Няма 2 години детето ми.
Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?
- Публикувана: 22 септ. 2019, 17:50 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2019, 12:41 ч.
# 15
22 септ. 2019, 19:54 ч.
Виж целия пост
Може просто да се чувстваш психически изтощена от недоспиване и тодлърско тръшкане и затова да ти идвта подобни мисли в главата.
# 16
22 септ. 2019, 20:24 ч.
А ако бабите са работещи жени в други градове и няма на кой да се остави? Не всички имат свободни роднини под ръка в същия град.
Виж целия пост
Странно.Аз като се роди моето детенце бях толкова щастлива, чувствах се само и единствено където исках да бъда.И забравих, че другите жени са слаби, че са на красиви плажове по бански, на купони а аз съм си в къщи по домашни дрехи с увиснал корем.
Щом ти липсват излизания- оставяй детето на бабите и си излизайте.А и вече е голямо за да пътува с вас.Дори ще е по-весело.
По мое мнение купонжийките си остават такива.Фейсбука ми се препълва с 40-50 годишни всеки уикенд партита, пиене.
Щом ти липсват излизания- оставяй детето на бабите и си излизайте.А и вече е голямо за да пътува с вас.Дори ще е по-весело.
По мое мнение купонжийките си остават такива.Фейсбука ми се препълва с 40-50 годишни всеки уикенд партита, пиене.
А ако бабите са работещи жени в други градове и няма на кой да се остави? Не всички имат свободни роднини под ръка в същия град.
# 17
22 септ. 2019, 22:08 ч.
Не се сърди, човече, съвсем скоро плануваме първата си почивка с него. Досега просто ми се струваше мн изморително да пътуваме където й да е с него, и почивката нямаше да е такава. На мен като цяло ми се искаше пътешествия извън БГ, но на този етап ще се задоволим с нашата страна, а след години може и извън! 🙂
При нас е нещо такова и основно ние си го гледаме. Когато има поводи винаги се намира на кой да го оставим, за да разпуснем, но в общи линии излизаме само по някой повод.
Винаги съм искала 2 деца. На този етап, обаче ще си останем само с едно, поради ред причини. Ще видим след години на какво дередже ще сме. Млади сме с мъжа ми(аз-29, той-30), така че имаме все още време! 😉
И аз така си мислех, че когато го поисках-това е момента! Обаче като се случи този момент се усетих тотално не готова!
Виж целия пост
А ако бабите са работещи жени в други градове и няма на кой да се остави? Не всички имат свободни роднини под ръка в същия град.
Ако смяташ да останеш с едно дете, още няколко кратки години и ще си все едно без.
Когато поискаш да станеш майка, тогава според мен може да се смята, че си емоционално готов. За едни се случва по-рано, за други по-късно, за трети никога. Най - важното е да се осъзнава, че майчинството не е самоцел, нито доказва нещо, нито е необходимо да се спазва шаблон или да има подравняване, или съобразяване "че така трябва".
# 18
22 септ. 2019, 22:25 ч.
Като толкова ти се ходи и казваш, че по поводи има кой да гледа детето - създавай си по-често поводи.
В един момент може и да осъзнаеш, че забавленията в живота не са само заведения и барове. Относно пътуването с дете - аз с моето пътувам откакто е било на 4 месеца (бях колкото теб като родих), като постепенно увеличавах разстоянията, дори в чужбина го водя на екскурзии вече - така, че не виждам детето, какво ти пречи да пътуваш - до нагласа си е.
Виж целия пост
В един момент може и да осъзнаеш, че забавленията в живота не са само заведения и барове. Относно пътуването с дете - аз с моето пътувам откакто е било на 4 месеца (бях колкото теб като родих), като постепенно увеличавах разстоянията, дори в чужбина го водя на екскурзии вече - така, че не виждам детето, какво ти пречи да пътуваш - до нагласа си е.
# 19
22 септ. 2019, 22:25 ч.
И от други жени съм го чувала това. Че с напредване на годините по-трудно се приема и преминава през този период! Но си зависи и от човека, явно. Аз пък започнах да си мисля, че родих прекалено рано и е можело още малко да изчакам. Но като го кажа на някоя майка родила на 23-24 ме поглежда с поглед тип "е, как ще си млада майка родила на 28, направо си хванала последния влак " 😆
Виж целия пост
Аз забременях късно и пак не се чувствах готова, с много смесени чувства бях. Като се замисля, може би по-рано, ако беше, щях по-лесно да преглътна промяната на живота си.
# 20
22 септ. 2019, 22:26 ч.
И от други жени съм го чувала това. Че с напредване на годините по-трудно се приема и преминава през този период! Но си зависи и от човека, явно. Аз пък започнах да си мисля, че родих прекалено рано и е можело още малко да изчакам. Но като го кажа на някоя майка родила на 23-24 ме поглежда с поглед тип "е, как ще си млада майка родила на 28, направо си хванала последния влак " 😆
Е чак пък последния, около мен на работа сума ти колежки родиха на 32-33.
Виж целия пост
Аз забременях късно и пак не се чувствах готова, с много смесени чувства бях. Като се замисля, може би по-рано, ако беше, щях по-лесно да преглътна промяната на живота си.
Е чак пък последния, около мен на работа сума ти колежки родиха на 32-33.
# 21
22 септ. 2019, 22:33 ч.
За излизанията си излизам, не се оплаквам от това. Даже напоследък и без поводи започнах. Въпроса е, че я няма тази безгрижност, спонтанност, независимост и свобода, която имах и понякога ми липсва много. Детето не ми пречи да излизам . Разсъждавам върху това, че съм се лишила от неща, от които може би нямаше ако все още не бях родила. Но това започнах да го мисля чак като забременях и особенно след като родих. Преди това се водих единствено от желанието да имам дете до определена възраст и от човек, който обичам и знам, че ще бъде добър съпруг и отговорен баща!
Виж целия пост
Като толкова ти се ходи и казваш, че по поводи има кой да гледа детето - създавай си по-често поводи. В един момент може и да осъзнаеш, че забавленията в живота не са само заведения и барове. Относно пътуването с дете - аз с моето пътувам откакто е било на 4 месеца (бях колкото теб като родих), като постепенно увеличавах разстоянията, дори в чужбина го водя на екскурзии вече - така, че не виждам детето, какво ти пречи да пътуваш - до нагласа си е.
В един момент може и да осъзнаеш, че забавленията в живота не са само заведения и барове. Относно пътуването с дете - аз с моето пътувам откакто е било на 4 месеца (бях колкото теб като родих), като постепенно увеличавах разстоянията, дори в чужбина го водя на екскурзии вече - така, че не виждам детето, какво ти пречи да пътуваш - до нагласа си е.
# 22
22 септ. 2019, 22:36 ч.
Като се замислиш от какво си се лишавала заради дете, запитай се дали не си се лишавала по други поводи. Щото човек се лишава от доста неща заради учене, работа, по сто други причини.
За мен пък 2г. е една от най-взривоопасните и неприятни възрасти за пътуване. В ресторант да седнеш - някой трябва да го гони и да се храните на прибежки; трябва да мислиш кога ще яде и ще спи, кога ще е кисело. И това при варианта, в който няма разстройство и повръщане.
Виж целия пост
За мен пък 2г. е една от най-взривоопасните и неприятни възрасти за пътуване. В ресторант да седнеш - някой трябва да го гони и да се храните на прибежки; трябва да мислиш кога ще яде и ще спи, кога ще е кисело. И това при варианта, в който няма разстройство и повръщане.
# 23
22 септ. 2019, 22:38 ч.
Миналата седмица си говоря с една гъркиня и обсъждаме моретата - къде е по-хубаво. Аз почвам да й разказвам как съм живяла дълго с детето си на нашето Черноморие и защо предпочитам тяхното море, тя изведнъж се облещи й каза: Това е твоето дете?! Казвам, да. И тя почна да ме поздравява и да ми казва "Браво!" удивена. При, което аз зацепвам, че сладкият й внук, всъщност й е син. Така, че по-добре млади майки, ако има възможност.
Не знам какво толкова ти липсва, ноо за детето ти ще е по-добре, а и за теб след време (кратко време)
Виж целия пост
Не знам какво толкова ти липсва, ноо за детето ти ще е по-добре, а и за теб след време (кратко време)
# 24
22 септ. 2019, 22:42 ч.
Имаш право! От доста неща съм се лишавала, заради работата си. Но реших, заради нея да не се лишавам от дете( точно когато забременях ме повишиха, но така или иначе не си харесвах работата и даже се радвам, че се случи точно в този момент).
Виж целия пост
Като се замислиш от какво си се лишавала заради дете, запитай се дали не си се лишавала по други поводи. Щото човек се лишава от доста неща заради учене, работа, по сто други причини.
За мен пък 2г. е една от най-взривоопасните и неприятни възрасти за пътуване. В ресторант да седнеш - някой трябва да го гони и да се храните на прибежки; трябва да мислиш кога ще яде и ще спи, кога ще е кисело. И това при варианта, в който няма разстройство и повръщане.
За мен пък 2г. е една от най-взривоопасните и неприятни възрасти за пътуване. В ресторант да седнеш - някой трябва да го гони и да се храните на прибежки; трябва да мислиш кога ще яде и ще спи, кога ще е кисело. И това при варианта, в който няма разстройство и повръщане.
# 25
22 септ. 2019, 22:48 ч.
Препоръчително е да се мисли, преди забременяване, не след. Решението трябва да е не само емоционално, но и рационално. Майчинството може и да се планира, не да се адаптира колебливо. Отговорността не може да се игнорира, а личния егоизъм да се толерира. Не е случайна мъдростта, че свободния живот е до появата на дете. След това мислите и емоциите са ангажирани с дете. Не можеш да реабелитираш младежката еуфория с купон на зряла възраст.Отделно избора на партньор в наивна възраст може сериозно да опропасти и усложни живота ти.
И моят син е на тази възраст. Наясно съм, че "гевезелъците" на родителите му не са полезни за него. Няма да го водя във вредни среди, нито ще го отглеждам в мола. Ужасно впечатление са ми правили безотговорни майки, които всяват анархия с "дивачетата" си на обществени места. Определено няма да го водя на плаж до фаза -цигански тен или да руши и къса артикули в магазина. От нощна птица преминах в усмихнато зомби, дремещо по пейките в парка. Наблюдавам и известно лично вдетиняване, но няма жалби засега. Никога не бих сравнила детето си с кариера, амбиции и т н. Създадено с много любов и желание. Ще има римейк определено, въпреки всичко останало.
Виж целия пост
И моят син е на тази възраст. Наясно съм, че "гевезелъците" на родителите му не са полезни за него. Няма да го водя във вредни среди, нито ще го отглеждам в мола. Ужасно впечатление са ми правили безотговорни майки, които всяват анархия с "дивачетата" си на обществени места. Определено няма да го водя на плаж до фаза -цигански тен или да руши и къса артикули в магазина. От нощна птица преминах в усмихнато зомби, дремещо по пейките в парка. Наблюдавам и известно лично вдетиняване, но няма жалби засега. Никога не бих сравнила детето си с кариера, амбиции и т н. Създадено с много любов и желание. Ще има римейк определено, въпреки всичко останало.
# 26
22 септ. 2019, 22:54 ч.
Мислихме преди да забременея и за двама ни това беше точния момент, но след като се случи нещо в мен се пречупи и започнах да разсъждавам в съвсем друга посока! С мъжа ми съм от малко преди да навърша 25 г. Възраст, която не е чак толкова наивна, а достатъчно осъзната, за да създадем за вбъдеще семейство.
Виж целия пост
Препоръчително е да се мисли, преди забременяване, не след. Решението трябва да е не само емоционално, но и рационално. Майчинството може и да се планира, не да се адаптира колебливо. Отговорността не може да се игнорира, а личния егоизъм да се толерира. Не е случайна мъдростта, че свободния живот е до появата на дете. След това мислите и емоциите са ангажирани с дете. Не можеш да реабелитираш младежката еуфория с купон на зряла възраст.Отделно избора на партньор в наивна възраст може сериозно да опропасти и усложни живота ти.
# 27
22 септ. 2019, 23:04 ч.
Не разбирам какво очакваш да чуеш? -Да подранила си, можело е да изчакаш. И? Това ще те успокои ли? Не мога да разбера хора, които гледат на децата, които уж са искали - като на бреме..Да си мислила преди да забременееш, както са казали по-горе.
Виж целия пост
# 28
22 септ. 2019, 23:06 ч.
А може би и защото прекалено бързо си забременяла, след като сте взели решението. И при мен беше така. Някак имах очакването, че трябва да минат поне няколко месеца в опити, през които да се настроя, да започна да живея постепенно по-здравословно и т.н., а то много бързо стана.
Виж целия пост
# 29
22 септ. 2019, 23:11 ч.
Наистина не очаквах да стане толкова скоро и бързо. Реално нямаше и месец от опитите ни и "чудото" се случи. Но по-добре така, отколкото с години!
Виж целия пост
А може би и защото прекалено бързо си забременяла, след като сте взели решението. И при мен беше така. Някак имах очакването, че трябва да минат поне няколко месеца в опити, през които да се настроя, да започна да живея постепенно по-здравословно и т.н., а то много бързо стана.
Препоръчани теми