Животът е кратък, научи се да казваш "не" и да слагаш край когато дойде време. И да поемаш грижата за живота си. Зависимостта- емоционална или материална е пагубна за личността.
оказа се, че имам поликистозни яйчници, от там се почна едно ходете по доктори, инжекции, инсеминация (неуспешна)... Докато една вечер не седах до него и му казах, че аз не искам дете и го правя само заради него... Предполагам, че се досещате за реакция та му... Почах все повече да се изнервям и да се чувствам погълната от ежедневието... Почна всичко в него да ме дразни.... Почнах да си пиша с мъж ( доста по голям от мен). Почнах да го желая всячески и да си изкарвам сексуално желание в/у моя мъж... Докато той не се усети и не ме попита... И мен естествено, че ме гризе съвестта му казах, че си пиша с някого, стигнали сме до снимки.... Побесня, бяхме пред раздяла, седнах ме, разбрахме се и уж вичко беше добре, но за 3-4 седмици... Отново почнах да се чувствам погълната от ежедневието, секса пак ни стана от дъжд на вятър, аз съм в едната стая, той във другата... Той иска да ме целува аз го отблъсквам, отново поговорихме и ми каза, че няма сили и желание да се разправя смен и, че не искал да се караме.... Не знам дали добре обясних нещата, но се надявам поне да навлезнете малко в тях, не знам ккво да правя и как да постъпя... Благодаря ви предварително за отговоритеПрепоръчани теми