Проблеми м/у родителите ми

Милото детенце, намерило къде да пита. Остави родителите ти сами да решат за себе си.

Хай, вземи да се успокоиш, зъбиш се грозно на 16 годишно момиче.

О, не се притеснявай за моето спокойствие. Аз й се "озъбих" вчера, до днес дали пък не ми е минало?

16-годишната не е зле да остави настрани фасоните и да впрегне малко мозъка си. Прилича на оная другата, дето пък се тръшка, че не искала да ходи в Белгия. А и двете звучат като хлапачки на под 13.

То сегашните 16-18 са като предишните 12-13

Е да, как беше изразът - сегашните 40 са като 20 или нещо такова. Явно тенденцията е в посока подмладяване. За съжаление, само духом, не и телом

Elvira, проблемите на баща ти с алкохола най - вероятно само ще се влошават. При такъв човек ли искаш са живееш?

София дава много повече възможности от Ст. Загора. Послушай майка си и заминете.

Всъщност, Стара Загора е един много стойностен и перспективен град, и дава добри възможности. Да решава момата при кого ще остава и толкова. Няма нужда да се тръшка и да прави драми.

Какви например? Стара Загора си е чудесен голям град.

Да, голям е, но София е по - голям.😂 Няма значение толкова града, по - важна е семейната среда в случая. Ако замине с майка си, ще и по - леко (според мен). След като си завърши средното, може да се върне и в родния си град. Тя си познава родителите, да решава.

Тука се говори едва ли не, че децата с егоистичните си желания, ще се набъркат във великонравствените решения на родителите.

Обратното е по-валидно всъщност - децата не могат и позитивно да повлияят на родителите си поради горната причина - не трябва да се месим на родителите.

Мило дете, сега не ги разбираш и се раздираш от мъка, защото ги обичаш и двамата, но след време ще пораснеш и проумееш, че понякога е по-добре възрастните да се разделят. След години ще оправдаеш мотивите на майка си, сега ще ти е трудно и не защото правиш фасони, а защото светът ти рухва. Също така след време ще установиш, че да се преместиш с майка си в по-голям град, е нещо по-добро за теб. Причините вече са ти ги изброили.

 Ако тъкмо на това място някой възрастен надникне през раменете ви в книгата и извика: „Ах, този човек! Как може, за бога, да разказва такива неща на деца!“, тогава прочетете му, моля ви се, следното:

„Като малко, седем-осемгодишно момиченце, Шърлей Темпъл била вече филмова звезда, прочута по цялата земя, и фирмите печелели с нея много милиони долари. Но когато веднъж Шърлей поискала да отиде с майка си на кино, за да види един филм с Шърлей Темпъл, не я пуснали в салона.

Била още малка. Забранено било. Тя бивало само да играе във филми. Това и се позволявало. За това била достатъчно голяма!“

Ако възрастният, който наднича през рамото ви, не разбере примера с Шърлей Темпъл и връзката с родителите на Луиза и Лоте и техния развод, тогава поздравете го от мен и му кажете от мое име, че на света има прекалено много разведени родители и прекалено много деца, които страдат от това! И че има твърде много други деца, които страдат, защото родителите им не са се развели!




Всъщност това изказване ми говори, че си много по-зряла, отколкото мислиш - със сигурност много повече, отколкото отговорилите тук мислят и, честно казано, доста по-зряла от доста от пишещите тук.

Въпреки това тезата "Останете заедно, въпреки, че сте много нещастни, понеже иначе аз ще бъда известно време разкъсвана от мъка" не е добра. Те са ти родители, да, и имат определени задължения във връзка с това - но също така са и човешки същества и имат някакви права във връзка с това. Правото на щастие... или поне на не-нещастие е твърде основно, за да им се отрече само понеже преди 17 години са били щастливи заедно и са мислели, че винаги ще бъдат така.
От друга страна, тезата "Не мога и не искам да преживея едновременно стресът от вашата раздяла и стресът от смяна на местоживеенето, училището (толкова близо до началото на годината!) и приятелите, при които евентуално да търся утеха" е напълно разумна. Както и искането "Искам да остана тук, но с родител, който няма да пие, ще се грижи за домакинството - и за мен! - ще ме подкрепя и утешава, когато имам нужда и ще бъде най-вече до мен, не само като физическо присъствие, но и емоционално". Дали би било достатъчно да накара баща ти да спре да пие, да се вземе в ръце и сериозно да се заеме с ролята си на родител... не знам. Може би. Може би не. Но със сигурност няма да разбереш, ако не опиташ. Евентуалната смяна на училището през учебната година, ако се откажеш - или той не се справи, или просто ти стане твърде мъчно за майка ти - би била сложна и трудна... но едва ли повече от сега. Както и адаптацията.

Аз го разбирам момичето напълно. И аз съм преживяла нещо подобно. В крайна сметка да не си оправят отношенията и да постъпват на инат не е много по-зряло и не разбирам защо трябва техните чувства да са по-важни от на другите. Алкохолизмът не е лош нрав, той е болест, която избива от психологичен проблем. Ако зарежат човека сам с алкохола, той надали ще свърши добре. Има нужда от помощ.
А всички вие на 16 много зряло ли сте мислили?
Не сме в семейството да знаем всичко. Вярно е, че в крайна сметка решението ще вземат родителите. И да - в София ще има повече възможности, както за добро, така и за лошо!
В повечето случаи не е виновен само единия родител. Хубаво е, ако няма връщане назад, всички да приемат ситуацията спокойно. Но не може да искате от едно дете да приеме, че родителите му трябва да се чувстват добре, а неговите чувства и желания да бъдат подтискани, омаловажавани и да го тласнете неусетно към алкохол, наркотици, цигари и др. Изходът от ситуацията трябва да бъде деликатен и приет добре и ако е необходимо да се потърси психолог и за трите страни. Хората по различен начин се справят с емоциите и това зависи най-вече от начина на възпитание и модела за подръжание.
За авторката това ще бъде преломен момент в живота й. Дано успее да приеме добре нещата и да концентрира емоциите си в положителна и творческа насока.
Не съм съгласна и че само родителите се разделят, пък видиш ли с детето никой не се разделя. Ами не е така. Цялото семейство се разделя. Цели родове даже. Но каквото и да се случи, най-добре е авторката да го приеме. Неприемането само удължава агонията. Моят съвет е - иди с мама, но се погрижи и за тати!

Вижте и аз съм дете на разведени родители. На 10, когато се разделяха, не осъзнавах, че е за добро.
А сега на 37 се радвам, че са се разделили.

А тя няма как да се погрижи за тати. И не вменявайте на едно дете , че трябва да се грижи за пияния си баща. Той е родител и трябва да се осъзнае, че детето му се нуждае от грижи. Най-вече емоционални. Но това няма да се случи.
  И аз напуснах мъжа си, защото пие. И 19 годишния ни син остана при него. Основното, което му казах е, че не е отговорен за поведението и състоянието на баща си.
  Мило момиче, и ти и майка ти доста вече сте преживели. Вярно е, че светът ти рухва( такъв какъвто го познаваш). Но не знаеш дали от руйните, като феникс, няма да излезе нещо по-хубаво. И майка ти точно на това се надява. Да загърбите лошото и да заживеете по-добре.

Нека след време да може да каже с чиста съвест, че е направила каквото може, за да му помогне. Пък мисля че никой не е дал съвет на момичето да остане да домакинства на тати.