?Въпроси всякакви за СО?2019

О, те мислят за страшно много неща...наред със секса
Говорим за мъже без проблеми с либидото.

Какъв е тоя стендбай 20 години А и се виждаме 5-6 пъти в годината.

Анджък. Да се върнем на темата, че стана мътна и кървава, не мога да смогна да ви изчета.
Жените излъчват сигнали, да, но и зависи от мъжа. Има тотални емоционални манипулатори, които цял живот може да крият чувствата си (а знаем мъжете го могат), а ти да си мислиш, че ти е душеприказчик и ти подава кърпичка, когато ти се реве.

Не е до обкръжение, до хора е. Понякога мъжете изгрубяват, че не си лягат с всяка и когато ги е отхвърлила някоя жена, така че не е показателен подобен отговор от честолюбие. Обикновено мъжете са доста по-толерантни от нас жените към външен вид и предпочитания в секса. Така че аз продължавам да не вярвам в свръх интимно приятелство между мъж и жена като 2 дружки.

Анонимна да се включи да каже какво става? Има ли развитие?

А, анджък: 5-6 пъти в годината. Я се виждайте през ден и се чувайте всеки ден, и му се оплаквай на рамото от Половина, тогава сподели как е положението.

Мога да кажа същото (съвсем добронамерено, разбира се).


Пак ще се съглася с Spiritlight. Ще добавя и, че все пак ще се опитам да разбера мотивите му. Първото ми гадже от едно време (от преди 15 години) е страхотен човек, който по стечение на обстоятелствата не мога да виждам- точно заради прекалено ревнива жена. Не сме се виждали от поне 5 години, но се чуваме само за моя и неговия рожден ден, съответно той се крие и говорим много дълго, за да си наваксаме с новостите. Аз бях един от първите хора, на които се обади, че му се е родил син. Липсва ми, защото е страхотен човек, а не защото имам мераци към него.
ММ пък няма приятелки жени, нито една. Това намирам за по-странно. Много пъти съм го питала даже дали няма нужда от приятел от противоположния пол, тъй като понякога имаш нуждата да чуеш и другата гледна точка, но не от устата на жена ти.
Та, ситуации и хора- бол.

Яренце, да ползвам клишето - аз се връщам оттам, където ти отиваш. Говорила съм с доста мъже като другарче и смятам че имам реална представа.
Да, те мислят и за друго, особено интелигентните, но това не променя факта дали биха се пробвали с някоя жена, ако им даде зелен сигнал. Не че всеки би изневерил от раз, но има и доста флиртуващи и предразполагащи жени, на които трудно се устоява.
Както вече писах - може да общуваме с качествени, но не си правим илюзии

Грам илюзия не си правя аз.

Аха, дойдохме си на думата. Не бил проблемът само в мъжете.

Яренцето гледа много идеалистично на мъжете в обкръжението си, големи кавалери, качени на пиедестал. Много неприятно ще се изненада като открие, че и златните идоли седят на глинени крака.

Яренце, не залагай така уверено на това какво мислят действително мъжете около теб или какво правят, когато не са около теб. Не си на тяхно място, не си с тях 24/7. Не са толкова възвишени колкото си мислиш.

Но ме кефи колко си уверена и разпалена. Ще слезеш на земята.

По другия случай - човек не трябва да жертва собствения си живот заради живота на родител. Трудно се съвместява връзка с така устроеното ежедневие, но не е невъзможно. Все пак до себе си трябва да имаш много толерантен, разбиращ човек, а такива трудно се намират.

Всички, които даваме примери за дългогодишни платонични приятелства с мъже, никъде не сме писали, че се виждаме/чуваме/пишем с тях всеки ден и постоянно сме вторачени в живота на другия. Просто тези приятелства са аналогични на приятелствата с жени. Като съм била без деца и ангажименти, сме се виждали по-често и сме чатили по нощите, защото тогава сме се "засичали" в мрежата, не че сме се дебнали. Като сме създали семейства и деца, нормално контактите са се поразредили, излизаме повече семейно, отколкото поединично, говорим си за деца/работа, родители и по-малко за взаимоотношения с партньора. От разни залитания излезе, че мъжете във всяка възраст ходят натопорчени и само се чудят къде да отбележат. Еми то тогава не им трябват приятелки, все ще намерят някоя навита извън полезрението на половинката. Излиза, че без да сте им пъдари, няма да можете да ги озаптите. Така ли виждате мъжете си и близките си познати? Едва ли. Аз имам тотална непоносимост към типажа сваляч,  всичките ми близки приятели, вкл. и гаджетата са от по-"смотаните". Тъпо е да се изпада в крайности - може да се поддържат отношения с бивши, с други мъже, разбира се в разумни граници (което явно е доста субективно понятие) и да се запази взаимно доверие. На кръшкачите не им трябват приятелки, те все ще си намерят. При приятелствата е по-вероятно да има влюбване и събиране, да, но чук и бег на по 35-40 след 10-15 години е мнооого малко вероятно. Естествено, че има такива, които се навъртат с други цели, но това също лесно се усеща и като видят липса на интерес, се омитат. Аз съм на 40+, не смятам, че съм наивна. Голямата ми любов и голямо разочарование също ми беше приятел, пък ей на - имам други, които поддържам вече 20 г.
knockknock, аз категорично не бих живяла с партньор при негов родител. Ако е със сериозни заболявания и има нужда от грижи, би било най-добре да се живее в един град, да се поемат разходи по човек, който да му помага през деня и да се посещава 1-2 пъти седмично. Описаният случай ми звучи повече като изградени нездрави отношения на зависимост на сина/дъщерята от родителя.

High, везнишко чедо съм аз- въздухът си ми е мястото.

Абе и аз ама хич не си правя илюзии за мъжете.

И аз съм Везни, ама ей на - нямам приятели мъже. Познати имам, бивши съученици тип приятели от миналото също. Но такива, с които да си пиша за живота и Вселената - не.

Не е изневяра, ами си е скатавка от задълженията семейни, та дрънка!
Жените, които по това време също са по фитнесите, просто са достатъчно самотни и търсещи......

Знам майка ми какво би направила в тази ситуация- ще ме насърчава да си гледам живота. Не по дискотеки и кафенца, а буквално- семейство, работа, деца. Така е редно да направи всеки един родител. Бих ѝ помагала, бих се грижила, защото искам, но не бих очаквала партньорът ми да се нагърбва с повече заради мой родител. Който има деца, да си ги гледа, а който има родители- да си ги гледа.
Не мога да изнемогвам за чужди родители, които не са ми никакви на практика. Хората, които се грижат, умират преди болните. Ако става дума за тежко болен човек, де.