Моите приключения с астрала започнаха именно, когато съм била колкото него, дори и по-малка. Помня свои сънища, които съм смятала, че са реалност и съм питала майа ми - ти помниш ли, когато намерихе с теб една змия в двора на къщата и аз я ударих с пръчка? Майка ми казва, че такова нещо никога не се е случвало.
А аз съм сигурна, че е.
Помня с изключителна точност първият си рожден ден. Бяхме на село, майка ми беше направила домашна торта и я беше сложила на една малка табуретка в двора на къщата. Аз отидох до нея и много исках да я пипна, но тя ми дърпаше ръцете, за да не се нацапам или изгоря на свещичката. Помня дамаската на табуретката дори... Това и майка ми го помни и се чуди възможно ли е аз да го помня.
Тук съм разказвала и за това как баба ми, по линия на баща ми, се свърза с нас от отвъдното. Оттогава за мен е ясно едно - със смъртта нищо не свършва. Рестартираме се само.

- изправен си пред избор. Две пера - две възможни решения. Еднакви пера - каквото и решение да вземеш, все тая.