Емоционалното хранене

  • 1 207
  • 14
   Здравейте , предлагам  тази тема , за да получа информация и да обменя  опит с цел избягване на този проблем при повечето деца.
   Забеляза ли ли сте колко много деца , особено тинейджърите страдат днес от хранителни разстройства . Как не могат да приемат себе си , а се самонараняват с цел одобрение .
  Тази тема не е само за анорексия и булимия,  а и за техните начални стадии . Според мен е важно да се обърне внимание на тях , защото веднъж попаднеш ли в този омагьосан кръг трудно можеш да излезеш сам и е по - добре , когато знаеш , че има хора които те разбират и са  готови да ти помогнат .
  Повечето родители не смятат промените в храненето за проблем , докато то не доведе до сериозно хранително разстройство.  Не правят нищо , за да помогнат на децата си , защото в повечето случаи те не ги разбират .  
   Тук се надявам да намеря разбиране !!!
Виж целия пост
# 1
  Забеляза ли ли сте колко много деца , особено тинейджърите страдат днес от хранителни разстройства . Как не могат да приемат себе си , а се самонараняват с цел одобрение .
Не съм забелязала. Дъщеря ми е на 15 г., като наблюдавам нея и приятелките ѝ, няма разлика с нас едно време, освен че се хранят по-здравословно.
Виж целия пост
# 2
    Повечето родители не смятат промените в храненето за проблем , докато то не доведе до сериозно хранително разстройство.  Не правят нищо , за да помогнат на децата си , защото в повечето случаи те не ги разбират .  
  
Откъде идват изводите ти относно "повечето родители"?

Иначе, споделям наблюденията на НСЧ.
Виж целия пост
# 3
A пък аз забелязах други промени в храненето.
Бяхме 3 дни на СПА - вечерята беше на блок маса. Хотела беше пълен. Всички деца във възрастта от 1 -7 години , вечеряха с телефон пред себе си. Аз лично се потресох. Така е по-лесно за бащи, майки и баби ама какво разбира детето от храната?
Виж целия пост
# 4
А пък залъгванията - едно за мама, едно за тати, едно за баба и т.н.? Какво разбираха децата от храна от това насилствено тъпчене Simple Smile

Едно време мъжете не сядаха ли редовно с вестника да закусват? Или докато гледат/слушат спорт и новини.Преди пък са се събирали няколко поколения и са си разказвали какво ли не докато ядат. Дали ще слушат, четат или гледат нещо докато ядат, нищо ново под слънцето. Всяко поколение си мисли, че следващото е по-лошо, и нашите деца някога така ще говорят на своите - ех, а ние едно време какви деца бяхме...
Виж целия пост
# 5
А пък залъгванията - едно за мама, едно за тати, едно за баба и т.н.? Какво разбираха децата от храна от това насилствено тъпчене Simple Smile

Едно време мъжете не сядаха ли редовно с вестника да закусват? Или докато гледат/слушат спорт и новини.Преди пък са се събирали няколко поколения и са си разказвали какво ли не докато ядат. Дали ще слушат, четат или гледат нещо докато ядат, нищо ново под слънцето. Всяко поколение си мисли, че следващото е по-лошо, и нашите деца някога така ще говорят на своите - ех, а ние едно време какви деца бяхме...

Вярно е ,че хора всякакви.
Ама у дома никой не е чел вестник или гледал телевизия докато яде.
Че това е било времето за много разговори - така е. И към днешна дата е така.
Нямам сантимент към отминалото време....ама у дома не ядем с телефони и се наслаждаваме на храната Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Нали за хотел говорим, когато човек е на почивка?
Помня, че в стола на станцията, в която ходехме имаше телевизор и винаги се пускаше по време на хранене, за 80-те става дума. Пълно беше и с хора, които държаха вестник или списание в ръка.

Но за залъгването, за да не разбере детето, че яде си е традиция от едно време. Бутаха им се в ръцете играчки, правеха се самолетчета с лъжицата и т.н. Изяж си последния залък, да не те пребори..., можеш да станеш, ако изядеш еди какво си и всякакви подобни. Точно емоционално изнудване. Не говоря само за себе си, това беше масово, включително в детската градина и по лагери.

Скрит текст:
У нас също не сядаме с телефони, освен ако не е за някой виц, който преди това сме видели и искаме да споделим. Въпреки това не виждам разлика дали вниманието ще е отвлечено от разговор, телефон или телевизор...
Виж целия пост
# 7
Е, разговорът предполага комуникация между хранещите се, за разлика от телефона, в който едно лично забиваш нос. Как да няма разлика?
Виж целия пост
# 8
Няма разлика в това, че и двете отвличат вниманието и ядеш м/у другото.
Виж целия пост
# 9
Храненето на хората не е просто поемане на хранителни вещества. То е и социален акт. Разговорът е част от този акт.
Виж целия пост
# 10
Съгласна съм, просто това съм чела като споделни страхове, че ако човек слуша/гледа някой друг, не осъзнава колко и какво яде.
Лично аз не виждам проблем нито в разговора, нито в това, че в хотела няма да си говорим пред всички останали. Вкъщи дори да сме с телефон, то е за да споделим нещо, което ни е направило впечатление, след което го осбъждаме.
Ако членовете на семейството са отдалчени и нямат какво да си кажат, дали ще мълчат или ще си зяпат телефони, пак няма да имат контакт. Ако имат какво да си кажат, отношенията сами изместват телефоните/телевизора/вестника и т.н.

Когато сме на почивка не слизам със семейството си на закуска, защото спя. Но вкъщи винаги вечеряме заедно и не спираме да си говорим, затова ако видя в хотел дете с телефон на масата, няма да си направя извод, че и у тях е така, нито че важи за всички деца от 1 до 7. Поне не пречат на останалите гости на хотела, че пък ако станат да се разхождат и да си игарят, ще започнат да валят теми Grinning

Но може и да съм в грешка. Около вас има ли много деца с анорексия, булимия и други хранителни проблеми?
Виж целия пост
# 11
Нито едно дете с хранително разстройство не съм забелязала нито в обкръжението на сина ми, който вече не е дете, нито в обкръжението на 13-годишната ми дъщеря. Затова попитах авторката откъде са данните ѝ за "повечето родители", които тя сподели.
Виж целия пост
# 12
Не познавам лично нито едно дете с хранителни проблеми. Особено пубери. Дори чувам, че опразват хладилниците за нула време и нямат изхранване. Покрай новите моди с вегетарианството понякога чувам за някакво временно увлечение, но то май е повече за идеята и бързо-бързо им минава и си прояждат всичко.
Във всички култури физическото оцеляване на бебетата и малките деца е критично важно, защото едно време е имало висока смъртност, а и наистина има деца, които са някак вяли по отношение на яденето или предпочитат само определени храни и ако не им бутат в устата, ще отслабнат и ще боледуват повече. Затова до някаква степен разбирам това "за мама, за тати..." или баламосването с телевизора и таблета - в първите години яденето е една от основните задачи (и акането). Лошото е, че децата изостават в самостоятелността, развиват лошия навик друг да ги храни и да ги придумва и после няма оправия до пубертета.
Виж целия пост
# 13
Страдащите от хранително разстройство са изключително изобретателни в умението си да се прикриват.
Корените на подобно заболяване са в семейството.
Виж целия пост
# 14
Точно за хран.разстройства не знам, но съм чувала деца на по 11-13 години, че са дебели и че са на диета, че имат кореми и т.н. А самите деца видимо изглеждат с  нормални килограми. Диетата е пропускане на обяда в училище например. Не го намирам за нормално нито да се мислят за дебели, защото реално не са, нито да не ядат, защото дори да са с наднормено тегло, важното е какво точно ядат и колко се движат, а не да гладуват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия