Здравейте,
Имате ли впечатления от Мария Гигова, която приема в 127 кабинет във ВМА София. Бременна съм и ще раждам скоро, отидох да я питам дали мога да запиша детето си при нея. Ходих два пъти - първия път имаше много хора в чакалнята, тя не благоволи да ми отговори, само изсумтя, погледна ме все едно съм бълха и въобще не ми обърна внимание, все едно не бях там. Отидох втори път, когато нямаше хора. Пак я питах дали мога да запиша детето си при нея, пак не пожела да ми обърне внимание, отново щеше да ме игнорира, но аз бях настоятелна. Не ми даде отговор, каза да отида пак след една седмица, тогава можела да ми каже (пак да се разкарвам бременна???). Очевидно и беше неприятно да говори с мен, беше нервна и мога да кажа надменна. Пита ме кога ще раждам, аз отговорих. Пита ме къде ще раждам, аз казах, че не знам. В чакалнята имаше вече събрани хора, и тя започна да вика, как може да не знам къде ще раждам при условие, че ще раждам скоро. Аз вече ядосана, я питах, може ли да работи с деца, а да има такова отношене към хората. Тя каза, да може, и ме изгони от чакалнята, щеше да ме удари с вратата и я заключи зад мен. Като прибавим към лошото отношение, и кабинета и, който може да се оприличи на склад, пълен с всякакви неща, и доста мръсен, съм наистина изумена как може такъв "лекар" да работи във Военна болница. Оказа се, че е наемател, и няма къде да подам оплакване. Ще се обърна към Българския лекарки съюз и към Здравната каса.
Това което ме потресе, в случая, освен ужасното отношение, е че, поради някаква причина, жената реши, че аз и детето ми не заслужаваме медецинска помощ, и не само това, ами дори и трябваше едва ли не да я принудя да благоволи да говори с мен...
Виж целия пост
Имате ли впечатления от Мария Гигова, която приема в 127 кабинет във ВМА София. Бременна съм и ще раждам скоро, отидох да я питам дали мога да запиша детето си при нея. Ходих два пъти - първия път имаше много хора в чакалнята, тя не благоволи да ми отговори, само изсумтя, погледна ме все едно съм бълха и въобще не ми обърна внимание, все едно не бях там. Отидох втори път, когато нямаше хора. Пак я питах дали мога да запиша детето си при нея, пак не пожела да ми обърне внимание, отново щеше да ме игнорира, но аз бях настоятелна. Не ми даде отговор, каза да отида пак след една седмица, тогава можела да ми каже (пак да се разкарвам бременна???). Очевидно и беше неприятно да говори с мен, беше нервна и мога да кажа надменна. Пита ме кога ще раждам, аз отговорих. Пита ме къде ще раждам, аз казах, че не знам. В чакалнята имаше вече събрани хора, и тя започна да вика, как може да не знам къде ще раждам при условие, че ще раждам скоро. Аз вече ядосана, я питах, може ли да работи с деца, а да има такова отношене към хората. Тя каза, да може, и ме изгони от чакалнята, щеше да ме удари с вратата и я заключи зад мен. Като прибавим към лошото отношение, и кабинета и, който може да се оприличи на склад, пълен с всякакви неща, и доста мръсен, съм наистина изумена как може такъв "лекар" да работи във Военна болница. Оказа се, че е наемател, и няма къде да подам оплакване. Ще се обърна към Българския лекарки съюз и към Здравната каса.
Това което ме потресе, в случая, освен ужасното отношение, е че, поради някаква причина, жената реши, че аз и детето ми не заслужаваме медецинска помощ, и не само това, ами дори и трябваше едва ли не да я принудя да благоволи да говори с мен...
Чудя се дали не реагирам малко пресилено , но наистина не мога да разбера защо такива "лекари" смятат, че ще им се размине и могат да си позволят да правят каквото си искат, без последствия... а работи с деца, кабинета и е като склад за захвърлени вещи, неподреден и мръсен... В чакалнята винаги е пълно, може би, защото в района е трудно да намериш педиатър... 
