В началото бях сигурна, че авторката ще се справи, защото много се интересува, чете и търси други гледни точки относно проблема. После се притесних от нейните твърдения, че към нейното дете се държала строго, а към чуждото по различен начин, защото не е нейно. Историят се допълни с факта, че държанието на детето се усложнило след почивката с баба и дядо.
Добави и това, че била в чужда къща и не се чувствала комфортно, каквото и да значи това за нея.
Та първоначалното изключително доброто впечатление ми беше развалено от последващите постове и вметки.
Добави и това, че била в чужда къща и не се чувствала комфортно, каквото и да значи това за нея.
Та първоначалното изключително доброто впечатление ми беше развалено от последващите постове и вметки.
Ами няма как да отношението да е едно и също на този етап. По трудно ми е да се скарам на нея отколкото на сина ми. Има някаква граница. Това е от притеснение, не от друго. С бабата и дядото нямаме контакт по разбираеми причини. Няма как да разберете нещо, което не сте преживели така да кажа.
Но както написах всичко се нормализира след разговори с детето и положението е доста по-спокойно.
Хубав ден!
