
Явно описаната картинка изглежда крийпи за доста хора, а и не всеки е романтична натура, но уточнявам само, че аз никога и при никакви обстоятелства не съм изисквала нито кафета, нито идвания в салоните с мен, нито обаждания, така са преценили и пожелали, така са направили те самите. Аз лично не звъня по телефона в обедните почивки, защото си пишем, но всичките ми бивши са ми звъняли, така че си стана нещо като нормално нещо за мен и не са били щастливи, когато не вдигна. Да, вярно е, че става въпрос за ''малки връзчици'' от по 2-3 години, връзка или брак по 10-15 години не съм имала, разбираемо малко трудно на тази възраст. За мен 2-3-4 години съвместно съжителство хич не е малко. Не си ни представяйте и като някакви ревльовци
описах просто някои моменти, които са ме разчувствали. Закуски и кафета в леглото аз също съм правила, не знам защо си извадихте изводи, че пръста не съм си мърдала. Относно момчето, което става 5 часа по-рано - ами да, ставаше, закусвахме, пиехме си кафето заедно, за да можем да прекараме максимално време заедно, по негово желание, караше ме на работа и отиваше на неговата по-рано или отиваше да спортува, абсолютно никога не е било моя идея да става с мен, човекът си беше енергичен и не е желаел да се излежава в леглото до обяд така или иначе. От работа също никой не е излизал, за да ме кара, доста преекспониране видях
Но пък например редовно мой партньор, който понякога работеше и нощни смени се прибираше към 6.30 и ме изчакваше да се оправя и да ме закара на работа и чак след това да си легне, пак по негово желание, аз винаги настоявах да си легне. Сега как да обясня, че съм свикнала самите хора до мен да искат и да имат такова отношение? И намирам липсата на такова за странно, при положение че цял живот такива връзки съм имала. Нали сериозно не си представяте, че някога съм седнала да обяснявам на някого как да ми прави кафето сутрин или да идва да ме взима от работа...ако самите партньори в живота ми не ме бяха научили на такова отношение, откъде според вас съм го разбрала и желала? Познавам момичета, на които ако момче им направи кафе ще му предложат брак, защото по-добро не са виждали и не са свикнали на никакви жестове. Човек си избира партньорите, нормално е аз да привличам романтични натури, няма да привлека някой Бай Ганьо, а и да го, той няма да ме. Ако трябва да съм честна, реално не мисля, че аз съм ги обсебвала, тъй като пак казвам, не съм налагала нищо на никого, те сами са усещали какво би ме направило щастлива и какво не, по-скоро аз съм се чувствала обсебена, което с времето приех като знак за любов и сигурност, да. Може би не е правилно, но иначе не бих се чувствала сигурна си мисля. А външен човек - психолог не виждам как точно ще ме опознае до степен да разбере точно какво се случва в душата и главата ми, че да изкопчи и намери точната причина за всичко. Затова предпочитам сама да направя това упражнение, тъй като все пак се познавам най-добре. Прочетох готината статия от Сирен, ще се радвам и на други статии, книги или съвети, които са помогнали на някои от вас сами да се справят с някакъв личностен проблем. Мненията на Базила също са ми интересни, както казах, чета всички. Не се и оплаквам от някакви конкретни липси, не беше това целта на темата, освен момчето от първия пост има и други, с които на секундата мога да вляза във връзка и да се грижат за мен, но това не е точно целта ми, все пак бих искала и аз да съм влюбена, което досега не ми се е случвало.А и приключих връзката си само преди месец, нямам намерение толкова скоро да влизам в друга, защото се чувствам изтощена емоционално. Просто смятам, че е време за личностна промяна и ми е интересно да видя странични мнения, а и също щях да се радвам на отговор от човек, преминал през подобна промяна в себе си.
