Три дни на градина и от няколко дена пак е със сополи...
Кога е най-подходящо да станеш майка от емоционална гледна точка?
- Публикувана: 22 септ. 2019, 17:50 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2019, 12:41 ч.
# 75
23 септ. 2019, 21:56 ч.
Виж целия пост
И при мен е така, 3 дни и финишира. Че и мен разболява и ми писна да съм парцал всеки месец. Не е като да се тръшнеш сам на леглото и да си боледуваш. В такива случаи и 3 часа помощ годишно ще съм изключително благодарна.
# 76
23 септ. 2019, 22:07 ч.
И при мен е така, 3 дни и финишира. Че и мен разболява и ми писна да съм парцал всеки месец. Не е като да се тръшнеш сам на леглото и да си боледуваш. В такива случаи и 3 часа помощ годишно ще съм изключително благодарна.
Моето има и по две - три седмици ходене на градина без разболяване, но нещо влезе в серия, плюс съмнения за астма, което след панкреатитна криза ме довърши и ще се проследява. А градинските сополи и ние с мъжа ми ги изстрадваме, явно имунитетът ни не е особено добър. Абе период е, това си повтарям.
Виж целия пост
Три дни на градина и от няколко дена пак е със сополи...
Моето има и по две - три седмици ходене на градина без разболяване, но нещо влезе в серия, плюс съмнения за астма, което след панкреатитна криза ме довърши и ще се проследява. А градинските сополи и ние с мъжа ми ги изстрадваме, явно имунитетът ни не е особено добър. Абе период е, това си повтарям.
# 77
23 септ. 2019, 22:09 ч.
Това с боледуването ми е голям кошмар. Моите в момента и двамата са ми болни след 5 дена на градина. Няма да се спи тази нощ. 🙁
Виж целия пост
# 78
24 септ. 2019, 10:24 ч.
Забелязвам нещо в коментарите ви! Може би в 2-3 от тях се споменава, че възрастта ми е нормална за първо раждане. Повечето от вас са на мнение, че съм подранила. След като родих вече и аз съм на това мнение, но преди това да родиш на 30 първото си дете ми се струваше прекалено късно и това ми беше горната граница! Всички мои близки, роднини, приятели и познати, като говорим на тази тема са на мнение, че да родиш на 28 изобщо не е рано за първо дете. Определено това за тях е една нормална възраст, нито прекалено рано, но не и късно. Детето ми расте и аз с него. След няколко месеца става на 2, а аз на 30! Гледам си го и никога не съм съжалила, че го имам. Единственото ми съмнение е не дали да имам изобщо деца, а на каква възраст. Защото с годините определено човек става по-мъдър, отговорен и отдаден на родителството! Но всяка възраст си има предимства и недостатъци, така че няма пълно щастие.
Виж целия пост
# 79
24 септ. 2019, 10:28 ч.
И това не е вярно. Познавам хора, които се сдобиха с деца около 40 и нагоре. Някои се справят, други - хич. Нищо по-различно от по-младите.
Виж целия пост
# 80
24 септ. 2019, 10:29 ч.
Хич не е задължително да ставаш по-мъдър. Може обратното, да станеш по-циничен, да не ти се занимава. За родителство си трябва и доза младежка енергия. Не знам, за мен децата на "улегналите" си имат други девиации. А с възрастта може жената да стане егоистична, не отдадена на родителство. Или да се "отдаде" на някои аспекти на родителството и да ги преекспонира, но други да неглижира. Най-тъжното е, когато има някаква супер печена, пораснала майка и детето й стане "проект", вместо просто събитие в живота.
Първото си родих на 26 и половина, не мисля, че беше рано. Питай ме сега на 37 дали не се кефя да имам 10-годишен джентълмен, вместо новородено:)
Виж целия пост
Първото си родих на 26 и половина, не мисля, че беше рано. Питай ме сега на 37 дали не се кефя да имам 10-годишен джентълмен, вместо новородено:)
# 81
24 септ. 2019, 10:37 ч.
Ще ти кажа и другата гледна точка.
На почти 37 съм и определено си поживях - много пътувания, кариера, собствен дом, забавления, мъже. Имах добро образование и добър старт в живота. Срещнах мъжа ми на 28, но не бях убедена, че е Той. Трябваше доста неща да преживея още за да оценя спокойствието и предвидимостта, които ми даваше той. В първите години се пазихме, но един ден той свърши в мен без да ме пита. Еее голям рев беше тогава - ще ми провали кариерата, живота, отивам ревяща до аптеката за ескапел. Такава бях.
На 32 реших, че вече искам да имам бебе и естествено очаквах да забременея на първия месец. Бях здрава, нямаше причина да не стане веднага. Но не би, около мен забременяваха, а аз все си казвах че имам време и това не ми беше приоритет и отново работата и други емоции надделяваха. Едва когато навърших 35 ми светна лампичката, че явно няма да стане по лесния начин при мен. Оттогава превърнах бебеправенето в приоритет и всичко останало на заден план. За съжаление минавам по трудния път сега, все още без успех и с разбити надежди всеки месец. Уж нищо проблемно ми няма, но репр. док. ми обясни, че с годините качествените яйцеклетки драстично намаляват и затова не забременявам.
Та от моята гледна точка - дори нещата да се случат както ги искаме, все си мислим че можеше и по-добре. Радвай се на това, което имаш и не сравнявай толкова, защото не знаеш ако получиш едно, какво друго губиш.
Виж целия пост
На почти 37 съм и определено си поживях - много пътувания, кариера, собствен дом, забавления, мъже. Имах добро образование и добър старт в живота. Срещнах мъжа ми на 28, но не бях убедена, че е Той. Трябваше доста неща да преживея още за да оценя спокойствието и предвидимостта, които ми даваше той. В първите години се пазихме, но един ден той свърши в мен без да ме пита. Еее голям рев беше тогава - ще ми провали кариерата, живота, отивам ревяща до аптеката за ескапел. Такава бях.
На 32 реших, че вече искам да имам бебе и естествено очаквах да забременея на първия месец. Бях здрава, нямаше причина да не стане веднага. Но не би, около мен забременяваха, а аз все си казвах че имам време и това не ми беше приоритет и отново работата и други емоции надделяваха. Едва когато навърших 35 ми светна лампичката, че явно няма да стане по лесния начин при мен. Оттогава превърнах бебеправенето в приоритет и всичко останало на заден план. За съжаление минавам по трудния път сега, все още без успех и с разбити надежди всеки месец. Уж нищо проблемно ми няма, но репр. док. ми обясни, че с годините качествените яйцеклетки драстично намаляват и затова не забременявам.
Та от моята гледна точка - дори нещата да се случат както ги искаме, все си мислим че можеше и по-добре. Радвай се на това, което имаш и не сравнявай толкова, защото не знаеш ако получиш едно, какво друго губиш.
# 82
24 септ. 2019, 10:40 ч.
Най-якото нещо на това, че от 10 години се занимавам с детски работи е, че не съм имала време и енергия за губене с драмите на Геймафтронс. Пропуснах цялата простотия и нямам разочарования:)
Виж целия пост
# 83
24 септ. 2019, 10:58 ч.
Аз родих на 32 и все още чувствам дискомфорт. Поне вече свикнах с мисълта, че съм майка, че и това беше странно - първо тоя голям корем, после това бебе 
Животът ми се преобърна на 360°, не мисля, че има жена, която е готова емоционално. НО дъщеря ми е на година и два месеца и вече е била в две страни, не спираме да пътуваме. Не мога да кажа, че ми липсва и нощният живот, защото не би бил същият като на 25, най-малкото голяма част от проятелите ни са семейни с деца. Липсва ми импулсът, да стана сутринта и да хвана пътя. Да знам, че мога да ида по всяко време навсякъде и когато и да ми щъкне. Съответно ми се случват и по-малко вълнуващи ситуации с хора, събития и т.н. Ама тва малкото блондичестото с големите бузи като на мама (всичко останало от кръста на гире е на тати) като впие малките си ръчички във врата и рева от кеф. Въпросът е до настройка и подкрепа от мъжа ти. Между другото той преминава през същото най-вероятно и като бонус работи. Всичко е период, нали знаеш, ще мине и ще дойде друго 
Все пак това са наши осъзнати избори и като големи хора поемаме отговорност за тях. Ще се справиш и лошите мисли ще отшумят с времето.
Виж целия пост
Животът ми се преобърна на 360°, не мисля, че има жена, която е готова емоционално. НО дъщеря ми е на година и два месеца и вече е била в две страни, не спираме да пътуваме. Не мога да кажа, че ми липсва и нощният живот, защото не би бил същият като на 25, най-малкото голяма част от проятелите ни са семейни с деца. Липсва ми импулсът, да стана сутринта и да хвана пътя. Да знам, че мога да ида по всяко време навсякъде и когато и да ми щъкне. Съответно ми се случват и по-малко вълнуващи ситуации с хора, събития и т.н. Ама тва малкото блондичестото с големите бузи като на мама (всичко останало от кръста на гире е на тати) като впие малките си ръчички във врата и рева от кеф. Въпросът е до настройка и подкрепа от мъжа ти. Между другото той преминава през същото най-вероятно и като бонус работи. Всичко е период, нали знаеш, ще мине и ще дойде друго Все пак това са наши осъзнати избори и като големи хора поемаме отговорност за тях. Ще се справиш и лошите мисли ще отшумят с времето.
# 84
24 септ. 2019, 11:13 ч.
О, то на всички ни предполагам ни е идвало да си хванем шапката в някой момент /или няколко/. Въпросът е кой как го приоритизира.
Станах майка на 34 години, съвсем осъзнато и емоционално съзряла за идеята. Но както каза Сирената липсва ми тази младежката енергия, ми не ми се тича след детето, не ми се играят театри и прочее лигави занимания. Имам си вече по-хай такива на тези години и всичко ми е някак насилствено. На 28 се реех още в облаците и идеята за дете бе - в никакъв случай. Сега го осъзнавам като голяма грешка.
Виж целия пост
Станах майка на 34 години, съвсем осъзнато и емоционално съзряла за идеята. Но както каза Сирената липсва ми тази младежката енергия, ми не ми се тича след детето, не ми се играят театри и прочее лигави занимания. Имам си вече по-хай такива на тези години и всичко ми е някак насилствено. На 28 се реех още в облаците и идеята за дете бе - в никакъв случай. Сега го осъзнавам като голяма грешка.
# 85
24 септ. 2019, 11:18 ч.
С първото дете ходехме да ровим за червеи и да цапа в кални локви, третото си го водя с мен и я научих да харесва суши и молове, щото вече не искам кал:) Добре че са момиченца и нямат момчешка енергия, та се сработваме със заниманията.
Виж целия пост
# 86
24 септ. 2019, 11:33 ч.
Ааааа тази енергия ми е любимата част от родителството, на площадката всички деца ме знаят хора различни, аз обожавам да тичам по моята пингвинка (и не само)
Виж целия пост
хора различни, аз обожавам да тичам по моята пингвинка (и не само)
# 87
24 септ. 2019, 11:42 ч.
Тони, човек винаги има колебания, все си казва - ами ако това, ами ако онова. Никога не можеш бъдеш сигурен, че си постъпил по най-правилния начин. Нямаме кристална топка, за да видим в нея какво би било, ако ти не беше родила и ти предстоеше да раждаш /защото ако беше станало според идеята ти в първия пост, сега би трябвало да си бременна - с изчакването 2-3 години/. Виж колко абсурдно звучи. Уви, няма как да знаем. Гаранция - Франция. Все повече избори ще правиш в живота си, за някои от тях ще съжаляваш, за други - не, трябва да се научиш да живееш с тях.
Не знам дали има момент на 'ставане готов' за дете. Има една приказка "Преди имах 4 теории за това как се гледат деца и нито едно дете. Сега имам 4 деца и нито една теория." Нещата в живота не стоят така, както ние теоритично на 25 години сме си мислели, че ще стоят, като станем на ... 28, 30, 35, 40 или .. 70. Като достигнеш определената възраст си казваш колко наивно си разсъждавал преди години за хората на тази възраст. На всяка възраст на човек му се живее, не си мисли, че това някога ще изчезне.
Виж целия пост
Не знам дали има момент на 'ставане готов' за дете. Има една приказка "Преди имах 4 теории за това как се гледат деца и нито едно дете. Сега имам 4 деца и нито една теория." Нещата в живота не стоят така, както ние теоритично на 25 години сме си мислели, че ще стоят, като станем на ... 28, 30, 35, 40 или .. 70. Като достигнеш определената възраст си казваш колко наивно си разсъждавал преди години за хората на тази възраст. На всяка възраст на човек му се живее, не си мисли, че това някога ще изчезне.
# 88
24 септ. 2019, 11:44 ч.
Дъщеря си родих на 23, синът си на 26 г.
След някой и друг месец ще изпращам абитуриентка, дай Боже и студентка.
Супер готино ми е, децата са ми приятели, споделяме едни и същи интереси и най-общо казано- адски се кефя, че родих рано!
Виж целия пост
След някой и друг месец ще изпращам абитуриентка, дай Боже и студентка.
Супер готино ми е, децата са ми приятели, споделяме едни и същи интереси и най-общо казано- адски се кефя, че родих рано!
# 89
24 септ. 2019, 11:47 ч.
Това определено е илюзия. Написано е, някои стават по-цинични, аз определено станах по-лош родител, на 27 бях чудесна, много се занимавах със сина, сега с второто определено доста по-малко.
Всички, които са родили рано, като му дойде времето /поотраснат децата/ се кефят. Аз съм на 40, не се виждам с две годишно и бебе например, както можеше да бъде, ако се бях чудила и кумила.
Виж целия пост
Защото с годините определено човек става по-мъдър, отговорен и отдаден на родителството!
Всички, които са родили рано, като му дойде времето /поотраснат децата/ се кефят. Аз съм на 40, не се виждам с две годишно и бебе например, както можеше да бъде, ако се бях чудила и кумила.
Препоръчани теми