Ревност при доведени деца

На мен най-много ми хареса съвета да се държи с детето както би се държала със свое. Не останах с впечатлението, че авторката е човек, който грубо ще скастри детето,   нека и тя да не се напряга толкова и да се обезсърчава.
Ако чувстват, че нещата продължават твърде дълго, или ескалират, среща с психолог вероятно ще им даде насоки.

В началото бях сигурна, че авторката ще се справи, защото много се интересува, чете и търси други гледни точки относно проблема. После се притесних от нейните твърдения, че към нейното дете се държала строго, а към чуждото по различен начин, защото не е нейно. Историят се допълни с факта, че държанието на детето се усложнило след почивката с баба и дядо.

Добави и това, че била в чужда къща и не се чувствала комфортно, каквото и да значи това за нея.

Та първоначалното изключително доброто впечатление ми беше развалено от последващите постове и вметки.

Всички майки първо се чудят какво ще стане с децата им ако умрат!

Още малко ще я посъветвате да се разкара, въпреки че детето очевидно я харесва, може би дори обича и иска да бъде гушкано от нея, да излизат заедно, самите деца се харесват и с голям мерак са искали да заживеят всички заедно. Така ми звучат коментарите на птица и Динчо. Съветвам ви да прочетете темата преди да нападате жената:

Google76, аз пък те съветвам да пораснеш малко и да четеш с разбиране. Знам, че тук имаш фен клуб, който те аплодира, но за мен си готино младо момиче без голям жизнен опит.
Моят съвет към авторката беше и е да престанат да се прегръщат и целуват докато разберат защо това предизвиква такава реакция у момиченцето. Да се замисли и за сина си. И да посети психолог, който да я посътва. Никъде не съм писала да се маха, но конфигурацията е сложна.

И каква стана тя?
Както и да се държи чуждата жена, ти все си притеснена, че не е както трябва?
Да се държи строго, както към собственото си дете- не бива.
Да се държи по- нестрого, отколкото със собственото си дете- пак не бива.
Да забележи и сподели, че след почивката детето се държи още по- напреки- буди съмнение......в добронамереността ѝ.
Да не се чувства добре в чуждата къща- мнооого съмнително, щото нали като не е дете- няма как такива чувства да я тресат.......

И после върви обяснявай, че не си против втората жена "по принцип и традиция".

Не знам за фен клуб, но в конкретния казус дори с малкия ми житейски опит се вижда ясно това, което съм цитирала от поста на авторката, а именно, че цяла година момиченцето не им е обръщало внимание на разменените жестове (прегръдка, целувка, държане за ръка), а изведнъж от един месец е преминало от "перде" в истерии. Това може да значи 2 неща:
А: Бабите са използвали случая да я настроят по някакъв начин - дали чрез починалата й майка; дали са й набили в главата, че скоро ще се роди друго детенце и ще вземе вниманието на двамата от нея... не знам;
Б: Момиченцето е навлязло в тази детска фаза на ревност, характерна за много дечица независимо от това дали са с биологичните си родители, или с доведен родител. Може би реакцията на това конкретно дете е засилена, сравнена с нормата точно заради травмиращите събития и страх от изоставяне.

НО, всичко в поста на жената говори, че малката я е приела и я обича, може би дори искрено ревнува нея от баща си, а не обратното, тъй като най-сетне е намерила майчина фигура. За подобен извод говори и това, че момиченцето не ревнува, когато баща й глези и се радва на сина на авторката, т.е тя не ревнува баща си. Дали е така, само психолог може да каже. За детето спомените му с майка му са малко, но цялото си детство му е липсвала самата фигура на майката. Сега най-сетне я има и то с жена, която не се държи студено и отчуждено, а напротив - приема я като свое дете, любвеобилна е, грижовна е, търси начини да я забавлява и й се радва искрено. Може би си я иска само за нея.

Доста хора споменаха за подобна фаза в израстването на биологичните им деца. Явно отминава. Да се третира това като проблем може да влоши положението, защото ще вкара допълнителен яд у детето и инат, и желание да се наложи. Колкото по-малко се впрягат, толкова по-добре. Да я гушкат тройно, но и момченцето също.

Има го и този момент - децата заместват отишлия си родител и приемат новия, но го искат за себе си. Голямата ми дъщеря много обича един бивш, с когото живяхме заедно. Даже искаше по едно време да му казва "гатко"  и беше на негова страна при наше скарване. А се запознахме/събрахме, когато тя беше на 7, баща им също е починал. Още си поддържа връзка с него.

Все повече започвам да си мисля, че е период и ще отмине. Струва ми се, че много се преекспонира въпроса.
Много съм против възрастни хора да крият отношенията си, за да угодят на капризите на дете. Такъв фалш, кой изобщо си мисли, че децата не усещат фалша и лицемерието?

Да бъде изведено на вън на една хубава разходка в планината или на места, където обича да ходи и да се забавлява. Въобще подходът трябва да е внимателен и с много любов и грижа. Никакви караници и забрани. Пак повтарям, най-добре е консултация с психолог.

Аз също мисля, че консултация с читав психолог ще улесни нещата. Може първо само възрастните да отидат, без детето и да чуят какво ще ги посъветва за по-нататък.

А мже би момиченцето мисли, че кто се целувате ще направите бебето. На тази възраст мисля, че не са толкова наясно точно как стават бебетата. Попитайте я дали не се притеснява, че ще се появи бебе - друго дете. А вие на какво мнение сте - искате ли ваше общо дете?

Съгласна съм и с поста - че може да ви иска само за себе си.

Здравейте на всички. Благодаря за коментарите ви. Положението е спокойно вече. Незнам какво стана, но детето вече не проявява тази ревност. Явно е било временно състояние. Доста ама доста се успокои след няколко разговора с  нас.
И моля друго нещо да кажа. Много обичам и се грижа за детето. Не е нужно да правим негативни коментари.

Хубав ден!

Не, нямаше никакъв проблем преди това

Само не разбрах къде съм казала, че се мляскаме и натискаме пред децата. Вие като отговаряте на темата, поне четете ли я добре или просто обичате да отговаряте остро и избухливо?