Здравейте на всички!
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Преди 3 години се запознах с мъжа ми, който е с 20тина години по-голям от мен. С него се чувствах така, както с никой друг. В началото имахме спречквания заради мои бивши, на които бях казала, че всичко е свършило, но все пак си се пробваха... После нещата между нас тръгнаха. Беше трудно, тъй като откакто сме заедно, успях да работя само година. После се наложи да напусна, тъй като ни предстоеше ин витро. Слава Богу, успешно. Бях на седмото небе, защото обичам мъжа си и искам това дете. Искаше го и той... Наложи ми се да лежа през бременността и повечето време прекарвах във фейса или пред тв. Докато един ден бивш приятел ми бе подал покана за приятелство... приех я без никакви предположения какво ще последва... Да отбележа, че за мен той от много години няма значение...
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Виж целия пост
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Преди 3 години се запознах с мъжа ми, който е с 20тина години по-голям от мен. С него се чувствах така, както с никой друг. В началото имахме спречквания заради мои бивши, на които бях казала, че всичко е свършило, но все пак си се пробваха... После нещата между нас тръгнаха. Беше трудно, тъй като откакто сме заедно, успях да работя само година. После се наложи да напусна, тъй като ни предстоеше ин витро. Слава Богу, успешно. Бях на седмото небе, защото обичам мъжа си и искам това дете. Искаше го и той... Наложи ми се да лежа през бременността и повечето време прекарвах във фейса или пред тв. Докато един ден бивш приятел ми бе подал покана за приятелство... приех я без никакви предположения какво ще последва... Да отбележа, че за мен той от много години няма значение...
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
