Дискусионна тема. Говорилник. Частно vs държавно образУвание. Училищен спамо-чат. Тема №7

Гаргамела,  подходът към ДЗИ в другите упоменати от Нико училища е същият. На някои ученици  им трябва оценката,  на други не,  едни си дават зор съответно да се готвят,  други не,  едни ходят на уроци,  курсове,  други не.. И на всички им е вероятно последна грижа да се борят в името на идеята да изведат родното училище на първа позиция.

rosi_ta, интересни теми повдигаш. И това, което пишеш е много хубаво. Аз нямам против да не съм права. Точно това търся, което ти написа, и се радвам, че твоето дете намира тези неща и се развива в АК.
Дъщеря ти идва от ПЧМГ, доколкото помня. Защо, според теб е имала насадени клишета и зубраческа нагласа? Дали пък не е не толкова от училището, а от порастването, развитието на себеоценката и отърсването от авторитетите. Имам 2 големи деца, едно в прогимназия и едно в гимназия. И двете нямат зубраческа нагласа и не мислят в клишета. Смея да твърдя, че основна заслуга е изиграло основното им училище, което им е дало (им дава) и самочувствие, и знания, и свобода на мисълта. Лаская се да си мисля, че и семейството също.
Andariel, на АК плюсовете спрямо НЕГ, СМГ и т.н. не се изчерпват с базата. Контактът с чужди преподаватели е много ценен. И това да се научиш да си compliant с правилата, без да губиш идентичността си, е полезно. Даже оценявам плюсовете в странната им система да разместват класовете всяка година. Сега детето ми има приятели предимно не от неговия клас и е напълно комфортно с това, не знам дали щеше да е различно, ако не бе въпросното разместване (сравнявам със себе си, но може да не е релевантно) 
Против идеализирането и демонизирането съм. Ако децата и родителите вземат решения с отворени умове, а не следвайки мантри и клишета, всичко е наред.

CAS часовете са нужни само на тези, които държат на американската диплома. С оглед на това, че сегашните десетокласници ще са с нови МОН-ски дипломи,  по-спокойно ми се струва да имат и американска диплома, може да потрябва, може и не, това е лично виждане.
CAS часовете, които се изискват, са 75. Събират се бързо и лесно. В средата на първи срок има деца, които са готови.  Клубовете са чудесна инициатива на учениците и няма отношение към корпоративния дух. Новата система за описване на CAS - часовете не ми е на сърце. Обаче това се прави в часа на класния /т.нар. адвайзър/ и не отнема от личното време, а и, за съжаление, в наше време умението добре да окрякаш яйцето, което си снесъл, сякаш е необходимо.
РУА е подобно на училищните настоятелства, нищо ново под слънцето. Много от тези настоятелства са дейни със събития и набиране на средства. Мисля че, с оглед на промените в учебната програма, както и възможностите за извличане на ползи от американската програма, е важно да има силна и активна РУА която да работи с администрацията и ръководствито на колежа в различни посоки. Тази година например се предлагат повече AP - елективи на база инициатива на РУА. Ангажираността на родителите - отидете някоя неделя пред школата по БЕЛ на ... /на лични, който се интересува/ в 8.00 часа сутрунта (отварям скоба за личното време - у нас по това време още спим, спорно е кой е по-зает)  и вижте цяла група от десетокласници от СМГ в подготовка за НВО по БЕЛ. Не са се записали сами Нито сами си търсят частните учители и школи по немски и английски. Не виждам нищо лошо в това и наблюденията ми са, че в масовия случай зад успешни ученици /прием в желана гимназия, висок успех, езикови сертификати, успехи в състезания или конкурси/ стоят ангажирани, мотивирани и заинтересовани родители.

Ако хората като цяло взмаха решения с отворени умове, нямаше да сме хора, а машини. човешките решения никога не са само с отворен ум, а са намесени емоции, културни клишета и всякакви ирационални фактори.
Човешката история показва, че хората сме податливи на подчинение на авторитети и следване на всякакви правила, ако сме достатъчно добре притиснати или поощрени. Доколко се губи или не се губи идентичност е въпрос само на дозиране на натиска и поощренията. Признавам, обичам правилата, но обичам и да има малко хаос, май имаше нещо във физиката като зона на трептене  на частиците.

По въпроса за ангажираността на родителя, зависи какво се разбира под ангажираност. Ако е да изяде учебниците с кориците, за да учи с него, е едно, и с това категорично не съм съгласна, че е добре за детето. Ако е да има емоционална връзка с детето си, да е ангажиран да пита и да слуша впечатленията му от училище, да се радват заедно на успехи и търсят заедно решения на проблеми, с това съм повече от съгласна.
И аз споделям мнението на Тинкърбел, че в гимназията вече е късно за създаване на самостоятелно мислене и творчески подход, това се случва по-рано. Колкото до мероприятията в АК, нямам дете там и не знам какви си, но по принцип имам придобита органична непоносимост към колективни мероприятия, а също и към униформи. Спазването на правилата е нещо съвсем различно от задължителното участие в събития тип "ленински съботник". Разбирам, че необременените от соц.-а вероятно имат друга нагласа, за мен е така и затова се стремя да избягвам всякакви такива неща за себе си и за детето си, по възможност.

Факт е че външните фактори и вътрешните нагласи на децата са много различни и няма установен сигурен път за успех. То и под успех може да се разбират различни неща. Както диплома от престижен унвиреситет, така и намиране на реализация според интерес и възможности. И АК, и СМГ, НЕГ.. са училища, където попадат неслучайни деца, зад които стои и подкрепа на родители, под формата на иницииране на ранна специализирана подготовка като школи и учители.Обаче нито АК е представителен модел на националните частни училища, нито СМГ и НЕГ са такива за държавните. За СМГ ако ще родителят да се скъса и да плаща на най-добрите училище, няма ли насреща податлив детски ум за тази материя, няма да се получи. Докато за АК предполагам нещата могат да се подредят с по-амбициозни родители.

тук вече нещата са според зависи за ученето. Първо зависи от това дали самият родител "си го носи" това да умее да обяснява, както и да има желание и знания да го направи. Някои имат желание, но нещо не успяват да се разберат с детето или не умеят да го направят, а други могат, но не искат. За други ангажираността означава наемане на учители, които да осигурят успеха. Въпрос на мироглед, всеки си избира това, което му пасва на мирогледа.

Не, не мисля, ако говорим за задължителния учебен материал в час, който е предвиден за всички и предполага средна, че  и ниска степен на трудност. Това е задължение на детето и родителят е този, който да го научи, че трябва да си изпълнява задълженията и че това, че е малко дете не означава, че няма задължения. Намеса на родителя за усвояване на този материал (дали лично, дали с учител) е оправдана само при наличие на доказан проблем - непоносимост към учител или специфично трудна материя, това зависи от детето - за едни деца едно е трудно, за други - друго, а за трети нищо не е трудно в училище. Но родителят да бди като орлица всеки ден какво са учили, да преговаря и изпитва с детето, и да контролира домашни и подготовка за следващия ден за мен е изключително вредно за детето. Така то свиква, че някой друг се грижи за неговите собствени задължения и отговорности, което за мен е проблем на възпитанието му, води до липса на самостоятелност и отговорност в по-късна възраст, когато вече не е дете и трябва само да се справя с живота. Няма да е закопчано за полата ми до края на живота си.  Детето трябва да знае, че то е човек с права, които в нашето семейство бяха много, но и със задължения, и основното му задължение беше да учи.
Иначе подготовка за състезания, специални изпити или друго извън училище е нещо различно, там трябва участие или със собствен труд, или с пари.

пак е въпрос на критерий на родителя. Според мен средното ниво не носи нищо добро - за мен средно ниво е нищо и половина, ниво четворка, което съответства на  кратери от пропуски, неустойчиви знания, лоша организация, заинтересованост и базови знания нула.  Средното ниво е за "средния човек" като ниво на интелект, образование, отношение към знанието и образованието и т.н. Това за дете в норма, не говоря за деца с обективни причини за затруднения. Непоносимостта към учител не е оправдание за незнание, защото винаги ще има непоносими учители и труден материал, но детето ще порасне и ще остане със знанията и уменията и никой няма да го пита дали е понасял учителката. Ако нещо е трудно, значи трябва да се види защо е трудно и да се направи нещо по въпроса да се научи поне дотолкова, че да не "задръсти" системата.
Относно вредността за детето - за да бъде самостоятелно детето, то това се формира още преди училище. Несамостоятелно е дете, на което възрастните му оправят кревата до гимназия, мама му оправя чантата до четвърти клас, а детето чака учителката в занималнята да знае какво му е домашното и самото дете да е предмет, който е предаван от учителката в занималнята на родителя с написани домашни. Така детето няма никаква ангажираност да се помъчи, защото майка му после казва "за какво плащам за занималня, какво прави тази учителка, ако детето е без домашно". Много родители живеят с мисълта, че правят децата си самостоятелни като ги "делегират" на трети лица или се примиряват със "средното ниво".

   Първо трябва да се дефинира  - какво е успех. Влизане на всяка цена в СМГ или откриване на възможностите и интересите на детето. Понеже се боря с математиката на детето ми открай време и съм минала през какво ли не, за онагледяване ,разбиране, прилагане,обратна връзка, включително и външен учител. От едно ниво нататък няма как да стане просто. Работя, за да няма пропуски и да се минава на следващ етап. Няма никакво значение, какъв е моят мироглед, той си прави изборите от съвсем малък и въпреки че имаме едно доста добра връзка, не се поддава на натиск, който не е приел. Средното ниво в различните училища е толкова различно, че заключения от сорта са  несъстоятелни.
 Самостоятелността не е свързана обезателно с училище. Може да си пише редовно домашните и да не пропуска урок, обаче да не може да вземе елементарно решение или да поеме отговорност.

За конкретност на дискусията - в темите за ФЕГ и ИЕГ прочетох, че родители събират пари, за да платят квартира на native преподавател. Отличен пример и за родителска активна общност, и родителска ангажираност.
Все по-рядко имам желание да коментирам нахвърляни напосока реплики.

Идеално описание на моето разбиране за ангажиран родител, общо взето така процедирам и с двете. С променлив успех

Още преди едно дете да тръгне да кандидатства в СМГ (явно това вече е нарицателно), то трябва да мине доста подготовка, през която се вижда много добре дали има точно тези качества в достатъчна степен или няма. Дали ще се отчете от родителя е друг въпрос. Според мен няма смисъл едно дете да се мъчи да достига високо спортно майсторство в нещо, за което няма качествата в необходимата степен. Все едно едно тромавичко дете да се бута в отбора по художествена гимнастика, само защото е любим спорт на майката или точно в момента е престижен.

Ясно. А ето го и ЦЕЛИЯ цитат (цитираното от Тинки в черно, останалото в синьо):
„Според всеобщото мнение, децата на родители, които са по-силно ангажирани към учебния процес, постигат по-високи резултати, така че можем да сме спокойни, че сме направили максимума за своите ученици. Тази асоциация е създадена от хора, които вярват, че движението напред на цялата общност е най-добрата платформа за отскок на отделния индивид и е изключително радващо, когато се присъединяват нови хора със същите убеждения“
Ангажираността с учебният процес ЗА ВСИЧКИ (а не учебният процес на собственото дете).
Имаме избор дали да се държим като общество или да се водим по законите на джунглата (както неправилно се разбират от нас - хората, защото даже в джунглата има самоорганизиращи се групи).
Даже в индивидуалистичния запад човек успява, когато носи полза на обществото. Откъдето и важността родителите да са ангажирани с учебния процес като общност, защитавайки общите си интереси, според съвместно изработената си визия. И давайки нагледен пример на учениците, че за тях образованието е по-важно от служебните ангажименти и парите. Помагайки на училището да бъде още по-добро за всички, а на учениците да чувстват самостоятелните си усилия оценени.
РУА не е "някаква асоциацийка", а ДОБРОВОЛНО обединение на родители в АК, споделящи горните възгледи. И цитираното не е реклама. Членовете на асоциацията са се събрали да дават, а не да се облагодетелстват лично.
Ах, да, членството в асоциацията НЕ Е свързано с "с големи, вече почти хванали пътя си ученици".
Което Тинки щеше да знае, ако за прекараните в АК години беше посетила поне веднъж събрание на РУА

Всяко общество се крепи заедно от общата идеология. Проблемът е в същината на идеологията, а не в нейното наличие. Но това не се учи в ДГ, а още по-малко в СМГ.
Членството в РУА не е ограничено до богатите или властимащите. Което може да се види и от състава на ръководството и. Нито пък носи някакви привилегии, освен възможността да работиш рамо до рамо със съмишленици за общото благо на децата в колежа.
Да, АК е платено. Благодарение на което има възможността да прави повече. В АК, следучилищните ангажименти са резултат на САМООРГАНИЗАЦИЯ. Ако имаш добра идея И НАМЕРИШ СЪМИШЛЕНИЦИ - правите клуб. Ако вече няма такъв създаден. Ако никой не ти харесва и не можеш да намериш съмишленици - свободен си да си тръгнеш след часовете. Ама не получаваш CAS часове? А нима утре обществото ще оцени направеното от теб, ако само ти имаш интерес от него?
Възможността да си свободен не зависи от училището, а от ученика. В АК обаче ти дават практическата възможност да научиш, какво означава да си свободен в рамките на работещо демократично общество. И ролята, която културата и правилата играят в него.
В ДГ имаш само диктатурата на учебния процес по МОН и анархията (или може би родово-общинната обществена организация) на останалото време.

Културни и нормативни рамки поставя всяко развито общество. Колкото до очертаните пътища, това е което МОН тъпо и упорито прави. И на което АК постоянно намира противодействие. Както и на опитите на школите за приемния изпит да имитират способности с подготовка. За радост и забавление на мислещите родители.
Няма да коментирам инсинуацията, че АК е от полза само за богатите. Примери за обратното - бол.

Теорията пропагандирана от Людмила Живкова е копирана (къде по-добре, къде по-лошо) от елитните западни училища. Добро, но утопично намерение да се даде елитарна култура на масите.

Аналогичните клубове в СМГ са добро начало. Но в среда регулирана от МОН са като на гол корем - чифте пищови. И в АК за бележка за CAS точки молят само хора, които:
а) нямат креативна идея, способна да запали още поне 5 човека
И
б) неспособни да се увлекат по някоя от десетките други съществуващи в колежа
И
в) въпреки това, драпащи за американска диплома
Останалите не разбират как и откъде са им дошли CAS часовете. И понякога с изненада установяват, че са изпълнили петилетката за една година.

Доводите и на Попеа, и на Андариел са основателни за мен.
Винаги ми е било интересно дали това, че едно дете се справя в училище (примерно има шестици и го хвалят) е достатъчен критерий за научено.
В случаите, в които съм решила да проверя, се хващам за главата или моите критерии са нереалистични. Но ето Андариел пише за същото.
Разбира се понякога съм се изненадвала и приятно.

От друга страна, също смятам, че е вредно за детето постоянно да му се виси над главата и да се налага мама да изяде и смели за детето учебника от кора до кора. Хубаво е от време на време да получи по някой лош фийдбек (дали лоша оценка или под друга форма), за да види последствията от (без)действията си

Също така смятам, че е нужно да се научат как да си организират времето и да си поставят приоритети по какво колко и кога да учат, за да не стоят до посред нощ и да кълват всичко на общо основание. Да, учи се за знания, но съвсем не всичко в учебниците служи за разширяване на мирогледа, създаване на взаимовръзки и т.н.