Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

Бояна, все пак говоря от опит с големи деца, едно на 22 и две на 19. От малки  се радват на еднакво отношение - четено им е много докато бяха малки, имат голям избор на книги вкъщи, средства за книги винаги са им/ще им бъдат дадени, карани са като малки да четат задължителната литература от- до,а  не само изучаваните откъси по допирателната. Не съм се и доверявала на сляпо, че всичко е свършено, докато не задам проверяващи въпроси върху съдържанието. И какво? Задължителното е прочитано винаги, навикът следва отдавна да е изграден, включително миналата година за ДЗИ всички романи са прочетени, примерът в лицето на родители и сестри е налице, постоянното стимулиране да посегне към книга също, но нещата спират дотук.

Ако държи да чете, ще чете до определена възраст насила.
На Русалка дъщеря й е студентка, ако не греша.
Как точно ще я накара?

Според мен както има деца, на които им се отдават науките в по-голяма степен, така има и такива, които обичат четенето, и такива, на които не им се отдава. Имам приятелка, която казва, че като чете художествена литература, не може да си представи историята и губи интерес.

Писали сме заедно с Русалка.

А, ако говорим за големи хора, нека не четат, тяхна работа. Но не виждам как ако един час дневно се чете у вас детето, докато е дете, няма да чете. Сяда и чете. Толкова. Аз не насилвам да чете нещо задължително или избрано от мен, и в училище им дават да избират в повечето случаи, но трябва да чете. На всеки език, който учи. Не твърдя, че това ще го превърне в запален читател, изобщо не ми е хрумвало подобно нещо, но ще е чел, когато е трябвало да чете. Познавам интелигентни и образовани хора, които четат само специализирана литература. Сама аз в последните години рядко чета фикция, повече други неща, но това вече няма значение. Важно е човек да е чел, докато се е формирал. Поне според мен, де.

И до дете и до условия на средата, Фран. Съвременните условия не насърчават дейности, изискващи търпение и самостоятелни усилия. Всичко се поднася готово и в апетитна, удобносмилаема форма. От храната до информацията. В същото време изискванията (реални или въображаеми) се увеличават и се конкурират за всяка секунда свободно време. Няма време за въпроси, нужни са отговори. Най-верните отговори и за вчера.
Няма време за забавления. Затова забавленията следва да са максимално интензивни - кръв, секс, специални ефекти, гъделичкащи емоциите и заобикалящи мисленето. Работата и ученето също се геймифицират. На децата им се КАЗВА в прав текст кое е забавно и готино.
И ако в такава среда за едно интровертно дете има някаква надежда, за хиперактивен екстроверт, наблъскан с калории - шанс няма.
Може би с драстични мерки? Насилието поражда отвращение, по положителна стимулация не можем да се съревноваваме с професионалистите от медиите и рекламата, а с изолация изграждаме бели врани със социални проблеми...
Изберете най-малкото зло сами.

Моята чете само интересни за нея неща. Не е от децата, които нямат търпение за книга(има и такива), но Хари Потър например сега е хит и преди You Tube. В момента е наказана да използва телефон и таблет само за вайбър със съучениците си и телефонни разговори. Не и липсват. Лепва се за книгата. Книгите от летния списък бяха изненада за мен. Ян Бибиян и хареса. Миналата година изненадващо и "Ние врабчетата" беше хит. Двойната Лотхен я заряза на 30-та страница. Днешното поколение си има някакъв вкус, съвсем различен от нашия едно време. Гледам да не се намесвам прекалено. Покрай горните заглавия приемам и "Лютата лелка".
Аз до 6-7 клас бях посредствен читател. И тогава изчетох изведнъж и рязко класиците от семейната соц. библиотека. Наскоро я местихме и беше трудно да я опаковаме и транспортираме. В момента имам периоди на нечетене. Липса на време и стрес от претоварване. После имам период от четене на книга за по два дни.
Та здравословната насилствена "диета" от електронни устройства + контролирано следване на интереса на детето дават някакви резултати при нас.

Ами то си е за теб, не е за мен Твоето дете не чете, не моето. Какви излияния да пиша, това не е мой проблем
Мецан има време още за корекция, ако реши да действа, обаче. Ако предпочита да се самоуспокоява, че всички са така и че няма начин да направи нещо, това си е неговият избор и последиците също са си за него.
 
А моят основно на английски (има CPE grade A) и на немски (DaF TDN 4). На руски също чете, ако се налага, но се затруднява и не обича, там нивото му е доста по-ниско, някъде между А2 и Б1, не е ходил на тест - руският му беше 2-ри език в гимназията. Все се кани да го вдига и все не остава време за това.
Аз имам на Киндъла около 5000 книги на английски, предимно документални, и към 1000 на руски, това чета аз. Като ще използваме случая за самореклама и размахване на езици...

Е, тогава говорим за различни неща, Бояна. Тя е чела/чете и ще чете, но предимно неща със задължителен/препоръчителен характер. Аз говоря за съвсем друго - искало ми се е винаги като голята си сестра или поне като близначката си спонтанно да посегне към книга/ да си я свали на четеца за удоволствие,а не защото се налага по една или друга причина, без значение какъв е жанрът. Спирам , понеже явно се разминават представите ни за четене. А в край на краищата не говоря за тотално нечетящ човек, който е нямал вземане-даване с книга, а за такъв, за който четенето не е голям импулс, не е силно изразено желание и който в сравнение с други две деца от същото семейство се отличава с далеч по-малък интерес към книгите въпреки напълно  идентичната среда и отношение към четенето, в които са отраснали...

Бояна, аз по същия начин настоявам дъщеря ми да чете и тя чете, но за мен тя не е четящо дете. Тоест, знае, че трябва да отдели време за това и се разбираме кога и го отделя и чете, но ако е оставена сама да избира, това няма да й е изборът.
Та аз например, казвам, че дъщеря ми не чете. За мен това, което правим, е малко нещо като писането на домашни.
Болно ми е, мъчно ми е, особено на фона на това, че аз чета непрекъснато и постоянно ме вижда с книга, не е като да проповядвам каквото не правя ...
Може би не мога да намеря нещо, което й харесва, на 2-3 пъти се е заплесвала по поредици книжки и е чела с удоволствие (но пак не по собствен избор на заниманието четене).

Боже! Знаех си, че не трябва да се обаждам по темата.

Хаха, ще падна... Съчувствам ти, Фран, за това какво се наложи да прочетеш по-горе като алтернативи за стимулиране на нечетящо дете -хиперактивен екстроверт, наблъскан с калории.
Наистина какво му остава на човек, освен да възкликне "Боже"..

Чакай, че не те разбрах... Понеже средните резултати по ДЗИ БЕЛ са някави си /в случая ниски/ значи аз не трябва да настоявам детето ми да чете, не трябва да настоявам да развива речников запас или както пише Бояна, че посредством четенето това е : "...начин да се научи на нови думи, стилове на писане, изрази, на граматика, а и на правопис. "
Извини ме, ако не съм те разбрала и си имала друго предвид, но силно ме озадачи разсъждението ти.

Напротив, съвсем идентични представи имаме, но просто не всеки става за читател на художествена литература. С учудване установих, а и споделих, че в последните години и аз не ставам. Чета научнопопулярна или специализирана литература основно. Винаги съм чела с удоволствие, книги от всякакви автори, жанрове, чета бързо и наистина съм чела ужасно много. Може би е период, не знам, но и не го виждам като проблем. Смея се, че чукча не читатель

Иначе има хора, които решават задачи за кеф, аз никога не съм го правила, дори судоку. Други четат, трети рисуват, някои правят всичко. При възрастните вече не е важно, но за децата е важно, затова не давам избор. Давам избор какво да се чете обаче. Развиването на удоволствие от четенето, поне за мен, включва възможността книгата да не ти хареса, да я оставиш и да вземеш друга, да прескочиш някой пасаж ако не е система. Не казвам, че е правилен подход, само споделям.

Бърди, аз обичах много да рисувам, няма да страдам ако синът ми не рисува с удоволствие, но държа да знае основни неща за изобразителното изкуство. Всеки има предпочитания за това как да прекарва свободното си време. Ако трябва да избира моят син няма да слезе от уиндсърфа или ще слезе само, за да спи. Не знам като голям какво ще прави, наистина, отговарям за това какво прави сега и по колко. Всички, мисля, опитваме да уцелим някакъв баланс. На мен не ми се налага да ограничавам играта на плейстешън, но пък виждам, че има други случаи и сигурно при такъв щях да налагам ограничения и аз. Хората са различни, децата също.


А белите врани...Не мисля, че това е нещо ново. Няма пак да споменавам Лепа Брена, но наистина не мисля, че има нещо ново в наши дни освен, че вече е ок и да си невъзпитан и прост, освен необразован.

+1000 за последния пост на Бояна! С тази разлика, че винаги съм решавала задачи с кеф.

Дъщеря ми е от тези с решаването на задачи за кеф (аз обожавам кръстословици, тя - мат. задачи). И за двете ни това е "full me time", в което си почиваш, не мислиш за нищо и никой не те закача .


Pulitash, имах предвид ето това:
https://www.infograf.bg/article/1530874444000
Средните в никакъв случай не говорят, че в България децата владеят български език.

ОК... Ама това не означава, че аз и някои други "побъркани" родители не трябва да искаме от децата ни да са грамотни, да владеят българския език и да имат богат речников запас, нали така?
Друг е въпроса, че при моето дете този процес идваше до това лято леко с натиск /да не кажа, че си беше чисто натискане от моя страна/. Но някак си покрай 9-те томчета на "Малкия Никола" и "Емил от Льонеберя" се засилихме да четем. Сега щял да чете Хари Потър Тръпна в очакване да видя какво ще се случи.