Лошите момчета

  • 4 002
  • 91
# 45
То е ясно, че се има предвид онези, които описа Оля. Но и така, това е скучно да се лепят тези понятия за лошото момче, това са пубертетски неволи и няма какво да им се чудим. Друго е, ако става въпрос за мъж, не знаейки границите, тогава е зле положението.
Виж целия пост
# 46
Добрите момчета са ти сигурни. Обич, харесване, няма къде да избягат.

Лошите те карат да се чувстваш несигурно във връзката, недостатъчна в някой аспект, все трябва да доказваш повече, за да го му задържиш вниманието.

Това ли е? Ако е така, моделът с бащата е напълно релевантен.
Виж целия пост
# 47
То това е идеята на темата: защо се пуска питомното и се гони дивото Joy
Виж целия пост
# 48
Имам познати, които търсят от мъжа спокойствие и сигурност, имам и такива, които търсят тръпка и адреналин. Свят широк, хора разни ...
И едните, и другите сме ги срещали тук в една или друга форма Grinning Крайностите и в двете посоки водят до проблеми и дефицити.
Виж целия пост
# 49
И аз мисля като Оля.
Питах за разяснение не се даде.
Но аз само такива пък привличам и ма финала намерих своя.Всичко е точно.
Виж целия пост
# 50
Имам познати, които търсят от мъжа спокойствие и сигурност, имам и такива, които търсят тръпка и адреналин. Свят широк, хора разни ...
И едните, и другите сме ги срещали тук в една или друга форма Grinning Крайностите и в двете посоки водят до проблеми и дефицити.

Както писах - родителите са виновни за всичко  Laughing
Кой не иска спокойствие и сигурност? Аз също ги искам.
Примерно повечето жени търсят в мъжа прилики с баща си.
Аз своя баща не харесвам, но се оказа, че ме привличат точно хора в които не намирам нито спокойствие, нито сигурност, нежност, внимание. Точно чертите заради които не харесвам и не се разбирам с баща си.
И тъй като не съм близка с баща си, нямаме изградени взаимоотношения, търся подобни за да ги спечеля.
Виж целия пост
# 51
Хм, Елора, аз пък нямам баща, но неговата липса никога не е влияела в/у мен. Този, който ме е създал – не е за пример, но пък харесвам мъж, който е за пример за всичко, във всичките отношения, семейство. Недоумявам как някои жени може да харесват някой, който е като баща им, който не е за пример? Нямат ли някоя друга роднина, които са за пример? За да покажат, че трябва да си имаш свестен мъж, какви трябва да бъдат взаимоотношенията.
Виж целия пост
# 52
Ако не си имала, бил е починал е ясно.
Но да имаш жив баща и това, което съм преживяла от него е съвсем друго и се отразява. Дълга история.
Виж целия пост
# 53
И на мен винаги ми е било странно как се слагат диагнози, например майката е търпяла домашно насилие вкъщи, то автоматично значи, че и дъщерята би приветствала подобно поведение. Това е видяла, това е модела, него си следва. Ще търпи къде ще ходи, след като този урок й е преподаден и друго не знае. Или пък бащата алкохолик и неудачник, то се прожектира и търси едва ли не същия образ за жених. Странно е, защото никой не живее под похлупак, не е изолиран. Това, че семейството ти е криво, не значи че виждаш и възприемаш само него. Виждаш модела на приятелите, на роднините и осъзнаваш, че твоето е нередното и не трябва да живееш по него, да го следваш и допускаш.
Пиша и от личен опит, някой да не си помисли че си измислям фантасмагории. Може би играе съществена роля и темперамента на децата и доколко са допуснали това да ги изкриви, знам ли .. Ясно е, че никой не излиза неопетнен от подобни семейства, но чак пък поточна линия ми идва в повече.
Виж целия пост
# 54
Не е починал, виждали сме се, но нямаме емоц. връзка, нито е за пример, защото е вършил брутализми, дори това е меко казано за брутализмите. Наистина не мога да вдена. Как една жена, която осъзнава проблемите и последиците – може да харесва подобни типажи? Себеподобните би трябвало да се привличат. Защото аз съм осъзнавала проблемите си и съм ги поправила вече. Затова не вдявам.

Не харесвам, които нямат родителските си капацитети, но въпреки това – била съм в близост до тях, знам какво е, знам какви ги плещят, пак не са ми влияели в/у избора на партньора, нито към моето приложение за възпитанието на детето да му покажа какви трябва да бъдем. По-скоро би трябвало да покажат, че не трябва да взимаме от тях пример, а не обратното, защото това вече преминава границите за сплотено и адекватно семейство.
Виж целия пост
# 55
Сложно е. Аз като дете много обичах баща си. Като тийн - видях какво представлява. И въпреки това най-дългите ми връзки са с подобни типажи, даже и зодията е същата. Grinning
Виж целия пост
# 56
И на мен винаги ми е било странно как се слагат диагнози, например майката е търпяла домашно насилие вкъщи, то автоматично значи, че и дъщерята би приветствала подобно поведение. Това е видяла, това е модела, него си следва. Ще търпи къде ще ходи, след като този урок й е преподаден и друго не знае. Или пък бащата алкохолик и неудачник, то се прожектира и търси едва ли не същия образ за жених. Странно е, защото никой не живее под похлупак, не е изолиран. Това, че семейството ти е криво, не значи че виждаш и възприемаш само него. Виждаш модела на приятелите, на роднините и осъзнаваш, че твоето е нередното и не трябва да живееш по него, да го следваш и допускаш.
Пиша и от личен опит, някой да не си помисли че си измислям фантасмагории. Може би играе съществена роля и темперамента на децата и доколко са допуснали това да ги изкриви, знам ли .. Ясно е, че никой не излиза неопетнен от подобни семейства, но чак пък поточна линия ми идва в повече.

И аз в началото мислех като теб, но като наблюдавам себе си, близките си, приятели и установявам, че в 98% семейния модел влияе страшно много. Преди години четох в  книга за психология как семейния модел влияе. Но си казах, че аз баща си не понасям и е абсурдно да търся в мъжете баща си или каквато и да е била част от него. Чак ми се догади.
Баща ми беше алкохолик. Кошмар. Някой деца на алкохолици също са такива, други не понасят алкохола. Аз не го понасям. Пия вино изключително рядко. Не понасям миризмата на алкохол. Това дори ми влияе във взаимоотношенията с мъжете. Имало е случаи толкова ми се е гадело от миризмата, че като съм излизала с мъж, който малко си е пийвал и като ме е целувал, после съм повръщала.
Виж брат ми е точно като баща ни. Пие яко Laughing Ми решил, че е хубаво.

Тази му черта /алкохола/ избягвам в хората. Всъщност и други черти.
Но други негови черти търся. Поне досега  Laughing
Установих, че наистина определени черти от характера в даден мъж ме привличат. То като човек може да са самоанализира и лесно се коригира.
Насилие също съм видяла в детството си - физическо и психическо. И не търпя такова нещо.
Но доста хора расли в такива среди, после продължават да живеят в такива.
Виж целия пост
# 57
Ясно е, че ги има и тези двете насилия, просто свестните мъже си личат и не биха посегнали. Без да съм преживяла тези двете неща... Пак не ги харесвам, просто не допускайте такива хора и това е.
Виж целия пост
# 58
Аз в моя случай не визирам насилие, а съвсем други черти.
Виж целия пост
# 59
В една от връзките ми, момичето си имаше сериозно daddy issue - баща й, въпреки, че я е отгледал и възпитал добре, тя всъщност е била инцидентно дете, той не е присъствал на изписването, не е хаел за нея особено, винаги фаворизирал сестра й.

*Плюс - и мен, и другите си гаджета ги е боготворяла поради страх от изоставяне, колкото по-лошо държание към нея, толкова повече любов в замяна. Една от най-приятните и дълги връзки, които съм имал.

*Минус - в момента на най-силната ни емоционална близост, спрях да го играя лошото момче, започнах да се държа добре с нея и да ми пука за нея, момичето явно постигна своя катарзис, изневери ми и изчезна завинаги.

Абсолютно разбирам грешката си. Някои хора просто им понася да се държиш добре с тях, тe се молят да бъдат третирани зле. В момента когато смениш стратегията for a greater good, it's game over.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия