Случи ми се нещо странно XXI

Малко предистория първо Да не голосволя.

За начало, тя се придържа към теорията за прана. Предполагам сте чували за праничен канал. В тялото има седем чакри, а праничният канал е връзката ни със Земята и с там горе (има си термин, но го забравих). Ние черпим енергия и я отдаваме спрямо него. Когато загубим връзка със Земята или с горе, тогава затъваме, получаваме депресии, всичко ни върви назад, боледуваме и т.н. Такъв беше и моят случай. С годините бях загубила връзката си със Земята и първите пъти. като правех практиката не можех да се свържа (започвах да се изпотявам, сърцебиене, прилошаване), но с времето се "отключих". По време на една от практиките си отключих първа и втора чакра и от тогава ми се засилиха преживяванията, странностите, сенситивността.

Та...нали споделих, че съм сънувала как духа на дядо ми след или по време на електрошока излиза през показалеца. Тя ми обясни, че обикновено, когато смъртта не е насилствена или рязка, духът излиза през седма чакра (отгоре на главата). Обаче електрошокът понеже е много силен, е разместил енергиите и вероятно е запушил "изхода" и затова е излязъл през показалеца. Също така, тя ми обясни, че при някои хора, при силен уплах част от духа също излиза, но после пак се връща (не случайно има израз - изкара ми ангелите). При дядо ми, обаче не е станало така - просто другата част е излязла два дена по-късно.

При всички положения, обаче, когато духът излезе от тялото се "изстрелва" нагоре и стига до определеното за него ниво. През тези 40 дни след смъртта има множество процеси. Да спомена пак, че според прана, имаме няколко тела (не ги запомних всички, но - емоционално, астрално, физическо). Когато духът, заедно с телата излезе от физическото тяло, все още не е "топка енергия/топка светлина", а е сякаш разтегнат. През 40тте дни има едни процеси на "събиране" на телата в едно, докато се превърнем в кълбо с енергия. След това духът се отправя да търси душата, за да се слее с нея. После вече не знам какво точно се случва, но вероятно има различни "мисии". Някои остават да се обучават, други да пазят близките си, след което след определено време се прераждаш.

Само да кажа, че предавам всичко с мои думи и според това, което аз съм асимилирала. Тя се изразяваше с термини на доста по-високо ниво.

Според нея, също така, ние живеем в няколко измерения. Когато сънуваме или медитираме, се пренасяме в друго измерение (това са нивата, за които ние говорим тук в темата. Но всъщност нивата са горе, за душите, а при нас за телата са измеренията). Измерението, в което е физическото ни тяло, е най-материалното (да не кажа най-нисшето).

Разказа ми как по време на нейна дълбока медитация, се прехвърлила в някакво четвърто измерение и започнала да плава и да се носи в златна плазма. Не можа да опише преживяването с думи, но каза че не наподобява на никое земно усещане.

плазмата, това е хиперпространството. Материята, съдържаща се в черните дупки, където пространството е свито до точка и няма вчера, няма утре. Всичко се случва сега и навсякъде. Завиждам й неблагородно за достигането на най-високото ниво.

Здравейте,за първи път се престрашавам да пиша в темата,но я чета отдавна.Виждала съм тук в различни теми как потребителки с различно мнение се дискредитират ровеики и в тази тема,като изтипосат написаното,там където не му е мястото.
Все пак реших да разкажа и своя странна случка.
Деиствието се развива преди около 25 години,тогада съм била на 6 или 7 години,не си спомням точно.Та живеехме тогава във просторна панелка,аз и брат ми си бяхме легнали вече да спим,татко също понеже беше изморен от работа.Аз знаех, че майка остана до по —късно да глади.Обаче тя обичаше по онова време да изпоузва кухненската маса за тази цел. Не си спомням дали се събудих или не съм заспивала,обаче не съм разбрала кога и майка ми си е легнала.Бях си в леглото и имах отвратително чувство,което ми е трудно да опиша с думи,въртях се много и се бях изпотила, спомням си огромното ми желание в този момент да се почувствам защитена.Брат ми си спеше непробудно. Реших аз да стана и да отида при майка,нали уж е в кухнята и глади,ставам и тръгвам без да паля никакви лампи, вървя в тъмното по коридора и преди да стигна до кухненската врата се спирам,там имаше ниша между стенния гардероб и тоалетната.Нещо ми привлича вниманието,но нищо конкретно не се вижда,освен някаси много концентрирана тъмнина,но без форма и граници.Не знаех къде свършва.Спряла съм се аз и гледам в тъмнината,а нещо ме попита съвсем ясно, къде отивам.Аз отговорих,че отивам при майка ми, а гласът ми отговори,че майка ми я няма там.Гласът беше съвсем ясен, мъжки глас. От там без да виждам нищо,нещото ме хвана през кръста и все едно летя ме заведе в кухнята, направи с мен един кръг около масата за да ми покаже,ченяма никой там.Докато се случва това аз виждам панталона на баща ми( от онези с ръбовете) как е сложен на масата прилежно,така,че ръба от пред да се нагласи и ютията също оставена на масата.Явно се е изморила и си е легнала жената.От там нататък нямам никакъв спомен как съм се върнала в детската стая,но съм спала непробудно до сутринта.Беше лято и съответно рано изгрява слънцето, събуждам се отпочинала и свежа от приятната слънчева светлина и съм напълно убедена,че съм имала просто лош сън.Решавам,че съм жадна и ще отида да си налея вода от чешмата, отивам пак в кухнята и в този момент ме побиват тръпки по сялото тяло,панталона и ютията бяха по съвсем същият начин, както в съня ми от вечерта.
И до днес не знам сън ли беше или реалност,но на сутринта това си беше съвсем реално.
Дълго стана,и се ндявам да не съм ви отегчила, но за мен това си е странна случка.😊

Miss delicate, много странно преживяване, наистина.
След това случвало ли ти се е нещо подобно?

Луна и грош, още една случка имам с това странно тъмно нещо,но бях дори и по—малка.Но съм сигурна,че не беше сън.Пак през нощтта, аз като сяло трудно заспивам,и сега съм така,та въпросната нощ, искач да отида до тоалетната,и ставам от леглото,още предида стъпя на земята, виждам как нещо черно и безформено се изправя от към пода,но без да има нещо на самия под. По онова време, родителите имаха навика да ни плашат,мен и брат ми,чеако не слушаме баба Меца ще дойде да ни вземе.Та трепереики се върнах в леглото, и съм заспала.Мноого ясен спомен ми е това,и малко по—късно разбрах,че никаква баба Меца не беше това.Ние не останахме да живеем в този апартамент и съм много щастлива от това.Защото там имах и много лоши сънища.☺

Здравейте на всички, тази ваша тема ми е много любима, въпреки че досега нямах регистрация, чета с голям интерес.
Реших да си направя регистрация за да споделя моята история, която за себе си считам за странна.
За да стига до вкъщи, трябва да пресека голямо кръстовище, през което минава вео-алея със светофари за колоездачите. Та гледам тях и на зелено пресичам. Последният път когато се прибирах,следвах същата процедура, но малко преди да тръгна да пресичам сякъш някой ме дръпна за якето, препънах се леко и точно в този момент кола профуча с бясна скорост на червено, изплаших се много, защото си дадох сметка, че ако не бях усетила дръпването от него да се стресна и да се препъна и да забавя минаването, тази кола щеше да ме отнесе и можеше и да си отида на място. Зад мен нямаше никого, а светофара за колите беше червен.

pipinka98 това е бил твоя ангел пазител. И аз съм имала подобно преживяване с една кола. Дори от самия тласък от бутането, паднах на земята. Една позната пък, като е била малка, тръгнала да взима с голи ръце врящ чайник. Протегнала ръце и в същия момент чува силен крясък на жена : Не пипай! И се стреснала. Майка и била в банята в този момент.

И аз съм имала подобно преживяване. Бях във шок.Много уплашена и цялата треперех,когато усетих че някой ме докосна по рамото и като с магична пръчица съзнанието ми се избистри ,започнах отново да разсъждавам и успях да изляза от ситуацията

Настръхнах..много интересни са нещата, които си разказала.
Сещам се за един мой сън, който често сънувах като малка. Отивам в хола и гледам майка ми на дивана, отивам в кухнята - пак майка ми, готви.. тоест, майка ми си имаше клонинг. Много ме беше страх да не се сбъдне този сън. Не е нещо странно или страшно, даже напротив, напушва ме смях като се сетя...
Иначе нещо странно, което ми се е случило наскоро няма. Продължавам да бъда страничен наблюдател тук Бях ви споменала, че една вечер плафонът в колата, който не работеше от доста време, светеше. И то без някой да има ясен спомен, че го е включвал през деня. На следващата сутрин видях стъклото на прозореца откъм моята страна малко свалено. Днес забелязах, че две пътнически карти на България и Европа ги няма. Убихме се да ги търсим - е няма ги. Червени са на цвят и се набиват на очи, би трябвало лесно да ги намерим, ама на. Не са мърдали от мястото си 2 години поне . Случвало се е и седалката на мъжа ми да е малко дръпната напред.
Нещо ме жегва мисълта, че щерката взима ключовете тайно нощем и ходи някъде с колата (не че на нея ще ѝ трябват пътнически карти)...призрак да имаше, бих го приела по-лесно...

Прекрасно, прекрасно преживяване наистина Имала си разкошна среща с някое от своите...хм...удължения. Не знам коя дума точно да използвам.
Този, дето те е носил-насам натам и после ти е помогнал да имаш здрав, ободряващ сън...това си ти, просто едно от твоите проявления.Жалко, че си била толкова уплашена и от сковаващия страх не си усетила тока, който тече между отделните проявления на една и също душа. Толкова взаимно разбиране,доверие и спокойствие няма никъде другаде и с никой друг.
Аз имах само веднъж такава...среща и още тъгувам за това, че свърши. Че не се повтаря повече. Още помня ниския спокоен мъжки глас, който ме направляваше и ми обясняваше разни неща.Върна ми спомена

Ън, много точно си го описала и аз смятам, че е било точно това - част от нея и нейната душа. Попътували сте в друго измерение.
На мен не ми се е случвала такава среща, единствено само гласът съм чувала как ме вика, докато спя. Моят, обаче е женски глас, още от ранна детска възраст и ми шепти.
Все още се престрашавам да си поговоря с жената с белия воал на морския бряг, до която все стигам при медитация, но приближа ли се и изпадам в паника.

Ън, възхищавам ти се как си овладяла страха.

Междудругото, ако не сте гледали филма Interstellar, гледайте го. Според мен много ясно обозначава действителността и показва измеренията. Аз когато преди години го гледах и не можех много да го схвана, но ми се запечата в съзнанието и мисля пак да го гледам скоро.

Моят глас е мъжки.
Някой опитвал ли се в медитация да влезе в двуизмерен свят?

Дефинирай двуизмерен свят.

два влезеш е една рисунка, имам предвид. В линиите. В щрихите.

Ау, това ще е много трудно. Нямам идея. Значи трябва да си настроиш честотата на същата като там.