?Въпроси всякакви за СО?2019

  • 112 121
  • 12 732
# 11 745
Изначално сбъркана представа за стойностното у един потенциален жених. Да се размазвал от жестове, та да я привлече... Да, ама не се ли сещаш, че такова престараване няма начин да продължи дълго, дори да е искрен просто ще се умори, а много по-вероятно е то да прикрива абсолютно противоположна нагласа. И още за несъстоятелността на подобен критерий - мислиш ли, че ще уважаваш някого, проснат в краката ти? А без уважение за каква дълготрайна привързаност можем да говорим, още по-малко за чувства от твоя страна?! Търсиш удобен мъж, но удобните не предизвикват пеперуди, или поне не за дълго, а твоите очаквания са такива. И идеята за идентични интереси, поставена като условие, не е кой знае колко градивна. Не е важно дали се интересувате от едно и също, даже различието обогатява връзката, по-съществено е да уважавате и споделяте пристрастията си.
Виж целия пост
# 11 746
Въпросът е да си готов/а за нещата отвъд хубавкото.
Един и същи форум ли четем, защото хората и тук са като останалите в реалния свят- доста голяма част са семпли, глупави и неблестящи с нищо, но по такива теми се изсипва една камара хора да обясни на бедната авторка, че тя ако е красива, което със сигурност не е, щото не е от редовните потребителки, списващи тук, то поне трябва да има акъла на Мария Кюри и фиността на Бетовенова симфония, защото от позицията на съфорумката, която ако не е красива, което тя е, разбира се, то вътрешно е нещо между еднорог и самодива.
Ми не, нищо специално вътрешно не й трябва. Просто да приема човека до себе си и да го обича. Ако само специалните "задържаха мъж", половината форум и/или външен свят щеше да ходи като стара мома. Нещата наистина са твърде прозаични, за да им придаваме специалност единствено с цел да се издигнем в собствените си очи, правейки гранд жест да дадем съвет по свой образ и подобие.
Виж целия пост
# 11 747
До анонимната.
Стана ми лошо само, докато те чета.
Колкото и красив да е един човек, не бих го търпяла, ако е с мислене като твоето.
И стойностните мъже също не търпят жени като теб. Повярвай ми.
Виж целия пост
# 11 748
Кетчър, един и същи форум четем.
Предполагам, че повечето хора тръгнаха да обясняват, че само красотата не помага, защото имат житейски опит.

И знаят, че когато ти (не ти, по принцип говоря) или човекът ти сте на зор, имате нужда от подкрепа, грижа, обич, колкото и да ти е стегнат задника и здрави мускулите, ако няма взаимност, да сте на един акъл, уважение, да ти пука за този човек, да удариш едно рамо, ами все тая, не стават нещата.

И, да, трябва нещо повече от проза – като това да имаш топки в живота. И да искаш да си с някого, когато той е долу понякога, не е мистър Вселена, не му върви и обратно. В такива ситуации, проверено, нито стегнатия задник, нито напомпаните мускули са от полза.
Красотата и поддържането ѝ са чудесно продължение на една завършена личност, но ако около суетата и външния вид се върти целия ти свят (и търсиш да е така и за човека до теб), ами ок – животът ти е по картинка. Но просто не казваш, че нещо не ти върви, нещо нищо не чувстваш, ама защо така... Ами, затова.
Не знам за другите, поне аз това съм имала предвид в постовете си. Ти пък що се впечатли толкоз? Simple Smile
Виж целия пост
# 11 749
Скрит текст:
Само че тук идва другият проблем - колкото и да съм съвършена физически - в характера ми куцат прекалено много неща, за съжаление. По една или друга причина егоизмът ми съботира и прецака всичките ми сериозни връзки до момента. Проблемът е, че не се доверявам на никого, изисквам постоянни грижи и обсебване, все едно партньорът ми трябва да ми е родител, но не желая аз да се грижа за него по никакъв начин, отделно имам постоянна нужда да тествам всички по доста кофти начини и да ми се доказва, че са готови на всичко за мен и желанията ми, просто защото каквото и да направи някой, все не му вярвам, че любовта му е безкористна и все смятам, че може и повече. Всякаш, вместо да привличам с мило държание и отношение хората, които харесвам, аз ги отблъсквам, поради недоверието си и постоянната си мнителност. Винаги съм била много глезена от партньорите си и съм свикнала да става на моето. Страхувам се да не се прецакам да вложа в някого прекалено много емоционално и след това да се чувствам тъпо, защото не се е получило и сме се разделили. А за мен по дефолт всички се разделят рано или късно и всички връзки са обречени да пропаднат..няма и как да имам друга нагласа, виждайки в какъв свят живеем. Аз съм от хората, които смятат, че не е имало никакъв смисъл от една връзка, щом е приключила и не сте били заедно до смъртта си. <..> Страх ме е, че никога няма да намеря човек, който хем да ме привлича физически и да има тръпка, хем да се грижи постоянно за мен и да търпи егоизмът и изискванията ми...а не знам и как да променя характера си..не мога насила да се накарам да ми пука за другия, не мога и насила да спря да бъда мнителен егоист.<..>Не вярвам в психотерапията и не бих ходила, излишна загуба на време и пари е според мен, по-скоро бих се опитала сама да вникна и анализирам, както и правя в момента.

Скрит текст:
Хмм...дали наистина моята представа е толкова нереалистична? Възможно ли е масово мъжете да са толкова скапани...и неспособни да се отдадат изцяло на партньора си? Все съм вярвала, че всеки следващ в живота ми ще е нива над предишния и ще може да ми даде още повече и че винаги има по-добър за мен, а пък то от коментарите тук излиза все едно съм изпуснала някакви големи бели птици...

Чета темата и все повече си мисля, че е пързалка. Просто ми се струва нереалистично една жена на 31 г. с претенции за интелигентност (и по начина на писане така изглежда) да не вижда, че всъщност иска всичко в една връзка, но не предлага нищо. Авторката се описва като егоист, което нарича недостатък, но не желае да го промени по никакъв начин. В същото време иска пълна отдаденост, преданост и носене на ръце от любимия. И тези, които не го правят, са скапани. Това си е сериозно противоречие и някакси не ми се вярва, че не го е видяла досега, при положение, че на 31 г. не е намерила Напълно Отдадения, който с овча упоритост да й угажда на всичко, да е мускулест красавец и да не вижда никоя друга, освен нея. "Безкористна любов" тя я разбира като "той да дава всичко, а аз - нищо и той да ме обича и да е доволен". Ми такава любов няма, защото е естествено човек да очаква любов в отговор на любовта, която дава. Ама тя не е готова да дава...  Но все пак, хора има всякакви, та ако не е пързалка... Освен да си търси мазохист или някой, който да развие съзависимост, но такива връзки не са удовлетворителни за съзависимия. Аз такъв мазохист не бих го уважавала никак. Аз ще го мачкам, той ще ме носи на ръце и ще го уважавам... Чувай боже.  От моя гледна точка това уравнение няма решение, с тези изходни параметри. Но пък от нейна гледна точка може да е друго.
Виж целия пост
# 11 750
Не, Мила, не само ти намираш написаното за крайно нереалистично, а литературните образи в него за напълно неубедителни.
Виж целия пост
# 11 751
Пързалка, при това същия сюжет за пореден път.
Няма креативност, няма...
Виж целия пост
# 11 752
Това, че един човек е интелигентен не значи, че ще е успешен в личните си дела.
Има и такива като авторката.
Вече дали пързаля или не, не знам.
Виж целия пост
# 11 753
Само хипотетично бих задала въпроса - как толкова много жени (които не са финансово зависими) търпят нереални мъже, физическо и психическо насилие цял живот, а смятате, че няма такива мъже, които да са готови на същото за една жена? Като погледнем темите тук, всяка втора търпи насилник, без той да има други качества физически или емоционално. Или ще кажете, че само грозни, дебели и отчаяни ''Муни'' търпят такива? А аз в случая не съм казала, че не давам или не съм давала нищо, просто ми е много трудно да не поставям своите желания на първо място винаги. И след като ме питате как един мъж да знае какъв човек съм, че да иска да прави неща и да ме впечатлява от самото начало, то по тази логика - аз как да знам дали той е стока, че да искам да си мръдна пръстта? И не е ли нормално според вас наистина първо мъжът да се докаже и да докаже, че има сериозни и дългосрочни намерения? При мен теорията, че хората първо се харесвали на чисто примитивно ниво и искали да бъдат заедно сексуално, пък после каквото сабя покаже, не минава. И защо аз трябва да отдавам тялото си и душата си на някой, който не е направил нищо за мен? Измежду връзките ми съм излизала по срещи, за да се запознавам с нови хора и да срещна някой подходящ - ами, извинявайте, но сериозните ми партньори са си били сериозни от самото начало, от първата, втората среща, първо са предлагали помощта си за всичко, второ са показвали загриженост и заинтересованост за всичко в живота ми, преди изобщо да се стигне до някакви интимни отношения, които са се случвали след доста време и опознаване. Но да изляза с някой симпатяга на среща, които се държи приятелски и да се виждаме от време на време, да си пишем общи глупости, без да се интересува как съм особено, имам ли нужда от нещо, какви тревоги и проблеми имам на главата си, няма как да прерасне в нещо повече, просто бих прекратила комуникацията. Тъй като свестните хора са дефицит, аз предпочитам да не давам нищо, докато мъжът не се докаже. После може да се очаква някаква взаимност, но пак от негова страна трябва да е повече. А имайки предвид, че аз съм отдадена и мога да си прекарвам цялото време с партньора и вниманието ми да е насочено към него, очаквам двойно от същото в замяна, пак казвам - защото аз мога, жени, които са ок да прекарват по-малко време с партньора, могат да изискват същото. Не бих била щастлива, ако не мисля през цялото време за партньора си, съответно не бих била и ако той не мисли за мен, нищо ненормално няма в това, важното е да съм с подобен партньор.
Съжалявам, че ще разочарован агентите по конспирация, но темата не е пързалка Simple Smile
Чета всички мнения и осъзнавам, че явно никой от коментиралите до тук не е имал подобни връзки с пълна отдаденост като моите досегашни и явно наистина повечето хора се събират по-скоро, за да се подкрепят и помагат битово и финансово евентуално и да не се натоварват, без да се забелязват особено, а не защото са влюбени и не могат да дишат един без друг, което е доста тъжно. За мен например имате нужда постоянно да си с някого е доста показателен израз на силни чувства. Аз не мога да си представя например аз или някои от бившите ми трябва да идем командировка някъде и на другият да му е все едно...ами че ние винаги сме плакали, дори и да е само за 2 дена раздяла и сме говорили с часове, преди да заспим. И това с повечето, не с 1 човек. А това да се отиде на почивка отделно или нещо - абсурд, ако мъжът ми има нужда да си почива от мен или аз от него, то със сигурност не се обичаме, изобщо не мога да го възприема това за нормално. И ако трябва да съм честна, самите ми бивши са напирали повече да се нон-стоп с мен, имала съм случаи, в които мой бивш идваше с мен на абсолютно всичките ми часове за фризьор, маникюр, масажи и прочие и седеше в салоните да си ме чака, даже гледаше и физически контакт да има постоянно, да ме е прегърнал или да ме целува, примерно, докато ми правят едната ръка, той ми е държал другата и я е целувал. Това беше доста странно дори за мен, а една маникюристка се разплака веднъж..аз се чувствах малко неудобно от чак такъв контакт, но нямаше какво да кажа, беше мило все пак, аз съм му казвала, че не е нужно нито да идва, нито да ме взима, но той така искаше. Подобни неща, а и още много други, доста по-големи жестове, които е правил за мен са ме карали да се влюбвам и да имам доверие на конкретния човек и въпреки че сме се разделили знам, че ме е обичал страшно много и не се чувствам прецакана или зле от тази връзка. И честно казано не мога да повярвам, че други жени не са имали подобни връзки. На друг мой партньор пък работното му време започваше часове след моето и всеки ден ставаше 5 часа по-рано, заедно с мен, да ми прави закуска и кафе, караше ме на работа и след работа се прибираше, правеше ми вечеря и ме питаше как ми е минал деня, живяхме заедно около 2 години и не е спрял да го прави, защото беше щастлив, когато се грижи за мен и вижда усмивката ми. И това са нищожни примери, които давам, големите жестове дори не искам и да започвам да ги разказвам. А познавам и мои познати, приятели мъже, които са правили още повече за доста нестойностни момичета, като например един мой познат изтегли десетки хиляди левове кредит и даде парите на приятелката си, която го заряза заради любовника си и се омъжи за него. И след стотици подобни примери за прекрасни хора и в моя живот и в чуждия, аз трябва да се примиря с кое по-точно? Какво по-различно е имало в мен на 27-28 и на 31?
Да, мъжът трябва да се грижи и да закриля една жена, защото е и би трябвало да бъде по-силният пол и да иска да го прави, защото счита жената за нежно, ранимо и красиво цвете и защото нейната усмивка го прави щастлив, това е любов. А не да си избира жената по угодност, по това дали е най-добрата готвачка и по това дали ще му роди деца и какво ще може да изкяри като полза от нея, това не е любов - това е взаимно използвачество.
Виж целия пост
# 11 754

Леле леле леле скоро така не се бях смял. Това 100% е измислица с маникюра и държането за ръка.
Виж целия пост
# 11 755
Защо смятате, че историите не са реални? Наистина ли не сте имали романтични жестове и моменти във вашите връзки? Как изобщо сте ги започнали без такива? За мен подобни моменти са си нещо нормално, като се има предвид колко по-значими неща очаквам, направо не мога да повярвам, че другите не правят такива неща един за друг, та ако за любимия не си най-специален и не се стреми да те закриля и впечатли, та за кой друг?
Виж целия пост
# 11 756
И аз се смея Иване, и аз  Laughing

Цитат
И защо аз трябва да отдавам тялото си и душата си на някой, който не е направил нищо за мен?

Което ме подсеща за тоя виц.

Трябва малко да опознаеш мъжете. Мъжете са мъже, не мислят като жените.
Повечето жени обикновено при потенциален партньор и няколко хубави срещи виреят в облаците. Почват да си мечтаят бъдещето с този човек.
А мъжете ли? Мислят си "Ех, само да я съблека"  Joy


Цитат
Не бих била щастлива, ако не мисля през цялото време за партньора си,
Ти на работа ходиш ли? Ако си била влюбена и мозъка ти е празен от така неземно описаните чувства как въобще си работила.
То и още неща бих ти писала, ама е безмислено.
Виж целия пост
# 11 757
Цитат
Не бих била щастлива, ако не мисля през цялото време за партньора си,
Ти на работа ходиш ли? Ако си била влюбена и мозъка ти е празен от така неземно описаните чувства как въобще си работила.
То и още неща бих ти писала, ама е безмислено.
[/quote]
Явно не всички мъже мислят само как да съблекат някоя жена, иначе никога нямаше да съм имала сериозна връзка Satisfied и това слагане под общ знаменател е абсурдно, съжалявам, че това е опитът ти в живота и имаш такава цинична представа за всички мъже. Работя, да, това не пречи да се сещам и за партньора си през работния ден и да се чуваме например, както и повечето двойки, които познавам.
Виж целия пост
# 11 758
Някой говореше за еднорози.
Ами, ето – съществуват. Smiley
Виж целия пост
# 11 759
При сериозните връзки също има събличане. Съгласна съм с Елора. Sunglasses Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия