?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 122
  • 12 732
# 11 340
Лошото е, че нейните нужди наистина минават през неговото участие (гледане на децата). Иначе е права абсурт.
Виж целия пост
# 11 341
Нейните нужди са и да има нормален мъж, който се съобразява с нея по принцип.
Виж целия пост
# 11 342
Така е, Бианка, но даваме един шанс за временно изкукуригване на иначе свестен мъж (от писанията й за живота им преди това). Сега вече, ако се проточи твърде дълго и стане нетърпимо, да действа, но един шанс бих дала.
Виж целия пост
# 11 343
Как ще иска да ходи на терапевт човекът, след като за него всичко си е съвсем ОК.
Той си хоца налево-надесно, а Петя вкъщи гладува от мъка. Я да скъса и тя малко синджира, да го остави да сготви, почисти, погледа децата един, два, три, десет пъти, да го видим ще се обеси ли, както е рекъл или ще изприпка при психолога да си намества чакрите. Това, ако изобщо държи на нея. Има и вариант да поиска развод и да  я изкара лоша майка. Но тогава не знам ще има ли дупе да си седи дома и да се грижи за децата, докато са при него, тоз ми ти бохем.
Виж целия пост
# 11 344
Ако има майка - тоест бабата на децата, няма да ги гледа той.
Виж целия пост
# 11 345
Аз, ако бях на мястото на Петя щях да накарам този човек да се чувства така, както се чувствам и аз.
Да, това за жалост щеше да е възможно ако на него му пукаше за мен. Но аз мисля, че изобщо не се интересува от мен, мнението ми и чувствата ми.

Не бъди толкова сигурна. Той просто е свикнал да си живее като ерген, знаейки, че добрата стара Петя винаги ще го чака вкъщи, каквото и да прави. Ако му покажеш същото отношение, т.е. почнеш и ти да излизаш с приятелки, а защо не и с приятели, може и да го накараш да се замисли и да му сецнеш ентусиазма за излизане. Нищо не губиш
Виж целия пост
# 11 346
За съжаление този метод не действа. Даже се кефи мъжът - ето, тя добре си живее, разсейва се, няма да ми пречи.
Виж целия пост
# 11 347
За съжаление този метод не действа. Даже се кефи мъжът - ето, тя добре си живее, разсейва се, няма да ми пречи.
Не действа, ако той има връзка навън, а няма намерение да си разваля семейството. Ако няма, а само е решил че му се измъква от рутината вкъщи, като види същото при жена си, като понесе част от грижите, като я огледа в новата светлина- усмихната, наконтена и доволна, може да се усети накъде отиват нещата.....
Виж целия пост
# 11 348
Според мен вече е късно да се обърне положението без крути мерки. И то ако тя е решила, че това положение е непоносимо. Ако има къде да отиде/може да остане с децата в жилището - да му казва да си събере повече багаж за пътуването и да си го носи у приятелите или като се върне Петя и децата да са си вдигнали чукалата. Ако Петя няма вариант в момента/няма финансова стабилност - да затяга колана и в близките 1-2 години да отклонява финанси, за да не е притисната до стената. Положение, в което мама не се храни и тихо страда, не е ОК за никой (е, освен за борещия се за свобода).
Виж целия пост
# 11 349
Дори не е задължително някой да се изнася. Петя да го натири само от спалнята, ясно да покаже, че на емоционално ниво нещата са приключили, да го накара да поема децата наравно с нея и е много важно на него да делегира задължението да обяснява на децата какво и защо се случва. В нейно присъствие, за да не ги манипулира с рефрена "ама тя майка ви нарочно ви отделя от мен". Направо свят ше му се извие,  пък нищо, че не му пука тя какво изпитва. След това няма да има значение кой ще се изнесе
Виж целия пост
# 11 350
Петя,
веднага бих разпределила времето с децата между мен и него. Най-малко, за да имаш време да осмислиш трезво ситуацията, да можеш да излезеш, да се поуспокоиш и да решиш как да продължиш.. Такива сериозни решения в притиснато, изнервено и неадекватно състояние не се взимат. Ако не работиш, намери си работа спешно. Дали ще се разделяте или ще пробвате да съхраните брака си, децата си искат тяхното и вашите отношения не трябва да ги засягат по негативен начин. Почни да действаш в такава насока - да поеме повече отговорност към децата. Ако няма време, да наеме гледачка - вместо да се шляе през вечер  и да пръска пари на вятъра.
Виж целия пост
# 11 351
Скрит текст:
Пише ви отново Петя. Може би ме помните от включването със съпруга, който предпочита да излиза с приятелите си, то беше неотдавна. Понеже ситуацията се разви от тогава досега, реших да ви пиша отново, за да потърся отговор на въпроса, който ще дам в края на настоящия пост.
Накратко, след сериозен разговор, ММ се кротна за период около 10 дни, като беше декларирал, че по собствено желание и без принуда ще намали самостоятелните излизания. Естествено не му повярвах и се оказах права. Поднови ги сякаш разговорът не се е случил. Вчера привечер ме изненада, че ще излиза, излизане прикрито с това, че негови колеги са дошли от друг град, а всъщност те пак са си се събрали същите. Преди това пък ходи на кино с тях в началото на седмицата, уж каза, че ще гледа децата, за да мога и аз да отида да гледам същия филм, понеже много исках, но това така си и остана на думи. За капак сега е решил да ги води следващия уикенд в град в съседна държава, където има роднини, а ние с децата да останем тук. За протокола, от самото начало на връзката ни аз го моля да отидем в друг град в тази държава, съседен на този, където ще ходят с компанията, а той все отказва под претекст, че пътят е много лош, че цените били незаслужено високи и по-добре да отидем на друга дестинация и т.н.
Междувременно, аз понеже не обичам да си оставям коня в калта, отидох на консултация със семеен терапевт. Описах нещата, както съм ги описвала тук, а тя извади една таблица, където имаше описани периодите на брака по години и ми посочи, че ние се падаме в графата "Аз мога и сам", където хората започват да отстояват своята независимост и обикновено или свършва със следващия период (Приемане) или следва раздяла. Според нея трябвало да опитам да пресъздам първоначалните безгрижни дни на нашите отношения, да го върна в разцвета на нашата връзка, но как да стане това? С две малки деца и мъж, който тотално ме отрязва от живота си? То си личи как му е досадно да бъде с мен, във всеки момент копнее да е с други хора.
Та в общи линии, на мен вътрешното ми чувство крещи, че нямаме бъдеще заедно
, терапевтката пък ме посъветва да се въздържам от крайни решения, каза, че може да е само период. Но на мен от това вътрешно противоречие, заедно с отношението от страна на мъжа ми, ми се разказва играта. Вече нямам желание да се храня, нямам апетит, не мога и да спя вече трета нощ - ето седя по това време и пиша за втори път тук. Аз ли съм луда, крайна ли съм, наистина ли си заслужава да търпя и да понасям, че и да се опитвам да съм весела и усмихната и да го играя влюбена девойка от първите дни на връзката за мъж, който очевидно има  други приоритети? Махане с лека ръка ли ще е ако поискам да се прекрати тази връзка? Знам, че имаме две деца, знам какво би им причинил един развод, но аз не издържам повече психически, емоционално, а вече и чисто физически.

На мен ми правят впечатление следните неща: консултацията е била със семеен терапевт. Поправете ме, ако греша, семейният терапевт не се ли занимава с двойки, които искат да си оправят отношенията в семейството? Възможно е терапевтът да е ориентиран към такава работа и затова да дава съвети, които би дал на такива двойки? Но в случая нямаме двойка, която иска да си оправя отношенията, имаме Петя, която не издържа от това пренебрегване и демонстрирана с действия липса на интерес и чести обещания, че ще се поправи, които не се изпълняват. Според мен, ако ще се търси съвет на терапевт или психолог, да е такъв, който ще се фокусира върху Петя,  как Петя да се почувства по-добре и да вземе най-правилното за нея решение за връзката си.

Петя, ако аз бях на твое място, бих се разделила с този мъж. Сега децата ти имат един баща, който им демонстрира как мъжът може да пренебрегва съпругата си и тя търпи, въпреки че това много я измъчва. Освен това имат майка, която не може да спи нощем, плаче тайно и не се храни. Не знам дали са усетили, че нещо не е наред, не помня на каква възраст бяха, но това е семейството, в което се чувства добре само съпругът ти, въпрос на време е и децата да усетят колко нещата не са наред - или пък да си създадат идиотски модел на семейство в главите, което е още по-зле.

Но понеже виждам, че се чудиш дали има възможност за поправяне на ситуацията, аз бих обмислила две неща.
Едното е пробна раздяла. Казвам му, че този начин на живот ме убива и не искам да живея повече така,  да си събира нещата и да напуска (или се изнасям с децата, ако къщата е само негова собственост). Преди това трябва обаче да се говори с децата и да бъдат подготвени. При това положение бих останала насаме с децата и мислите си, няма да има имитации на семеен живот и ще мога да се фокусирам да обмисля бъдещия си живот,  да се отделя емоционално от тази травмираща ме ситуация. На него бих казала, че и в момента се чувствам изключително сама и много лъгана и наранявана, след раздялата ще бъда само сама, без да съм лъгана и наранявана. Ако той иска да продължи семейния живот, да помисли и след го измисли, да ми се обади и да ми съобщи какво е решението му - дали иска семейство или не. Ако се опита да преговаря сега, не влизам в разговори, просто повтарям "сега трябва да напуснеш". 
 
Има и по-мек вариант, но не знам дали ще ти хареса от гледна точка на емоционалния комфорт - той е без изнасяне на единия от дома. Разделям семейните задължения, както към децата, така и всички други - чистене, пазаруване, плащане на сметки и т.н. на две (по равно, точно на две) и казвам на мъжа ми, че ако иска да живеем заедно, оттук нататък ще трябва да си поеме неговата част. Дали ще плаща на жена да чисти, готви и пазарува и т.н. вместо него или на детегледачка или той ще си седне на гъза и ще си върши неговата част - не ме интересува. Аз си поемам моята част и ще гледам какво става и дали това го устройва. Така ще се елиминира възможността аз да му слугувам, а той да си развява коня. Спирам всякакви сексуални контакти с него, като му обяснявам кротко веднъж (само веднъж, ако пита или опитва пак - само казвам "аз вече ти обясних"), че неговото постоянно пренебрегване ми е убило всякакво желание за секс и ако ще живеем като съквартиранти, е време да приемем нещата такива, каквито са. И че тъй като тази имитация на семеен живот ми е дошла до гуша и искам да проверя за себе си дали не е време да я прекратя. Няма да влизам в разговори как той щял да подобрява нещата, защото такива обещания вече е имало и не са се спазили. Ключовата дума е "няма да влизам в разговори".  Кратко и ясно бих отказала съвместното прекарване на Нова година със същите мотиви - няма смисъл да си играем на семейство, когато такова няма. От гледна точка на моя емоционален комфорт, бих се опитала да се дистанцирам малко от обидата и да се опитам да си възстановя равновесието. Да си планирам във всеки ден нещо, което ми носи удовлетворение лично на мен - поне едно, ако е възможно и повече, като "планирам" означава отделям си предварително време и го върша, както бих свършила задачките си за деня - чистене, готвене и т.н., но това да е нещо лично за мен.

Това ще даде сигнал, че нещата няма да могат да продължават както досега и че е дошъл моментът да избере между семейството и свястно отношение към жена си или развяването с приятели и други жени. Може да избере да се върне към семейството си. Ако не му пука за семейството и няма шансове, но му пука за децата или пък не му се занимава с развод, просто ще си организира нещата по гледането/чистенето и ще си я кара пак така. Което на теб ще ти даде нужната информация, че сте се отдалечили безкрайно и непоправимо и ще имаш време да се подготвиш за раздяла, ако не си го направила досега. Ако децата са достатъчно големи да разбират от раздяла, не забравяй да ги подготвиш.
Виж целия пост
# 11 352
Пише ви отново Петя. Може би ме помните от включването със съпруга, който предпочита да излиза с приятелите си, то беше неотдавна. Понеже ситуацията се разви от тогава досега, реших да ви пиша отново, за да потърся отговор на въпроса, който ще дам в края на настоящия пост.
Накратко, след сериозен разговор, ММ се кротна за период около 10 дни, като беше декларирал, че по собствено желание и без принуда ще намали самостоятелните излизания. Естествено не му повярвах и се оказах права. Поднови ги сякаш разговорът не се е случил. Вчера привечер ме изненада, че ще излиза, излизане прикрито с това, че негови колеги са дошли от друг град, а всъщност те пак са си се събрали същите. Преди това пък ходи на кино с тях в началото на седмицата, уж каза, че ще гледа децата, за да мога и аз да отида да гледам същия филм, понеже много исках, но това така си и остана на думи. За капак сега е решил да ги води следващия уикенд в град в съседна държава, където има роднини, а ние с децата да останем тук. За протокола, от самото начало на връзката ни аз го моля да отидем в друг град в тази държава, съседен на този, където ще ходят с компанията, а той все отказва под претекст, че пътят е много лош, че цените били незаслужено високи и по-добре да отидем на друга дестинация и т.н.
Междувременно, аз понеже не обичам да си оставям коня в калта, отидох на консултация със семеен терапевт. Описах нещата, както съм ги описвала тук, а тя извади една таблица, където имаше описани периодите на брака по години и ми посочи, че ние се падаме в графата "Аз мога и сам", където хората започват да отстояват своята независимост и обикновено или свършва със следващия период (Приемане) или следва раздяла. Според нея трябвало да опитам да пресъздам първоначалните безгрижни дни на нашите отношения, да го върна в разцвета на нашата връзка, но как да стане това? С две малки деца и мъж, който тотално ме отрязва от живота си? То си личи как му е досадно да бъде с мен, във всеки момент копнее да е с други хора.
Та в общи линии, на мен вътрешното ми чувство крещи, че нямаме бъдеще заедно, терапевтката пък ме посъветва да се въздържам от крайни решения, каза, че може да е само период. Но на мен от това вътрешно противоречие, заедно с отношението от страна на мъжа ми, ми се разказва играта. Вече нямам желание да се храня, нямам апетит, не мога и да спя вече трета нощ - ето седя по това време и пиша за втори път тук. Аз ли съм луда, крайна ли съм, наистина ли си заслужава да търпя и да понасям, че и да се опитвам да съм весела и усмихната и да го играя влюбена девойка от първите дни на връзката за мъж, който очевидно има  други приоритети? Махане с лека ръка ли ще е ако поискам да се прекрати тази връзка? Знам, че имаме две деца, знам какво би им причинил един развод, но аз не издържам повече психически, емоционално, а вече и чисто физически.
На мен ми прилича на паралелна връзка. Чаааак пък толкова да обича приятелите /колегите си???
Виж целия пост
# 11 353
Искам да задам един въпрос, който не е точно от семейни отношения, но пак е за човешки взаимоотношения. Да кажем, се казвам Катя, че с Анонимна е по-трудно да се отдели коя коя е. Живея в чужбина, работя и с е срещам директно с клиенти, имам работодател, но не се срещам с него в ежедневието и той не може да ми помогне. С една от клиентките ми се срещам средно по веднъж на месец или по-рядко, понякога може да се случи и по няколко пъти в месеца. Тя има илюзията, че сме в приятелски отношения, а не професионални. Жената е над 60 г., самотна е, няма приятелки там, където живее (не говори езика на страната и й е трудно), в мое лице среща разбиране, изслушване на родния й език и добро отношение и това я кара да мисли, че можем да сме приятелки. Преди няколко години посетих веднъж с мъжа  си обществено събитие с участието на сина й, за да го подкрепя (все пак сме българи в чужда страна), но виждам, че тя си е направи погрешни изводи за отношенията ни и не знам как деликатно да обясня, че това не е така. Клиентката ми е симпатична, но не повече, нямаме общи интереси или занимания. При една среща преди половин година ми подари чанта. Аз я отказах веднага и поисках да й я върна, настоявах, че не мога да я приема, дори тръгнах след нея да й я връщам, тя отказа да я вземе обратно, каза, че чантата била много евтина, тя си била купила същата и нямало какво да я прави, искала да ми направи подарък,  защото толкова много неща съм била направила за нея и съм щяла да я обидя и накрая се качи на автобуса и ме остави с чантата в ръка на спирката. При последната ни среща тя обясни в мое присъствие на друг специалист, че аз съм й най-добрата приятелка, при положение, че никога не сме се срещали извън професионална среда, с изключение на онова публично събитие и никога не съм й ходила на гости. Канила ме е многократно, аз винаги съм отказвала под различни предтексти. Последният път казах, че точно тогава имаме нещо друго планирано. Обяснявала съм, че живея в друг град и идвам в нейния град само по работа и след това бързам да се прибера, за да обърна внимание на семейството си.

Осъзнавам, че жената е самотна и че иска контакти и в мое лице намира разбиране, но тази ситуация ми създава дискомфорт и не се сещам за начин, по който да обясня, че няма да сме приятелки, за да може тя да се насочи да търси други хора около себе си. Дори я свързах с друга жена, с която имат общи неща, те се харесаха, сега обаче тя започна да ме кани на гости заедно с другото семейство.

Познавам жената от няколко години и не се сещам за деликатен начин, по който да оправя тази ситуация. Давам си сметка, че вероятно съм давала грешни сигнали в началото и на предложения като "трябва някога да ни дойдеш на гости, за да се видим в извън служебна среда" вероятно съм отговаряла - "да-да, трябва да се организираме някога", вместо да откажа по друг по-подходящ  начин. Но и сега не се сещам за такъв по-подходящ начин. Как бихте постъпили в такава ситуация, какво бихте й казали?
Виж целия пост
# 11 354
Катя, за съжаление има хора не стоплят.
Годините, самотата и явно средата оказват влияние и се е залепила за теб.
При толкова отказа как не стоплят хората не мога да си обясня.
Случвало ми се е подобна нещо, но с млада жена на 25. Нищо против нея нямах, просто понякога хората не си пасват. А на мен ми е трудно да общувам с хора с които нямаме общо и няма какво да си говорим. Освен това в нейното обкръжение беше бившия и разбрах, че май му снася информация.
Три пъти излязох с нея. И реших повече да не се виждам. Имаше около 30 покани на лично съобщение във фейса, аз тактично ги отхвърлях и като питаше, казвах, че съм заета. Един ден пак отказах и ме попита, защо не идвам там където ме кани, та трябваше да и кажа, че просто нямаме допирни точки. Просто не издържах през два дни да ми пише и казах истината.
Дори и след като и казах истината тя продължи да ми пише и настоява да излизам с нея по разни събития. Помолих я да спре да ми пише за момента, не уважи. Блокирах я.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия