Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

  • 17 259
  • 733
# 180
Моите деца четат много, но си признавам, че това идва и с цената на драстична диета на всички дигитални забавления - телевизия не се гледа изобщо вкъщи, игралната конзола и таблети/лаптопи са с родителски контрол и автоматично спират достъпа след определено време. За много наши познати е скандално и крайно, но от моя гледна точка върши работа. Плюс активни спортни занимания след училище.

Не мисля, че поколението, което се задава, е интелектуално осакатено, напротив. Но съм съгласна, че децата правят лесни избори, за което не можем да ги виним. За добрия баланс е много важна ролята на семейството, колкото и да не ни се иска да го признаем.
Виж целия пост
# 181
А причината за не-четеното на децата са основно родителите Wink Ако детето ти не чете и не обича това, причината е, че ти не си го възпитал/приучил на това, когато е било времето, тоест между 3 и 7 години някъде. Да, медии, телефони, среда влияят, но по-малко, да кажем, едно 20-30 %, останалте % влияние са твои.
Ахам, да бе да, пробвай сега, а не когато твоят е бил малък и нямаше таблети, смартфони, а и интернета беше слабо разпространен, ако въобще го имаше. Влияят не 20-30%, а над 90%.

Ако имаш богата библиотека вкъщи, самият ти четеш и винаги си чел, и ако имаш трайна емоционална връзка с децата си, няма проблем да ги научиш да четат.
Имам тонове книги и всичките съм ги чел и винаги съм чел, но за децата това не е интересно. Както и да опитваш, таблета и компа са в пъти по-привлекателни и ако ги накараш да прочетат нещо, то става с хиляди пазарлъци, че след това еди колко време ще ги оставиш да играят на таблета. Каквото и да им разказваш колко е интересна дадена книга например, много по-интересно е да си играят на таблета.
Навремето беше друго. Просто цялата среда беше друга. Имаше само 10 мин. Сънчо и евентуално да отидеш на кино, но и това не може да е всеки ден.
Виж целия пост
# 182
Скрит текст:
А причината за не-четеното на децата са основно родителите Wink Ако детето ти не чете и не обича това, причината е, че ти не си го възпитал/приучил на това, когато е било времето, тоест между 3 и 7 години някъде. Да, медии, телефони, среда влияят, но по-малко, да кажем, едно 20-30 %, останалте % влияние са твои.
Ахам, да бе да, пробвай сега, а не когато твоят е бил малък и нямаше таблети, смартфони, а и интернета беше слабо разпространен, ако въобще го имаше. Влияят не 20-30%, а над 90%.

Ако имаш богата библиотека вкъщи, самият ти четеш и винаги си чел, и ако имаш трайна емоционална връзка с децата си, няма проблем да ги научиш да четат.
Имам тонове книги и всичките съм ги чел и винаги съм чел, но за децата това не е интересно. Както и да опитваш, таблета и компа са в пъти по-привлекателни и ако ги накараш да прочетат нещо, то става с хиляди пазарлъци, че след това еди колко време ще ги оставиш да играят на таблета. Каквото и да им разказваш колко е интересна дадена книга например, много по-интересно е да си играят на таблета.
Навремето беше друго. Просто цялата среда беше друга. Имаше само 10 мин. Сънчо и евентуално да отидеш на кино, но и това не може да е всеки ден.
[/spoiler]
Когато моят беше малък, имаше компютър с маса игри на него, и мноого, ама много обичаше да играе. Имаше и кабелна телевизия с 60 програми, от които 10 анимационни, все пак не говорим за преди 1990-та, когато имаше само Съчно наистиона, и първа и втора програма на БНТ. Но имаше ограничение на игрите и телевизията до 1 час на ден и се спазваше строго. И интернет си имахме вкъщи, бяхме на дайл-ъп. Да, сега е още по-трудно, но виж поста на Чейндж - ограничаването на интернет и игрите е просто необходимост, а също и да му даваш да чете книги и да искаш да ги обсъждате заедно. Поне моят много се интересуваше от документални книги по история, както и аз, и сме ги обсъждали, спорили сме, и е печелил спорове. Мотивиращо е.  Ако искаш детето ти да не стане от масовия съвременен тип. И ако стане, вината е твоя. Стоя си зад думите.
Ти може много да си чел, но умението да предадеш това на детето си е друго нещо. И не го казвам с лошо - то изисква наистина отдаване - на време и усилия, за дълъг период от време. Постепенно, години наред, с мярка, за да не го отвратиш от четенето, насила не става. Това е същото като стратегията за образование - изпълнява се за много дълго време, стъпка по стъпка, с надграждане и упоритост, с резервни планове, с промени, ако се наложи. Не казвам, че е лесно, лесно няма. Но е напълно постижимо. Не си търси оправдания с времето и средата, а работи по въпроса, ако искаш да отгледаш четящо дете. Съвсем добронамерен съвет.
Моите деца четат много, но си признавам, че това идва и с цената на драстична диета на всички дигитални забавления - телевизия не се гледа изобщо вкъщи, игралната конзола и таблети/лаптопи са с родителски контрол и автоматично спират достъпа след определено време. За много наши познати е скандално и крайно, но от моя гледна точка върши работа. Плюс активни спортни занимания след училище.

Не мисля, че поколението, което се задава, е интелектуално осакатено, напротив. Но съм съгласна, че децата правят лесни избори, за което не можем да ги виним. За добрия баланс е много важна ролята на семейството, колкото и да не ни се иска да го признаем.
Напълно споделям това мнение. Но също и трябва баланс, да не се получи обратния ефект, да намрази книгите и четенето. Според мен, подходът към всяко дете е индивидуален и си зависи от характера на детето, а всеки най-добре си познава своето дете. Универсална рецепта за начина няма, но универсално начин има, просто той за всяко дете ще е различен и е работа на родителя да го открие, ако иска резултат. Ако не го открие, може да се оправдава до края на света с външните фактори, от това полза няма. Резултатът си е за негова сметка, последиците - също.
Виж целия пост
# 183
Искам да я прегърна Анди за всичко, което така добре е синтезирала и обобщила.
Гигантският и неспирен информационен ураган промени нашите когнитивни способности и е причина младите масово да не искат, а и да не могат да четат и анализират като нас на времето. Няма смисъл да повтарям Анди, Мецан и останалите, които са писали в този смисъл. Аз просто съм в тих ужас и амок от всичките млади (а те не са никак малко), с които се сблъсквам последните години, включително Дивака и приятелите му и както шеговито се опитвам да го кажа "ми, то няма да има кой да ни изкарва пенсиите след няколко години". поне аз това, което виждам около себе си е такова потресаващо ниско КПД (и мисловно, и работно), че без преувеличение трима на по 26-30 криво-ляво свършват работата на един на 40+, ама ми е ясно, че явно това е тенденцията и няма какво да се направи.

Личен офф: с години и нет, и комп съм ограничавала и съм се борила с квото се сетя с нежеланието на Дивака да чете, както аз, така и педагогът вкъщи (баба му) и изобщо не съм съгласна, че вината е у родителите. Аз съм си читанка, литературен маниак, бих казала, от малка. Вкъщи всички са чели по много, барбар с комплектите баби и дядовци, родени и израсли на село и от онези дет са ходели до училището в града по час и нещо пеш в посока, но това грам не оказа влияние на Диването за мой ужас. Та, не е хич до упорството родителско и другите споменати неща. Просто за тях книгите никога няма да са това, което бяха за нас, и няма как да бъде иначе. Светът им е тотално различен.
Виж целия пост
# 184
Е добре де, Миленита, как моят обича да чете, въпреки компютърните игри и кабелните анимации, които тогава заместваха сегашните таблети и интернет-игри? Или как на Чейндж децата четат, въпреки че са при подобни на сина ти условия? Не ти ли минава през ума, че при наличието на обратни примери, колкото и да не ти харесва, си пропуснала нещо, когато му е било времето? Вярно, че е анонимен форум и винаги може да се успокоиш, че лъжем, за да се похвалим. Но от това полза няма, защото в реала наистина тези деца четат с всичките ползи от това, а ти и твоето момче обирате всички негативи от липсата на четене. Каквото и да си правила, просто не си намерила правилния за твоето дете начин. За мен няма никакъв смисъл да се успокояваш, че не е твоя вината, ами такова е времето, след като има примери, че и в това време има четящи деца. Освен да се почувстваш по-добре чисто емоционално, друга практическа полза няма.  Негативите са си за твоя сметка.
 Разбира се, ако и ти споделяш мнението за негативите от липсата на четене, ако смяташ, че няма значение, тогава разговорът е излишен.
Аз просто съм в тих ужас и амок от всичките млади (а те не са никак малко), с които се сблъсквам последните години, включително Дивака и приятелите му и както шеговито се опитвам да го кажа "ми, то няма да има кой да ни изкарва пенсиите след няколко години". поне аз това, което виждам около себе си е такова потресаващо ниско КПД (и мисловно, и работно), че без преувеличение трима на по 26-30 криво-ляво свършват работата на един на 40+, ама ми е ясно, че явно това е тенденцията и няма какво да се направи.


Съвсем не виждам това около себе си, поне не и сред приятелите на сина ми. Вярно, че голяма част от тях са извън БГ, но има и вече завършили и върнали се, чийто К.П.Д е много висок. Работили сме с някои от тях, та мога съвсем отговорно да го кажа.
Виж целия пост
# 185
Моят изтърсак чете книги, но само на английски.  Е, аз също не четях на български навремето (само на руски, то само това имаше вкъщи), а сега и аз като него, купувам художествена (и всякаква друга) литература само на английски. И съм спряла да се боря, ще чете каквото и където поиска.
Виж целия пост
# 186
Е добре де, Миленита, ... Не ти ли минава през ума, че ...


Цъ, не ми минава. Не съм толкова плоска, колкото си ме обрисувала тук. Неслучайно написах години наред. И не, не съм си сложила капаците на очите. Разсъждавала съм многостранно по проблема, и съм го гледала от най-различни гледни точки, и с кого ли не съм се съветвала и кво ли още не. Включително и с родители на четящи връстници.
Но опитът ми в този форум е доказал, че няма никакъв смисъл да влизам в дискусия с теб. Затова на всички последващи излияния, ще си замълча. Познавам детето, себе си, и знам какво мисля и за какво пиша. Хубав ден на всички.
Виж целия пост
# 187
Poppea, личен опит. Вкъщи имаме поне 13-14 кв.м. книги. И двамата с мъжа ми четем страшно много - аз художествена л-ра, той научна и историческа. На всичките съм им чела/им чета приказки преди сън. С номер 2 сме чели огромни дебели книги заедно - как се чете Хари Потър на глас, или Пърси Джаксън. Голямото ми дете мина през период на огромно четене, сега не чете, но пак ще започне, убедена съм. Докато номер 2 не чете изобщо, ама изобщо. Подкупвала съм го, поставяла съм драматични условия и не, та не. Ако чете, предпочита на английски, но не бих казала, че и на английски чете кой знае колко. Номер 3 не мога да прогнозирам, но ми изглежда, че ще стане четящо, като гледам скоростта, с която си подменя книжките за четене в училище. Така че не е до родители, поне според мен.
Виж целия пост
# 188
Попеа има едно дете доколкото знам, така, че тя споделя личен опит само с него. Ако имаше две или три деца, съм сигурна, че друга песен щеше да пее.
Моите три деца са много, много различни. Имам и от трите вида: съвсем нечетящо, средно четящо и много, много четящо.
Съгласна съм с мненията на Миленита и Тинкърбел. Не е до родители, до дете си е!
Виж целия пост
# 189
Аз съм съгласна, че е до дете, но пък имам твърда линия по въпроса с четенето и у нас никой не би имал избор дали да чете. Свободно се избира какво да чете, но дали да чете, съжалявам, няма начин да се съглася да не чете нищо. Освен всичко останало това е най-лесният начин да се научи на нови думи, стилове на писане, изрази, на граматика, а и на правопис. Иначе трябва да преписва думи и изрази... Даже не знам как може да стане.
Виж целия пост
# 190
Езикът го научават, играейки. При това по-добре от нас.
Виж целия пост
# 191
Езикът го научават, играейки. При това по-добре от нас.
Родният? В писмената му форма? То и за другите също, но за мен човек, който може да говори и знае азбуката все още не знае езика.
Виж целия пост
# 192
В чисто българско училище с какво владеене на българската граматика излизат? Да сложа линк с графиката със средните  резултати по ДЗИ БЕЛ по области?
...
C1/C2 не е точно незнаене на езика. Английският на малкия ми син беше много по-добър от моя в края на 8 клас. А мен трудно ме различават в Щатите, че не съм "местна".
Виж целия пост
# 193
Десетки пъти във форума съм го писала, сега ще го направя пак. Случаят ни е точно като този на Фран - едно, което чете във всеки удобен момент, още от малка -  чете на английски, на немски, на бг, че и на корейски се пробва. Другото, което е на моменти, чете в  някои периоди наистина много интензивно, в други е пълно затишие и може да се случи и с месеци да не докосне книга.  И все пак, когато тръгне да купува на някого (чиито инетереси познава) подарък за РД, често се ориентира към книги.Третото пък е откровено нечетящо. А у нас и книги има много,  и четенето е на почит, имат пример пред себе си, еднкаъв е бил подходът ни към всички, и на трите е четено много като деца, и на трите винаги сме купували книги според желанията им, без да им налагаме задължително четиво (освен литературата за училище), и трите имат електронен четец.. И? В кого е вината, особено за третото? През последните дни точно номер 3 ми пише вечер в Месинджър, че й е скучно, да съм си говорела с нея. Тоест не се е ориентирала ни към комп/друго устройство, ни към книга. И като й кажа, че имам някакъв анагжимент и ще ставам, споделя, че тогава ще се заеме с домашно по анализ или линейна алгебра за следващата седмица или ще решава падали се изпити през минали години за тренинг.. Всеки луд с номера си -  в нейния случай не се цъка толкова интензивно на комп, телефон, таблет или друго, но не се и чете..Мъчно ми е, че не чете, да, но в никакъв случай не мисля, че вината е  у нас, родителите. Преди време някой ми беше казал като възможно обяснение, че подходът ми към следващите деца след каката е бил друг, по-обран, с по-малко обгрижване в тези аспекти за сметка на чисто битовите. Ами не е  вярно, нали са близначки с номер 2, тоест всичко за тях се е случвало паралелно?
Виж целия пост
# 194
Мъчно ми е, че не чете, да, но в ниакакъв случай не мисля, че вината у нас, родителите.
Ако държиш да чете ще чете. Както няма да кажеш, но то с месеци не си мие зъбите. Сигурно ако има избор няма да си ги мие. Не твърдя, че всички трябва да държат на четето, но ако държат настояват и създават навици. Като с всичко останало. И не е някой да е виновен, тук вината няма място, но отговорността за някои неща си остава наша и четенето е едно от тях. Не знам защо се смята, че детето непременно трябва да иска да чете и то първоначално. Това е навик. Не всички деца искат и да спортуват, но е важно да покриват някакъв минимум, за да са във форма. Пак не е по избор, вероятно спортът е по избор, но дали да се спортува...
Въпрос на това кой на какво държи, разбира се. Аз неглижирам пълното 6, например, защото не държа на него. Не съм виновна, но съм отговорна, че детето ми няма да има пълно 6, защото не е невъзможно да има ако го натискам и изисквам това. Казвам го, за да не решите, че започвам спор от типа на кой е по-по-най. Всеки си има по-важни и по-маловажни неща, а и всички знаем, че не може всичко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия