
Благодарности за българския превод на епизода!

За мен той е добре премислен (не се наемам да съдя за недоразуменията по отношение на детайлите, защото честно - не си ги спомням
)и подреден. Ретроспекциите по моему не са просто пълнеж, без който щяхме да гледаме само тичане напред-назад, викове и терзанията на Миран. Аз се впечатлих от аналогията с Ромео и Жулиета, а от там нататък: счупеното огледало; "Приказка за славея и розата"; сцената с раковината и препратката към "Рибаря и неговата душа" директно насочиха мисленето ми към О. Уайлд и: "Портретът на Дориан Грей" - приказките от "Гранатовия дом". Само че моделът на О. Уайлд тук е обърнат - както искат тяхната Шекспирова история да завърши щастливо, така и разбитата от моралното лицемерие на Азизе душа на Миран търси своята цялост в любовта и топлината, не в разума и плановете.Първо, Миран се огледа в счупеното огледало, където се вижда една душа на парчета. Миран се мята между собствените желания и импулси, и моралния авторитет на Бабата. Собственият му Аз го няма. Не е чудно, че се мята между вината и гнева.
Второ, сцената с велосипеда е спомен за доверието, което му има Реян, когато се учи да бъде самостоятелна.
Следва споменът за славея и розата. В приказката на О. Уайлд млад студент моли за един танц избраницата си, която иска от него червена роза. Отблъснат от любовта, се връща към хладния разум на познанието, търсещо истината. В нашата приказка славеят, макар и с окървавено от загуби сърце, закичва розата на косите на Реян и се бори за любов.
После - ретроспекцията с раковината. Морската раковина се свързва в приказките и легендите с архетипа: луна - вода, зараждане - плодородие. Тя съдържа зародиша на бъдещото развитие. Но още по-важно е, че раковината пази думите. Миран разказва приказката за рибарите и русалките. В приказката на О. Уайлд в името на чистата любов към русалка рибарят пропъжда душата си, която останала без сърце, става скитница - порочна, властолюбива и зла. В името на чистата любов Миран се ръководи от сърцето си и се опитва да събере парчетата от разбитата си душа, за да стане цяла, Мирановата душа. И
да има голямото щастие, което да изглежда малко и обикновено.Накрая идва срещата на Миран със семейството, гледано през стъкло. Черно-белият му свят на самота и плач се сблъсква с цветната картина на семейната любов. И двата Аза в него, хванати за ръка. Импулсът да влезе през вратата и ... отказът, а после и ръката, която отдалечава Хазар, припознаван като единствения враг, показват, че той все още не е готов за семейството, за което мечтае. Но започна да търси истината и то сам. Е, ние си знаем, че този път е пълен с тайни и капани, но е път със сърце.






/ искам да кажа, че ми хареса...спомените ми дойдоха в повече
, но всичко друго беше добре...Сега като си помисля, ако не бяха те, нямаше да можем да гледаме влюбените птички, защото единия търсеше другия...Не знам кой отвлече Рейян, но не е Султан. Тя не може да направи такава организация и да осигури хора, които да пращат за зелен хайвер търсещите Рейян. Много ми е интересно какво пишеше в бележката, за да изхвръкнат така очите на Азизе и най важното, защо Рейян не каза всичко на Миран....
Струва ми се, че човекът, отвлякъл Реян, трябва да е наясно с цялата история от миналото, плановете на Азизе и конкретните действия на Реян в онзи момент на открадването на пистолета от охранителя и тръгването по следите на Азизе. Освен това, тя познава всичките охранители на конака, а и шофьорът, който караше Реян, не каза истината за чутото при отвличането...
т.е., махнаха му бретончето.

