винаги "отивам" на хубави места. Никога досега не съм чувствала страх или гнет. А тези ми преживявания пък ми гарантират за самата мен, че нищо не приключва със смъртта. Дори, когато сънувах дядо ми вечерта, преди да почине, как духа му излиза през показалеца, почувствах една такава хармония и спокойствие и това ме кара да мисля, че "там" наистина е така или поне за добрите хора.

Аз сега се сетих нещо странно пак по темата. То пак е от сънищата ми. Наред с асансьорите, много често ми се случва да искам да набера по мобилния някой от близките си, защото не знам къде съм и усещам , че имам нужда от помощ, обаче някак си не мога да натисна числата, да намеря името и да намера номера. Не знам какво е това чудо.

Махаш подчертаващата и сливаш линка. Иначе излиза Гугъл идиотизми които заместват адреса на сайта ...
Проблема в отвъдното е че всично е х10 особено откъм емоционална страна. Дори тук да усетиш част от излъчванията там с подобна сила ще ти коства доста да ги преодолееш, камо ли там, където просто нямаш избор да се върнеш към физическото.
Ако тук някакво чувство те гложди то там същото това чувство става почти като мания докато не го овладееш съзнателно. Оттам и усещането или за безкрайно блаженство или за ужасяващ Ад.
И това е на базата на това, което пренесем със себе си в отвъдното.
Примерно изчистването на навика за пушене или пиене е да усещаш с цялата сила потребността, но да виждаш как ръката ти минава през цигарата или чашата с алкохол. Хем гадно усещане, хем не можеш да го овладееш без съзнателно усилие, което от своя страна може да се яви като Сизифовския труд. Нещо, което потенциално може да помогне да се овладеят някой навици и състояния е не като се тръгне пряко срещу тях, а като се опита да се приложи формулата на отлагането за по-късно. Това донякъде облекчава процеса по самоовладяването там.

Happy: Някой души влизат 1-2 пъти във физ. тяло, други влизат 100-ци и дори хиляди пъти. Ако излезеш от усещането си за Линейно време то ще разбереш как може да живееш дори няколко живота накуп в различни времеви интервали. След физ. смърт целия този опит се шлифова до най-финно ниво. Това, което наричаме Свръхдуша или Висш Аз именно шлифова придобития опит и вгражда новото познание в себе си. Какво става после - предполагам че се пренасяме на други места/измерения/планети и продължаваме с трупането на опит, както и с помагането на други раси или същества, защото и от това се трупа значителен опит за самата душа, не само за тези на които помагаш.

Доста е нечестно да трябва да търсиш, правиш и учиш нещо, което дори не помниш. В реалния живот учим от това което виждаме. А за другия живот - идваме от някъде, откъде не знаем, трябва да научим нещо, което не помним и накрая отиваме пак незнайно къде. Или там някъдето е много хубаво и не ни искат всичките наведнъж там, че ще се пренасели, или е ужас безкреан, та това са причините да не помним. Ако бях се замислила за тези неща по-рано, може би нямаше да създам още едно човече, което да се лута насам-натам из живота, задавйки ми въпроси на които нямам отговор, а и май никой няма.

КРР: За да откриеш някой там било място или душа ти трябва точния и адрес като енергия. Както тук името и датата и часът на раждане дават уникалност, така и там енергията на човека или мястото дава уникалност. Проблемът за който се сещам и заради който може би не си в състояние да "набереш" правилния човек или място е, че с еволюирането на душата се променя и енергията и и оттам може да ти стане трудно да я откриеш там. Колкото по-високо се е изкачила, толкова и промените са по-големи и съществени и оттам ако опиташ да я търсиш по старата ти и позната енергия може изобщо да не я откриеш къде е и какво прави.

Teya75: А не мислиш ли, че това човече те е избрало точно теб с точно определени причини и намерения ? И ти покрай въпросите му си започнала да се интересуваш и да трупаш по малко знания които иначе може би изобщо не би се замислила за тях без подобни стимули.
И не е ужас безкраен - имаше една мн точна мисъл: "Духът в основата си може да бъде само радост!".

Това малко човече ме е избрало, когато е бил заченат ембрионът. Ако вярвам на гледачки и момченце ме е избрало, и ме питат къде е момченцето, но аз повече няма да имам деца. А преди дъщеря ми имам два спонтанни аборта с момченца. А въпросите, които задавам сега, си ги задавам от 5-6 годишна. Сега същите неща ме пита дъщеря ми, а аз казвам не знам какво е. Ако вчрваме, че като умрем минаваме първо през тъмен тунел, а после има светлина, това е като раждането - тъмно в утробата и родилния канал, светло в света отвън - къде от лапми, къде от дневна светлина. Но поне като се раждаш, е сигурно, че ще те посрещнат.

SenkoTron вероятно е така, както казваш. Аз си интерпретирам нещата горе долу по същия начин. Аз се опитвам обикновено да набера някой близък човек и то от чувство на страх, да ми помогне. Вероятно се издигам, но все още не зная как да "боравя", къде съм и какво да правя и затова започвам да търся помощ. Обаче не съм на едно енергийно ниво с човека. А и аз използвам прост мобилен телефон.

Аз си мисля, че нещо подобно може да се случва и с дядо ми. Затова да не се свързва с мен все още. Или просто е още объркан. Той не знаеше, че е тежко болен и не очакваше смъртта, въпреки че денят преди да почине (дефакто, когато аз съм сънувала съня, че душата му излиза), е казал : "Айде, край". А може и сам да е решил да си отиде и подсъзнателно да е знаел, че има рак. Някак тези неща май се усещат. Знам за много действителни случаи, в които починалите един ден преди това са знаели, че на следващия ще си заминат.
Така беше и с прадядо ми, който често сънувам и ми е наставник. Вечерта, преди да почине, помня че бях да му нося храна и той ме пита - утре четвъртък ли сме? И аз казах - да. И той  - е утре ще е. А вечерта беше здрав.

Междудругото, за тези, които казват да говорим по темата - аз не смятам, че се отклоняваме, дори напротив. Тези неща, които обсъждаме са логично обяснение и интерпретация на случки, споделени от хора в темата. Аз не мисля, че трябва просто някой да каже - това ми се случи и да приключим до тук.
Лично на мен ми допада темата да се развива така и да правим анализ на дадено преживяване, случка, особено ако е интересно. Ако не се лъжа, наскоро имаше две-три страници обсъждане на нещо подобно защо лампата светвала, като преди това собственикът я е изгасил (за което си има съвсем логично, научно обяснение).
А за тема, толкова дълбока като смъртта и отделяне от тялото, пътувания в астрала и т.н - се смята за отклоняване.

Още по-малко, че подобни теми във форума няма.

Мое мнение.

Смъртта точно не, но съм имал проблясъци от спомени от минали животи. Друид, монах, бил съм в Атлантида 1-2 пъти за малко.
Тръгвал съм да излизам съзнателно от тялото си но с осъзнаването на това съм се връщал обратно. Все пак достатъчно ясно съм усещал финното тяло, за да съм наясно че съм повече от физическото си тяло.
Колкото до отвъдното - сънищата са точно това - ОИТ, осъзната или  неосъзната, запомнена изцяло, частично или изобщо незапомнена при връщането. Кошмарите са най-често влизане в ниските нива на астрала или другия възможен вариант е изчистване на емоции и страхове поне в някаква степен.
И като казах за "Умбрал" имах предвид, че съм имал пряко вкл. там за няколко секунди ... възстановяването ми отне приблизително х1ден за всяка секунда в която преживях това излъчване. И тъй като не се имам за особено чувствителен не искам да си помисля какво ще е ако някой чувствителен преживее подобно нещо - шок и ужас са бледи понятия ми се струва.

Аз не смятам, че всеки сън е пътуване в астрала, излизане от тялото.

Някои са си просто проекция на мозъка, за проблеми и ситуации, които си имал през деня.
Реално, то се усеща кой сън е просто сън- картинка и кой е пътуване.

Сенко, а какво е Умбрал? Би ли дал повече подробности, спомена го и във връзка с това, че искаме да сънуваме починалите ни близки, а не можем. И понеже аз също имам няколко повтарящи се сънища, последния път сънувах детайлно място, което не съм виждала никога, а няколко дена след това го видях по ТВ(гробище в Лондон). Във форума съм казвала за моите сънища с гробища от години наред. Които са абсолютно реални и детайлни като усещане.