Здравейте на всички!
Жена на 31 години съм и живея с партньора си от почти 10 години. Той направи 35 тази година. Още от етап гаджета живеем на квартира и това никога не ни е било проблем. В първата ни квартира живяхме 7 години, тя беше малка, но пък успя да събере всичките ни прекрасни моменти. Във втората се преместихме по взаимно съгласие, тъй като вече мястото не ни стигаше, а и бяхме решили, че е време за промяна. Вече работих от три години сериозна работа на хубава заплата и малко след като се нанесохме в новият апартамент, в моята служба, само че на ръководна позиция се освободи място, което съдействах той да получи. Той пък даде всичко от себе си и се хареса на шефовете ни. Сключихме брак година след нанасянето в новото жилище. Тази свобода и простор там обаче дойде и с разединение помежду ни. Още от едно време обича да прекарва време на компютъра си - игри, клипове, музика, и не е ставало проблем, защото го правеше в нормални граници, а през останалото свободно време винаги имаше взаимна инициатива и вълнение да правим нещо заедно. През последните две години обаче, от както стана ръководен кадър, нещата коренно се промениха. Разбира се и възрастта му напредна, отоговорностите и самата работа си оказаха влияние, но от сватбата спряхме да правим секс. Започвайки да чувствам тази дистанция все по-остро и в ежедневието, инициирах разговори, с разбиране, с кротък тон, промяната не траеше дълго и някак си все бързаше да се измъкне, сякаш изпитва срам и дискомфорт и слагаше една стена, която пречеше да осъзнае, че положението става зле. В този период спряхме да си лягаме заедно, вечно беше ''идвам след 5-10 минути" и се появява след час и половина и това стана постоянно. В почивните дни аз инициирах какво да правим и то за максимум час два, бърза да седне пред компютъра, където седи до края на деня, че и след това. Един ден усетих, че чувствата ми започват да изстиват и че не се чувствам добре в тази връзка. Отново поех нещата в свои ръце и този път му казах, че или всичко влиза пътя или се разделяме. За първи път сякаш той ме чу и разбра. Сподели, че любовта му към мен не била на същото ниво, на което е моята към него, и това не било от скоро просто сега го осъзнава. Пред него се държах мъжки и по-скоро като приятел, но вътрешно го приех много лошо, разстроих се, разпаднах се и сякаш болката от всички часове, прекарани сама избледня в сравнение с това, което усетих тогава. Изминаха две седмици, в които се събирах и се опитвах да не бъда емоционална пред него, да го изслушам и разбера и видя как мога да помогна да спася брака си. Няколко дни по-късно ми сподели, че майка му му е дала скромна сума за да си купи апартамент и той намерил фирма и инвестирал тези пари. Втори шамар за един месец. В началото даже не можех да повярвам как не се трогваше от нашите проблеми, а даже е намерил време за такава сериозна стъпка и то сам, без мое знание и участие и то точно в онзи момент, когато говорим за нас. Когато опитвах да върна фокуса върху взаимоотношенията ни той казваше, че тук е станало зона на комфорт, от която той нямал смелост да избяга, упрекваше ме защо не се радвам за това, че най-после ще се осъществи мечтата му - да не живее под наем повече. Когато се опитвах да му обясня, че за мен не е редна постъпката на майка му и че ако моите родители направят така аз ще донеса парите вкъщи и ще изберем жилище двамата и също, че измества фокуса на проблема ни в интимен план, а това за мен е най-важното. Отговорът му беше ''ако видя, че ти искаш да се включиш в това да имаме нещо наше, тогава ще те почувствам като партньор, да сме на една вибрация" Аз обяснявах, че няма как да построя нещо за в бъдеще с човек, с когото ни липсват базовите взаимоотношение вътре в основата помежду ни, а той казваше в заключение - "разбирам каква е ситуацията, просто никой от двама ни не желае да направи компромис" Слушайки всичко това останах с впечатление, че отстрани прилича на бизнес сделка, а никъде не споменава любов, желание за бъдеще заедно, притеснение как може да възобновим привличането от негова страна към мен. Най-милото, което ми е казвал беше, че съм му била сантиментална?!, пукало му как се чувствам и времето в което се познаваме и сме заедно не било никак малко. Предложи ми да си дадем почивка и да се изнесе временно. Аз от своя страна му казах, че ако избере да постъпи така първо ще се разведем и тогава ще ходи където иска. Попита ме в отговор ''Защо изпадаш в такива крайности?" В крайна сметка не посмя да се изнесе. После работната седмица започваше, дълги смени, натоварен график и хоп, пак идват почивните дни. Преспиваме всичко, което бяхме говорили последно и говорим отново. Този път аз се бях зачела за липсата на тестостерон при мъжете и му споделих как ако започне да си ляга с мен ще имаме време и за секс и той ще има здрав сън и може би нещата ще се оправят. Опитах се да го мотивирам и да започне да ходим на фитнес заедно, неколкократно и преди това, но тогава в конкретният разговор му подчертах, че спортът е също от голямо значение за нивата на тестостерона. (може би месец преди да седна и да му поставя ултиматом, бях в депресия от това че не ни вървят взаимоотношенията и много ми помогна фактът, че започнах да спортувам в залата) Попитах го също и как издържа толкова време без секс - каза, че при нужда се самозадоволява, но последно време понякога имал и проблеми с ерекцията, но го оправда с натовареността и напрежението на работа. Не осъзнава, че има проблем, не отиде и тест да си направи. След още една работна седмица водим нов разговор, в който аз му казвам, че щом не дава вниманието си вкъщи, значи го дава някъде другаде и го подканвам да сподели, ако има нещо. Имало една колежка на 24, с амбиции да си купи апартамент, работлива, готина, бил се почувствал на една вибрация с нея, станали си близки, но нищо повече. Накарала го да се замисли защо ние когато сме били на тези години, не сме си поставяли такива сериозни цели, като това да си купим апартамент. Преценил, че в даден момент близостта им ще започне да се набива на очи и сам взел решението да ограничи контактите си с нея, а и тя покрай университета работила по-рядко. Прибирал я 3-4 пъти след работа, но до там, не са излизали иначе. Изслушвам абсолютно хладнокръвно какво ми разказва и го питам 'Добре, а какво става ако тя се върне постоянно?" той отговори, че не знае и човек не можел да има гаранция за нищо в този живот. Покрай коледните празници се писа на работа, това беше първата година, в която не дойде да празнува със семейството ни. Може би от неудобство да ги погледне, тъй като аз пък си споделям открито с тях, не само защото ме питат какво се случва, ами защото за мен те винаги са били пример за истинска любов. Никога не са преминавали някакви граници в изборите и връзките, които съм имала, но са били честни с мен, което изгради и силно приятелство след като пораснах и се отделих от тях. Учили са ме, че приоритет е винаги човекът до теб, да го цениш, уважаваш и обичаш, после всичко друго. Коренно различен начин на живот и възпитание от тази на мъжа ми. Неудобство да ги погледне споменах, защото и двамата сме си признали, че родителите ни са наясно с проблемите ни. Разликата обаче е в това, че майка му първо е разговаряла с него колко е важно за нея той да си има жилище и му дава паеите, а почти месец след това той й споделя, че нещата между нас не вървят. Мнението й за мен не че било лошо, но не можела да разбере защо аз не го подкрепям. За майка му накратко ще кажа, че е рускиня, още от етап гаджета идваше в първата ни квартира и повдигаше въпроса само пред него защо аз не плащам наем, при положение, че аз настоявах да си делим 50/50, а той отказваше. Ние си живеехме вече заедно официално и не бях със статут ''гадже за една вечер''. Един ден ми писна и му казах, че ако това продължи ще е без мен, освен това държа ако останем заедно да си делим сметките. Стресна се, седнаха с майка си и се разбраха, но тази ситуация остави едни горчиви неприятни чувства помежду ни с нея. През годините сеймейството ми са я канили на вечеря - отказвала е. Има по-голям син (брат на мъжа ми) живя при нея та жена си докара, че и бебе имат. Купиха си апартамент, изнесоха се. Вече живее сама, но постоянно е при тях да се грижи за детето. Веднъж не ни покани да се съберем като семейство всички заедно. Това не се промени и след сватбата ни. Казвам го ако се чудите защо горе споменах, че тази година беше първата коледа, в която той не дойде да празнува със семейството ми. Преди да станат тези проблеми сме излизали аз тя и мъжът ми рядко, говорят за пари, имоти, тя се оплаква от брат му, как тя ги гледа, изхранва, а те какви егоисти са, мъжът ми се настройваше само като я слуша, но те така или иначе с брат си се търсеха само когато имат нужда от нещо (1-2 пъти годишно). Аз като слушател и наблюдател виждам само егоизъм. И даже постъпката с парите за да може мъжът ми да си купи апартамент пак я намирам за подклаждане на егоизъм. И много други примери съм видяла от нея в действията й и в думите, които няма да изброявам. Моят баща реши, че мъжът ми може би има нужда от бащинска упора за съвет или разговор. Съпругът ми винаги е имал дълбок респект към баща ми. Видяха се, а аз с нетърпение изслушвам и двете страни след разговора. Баща ми казва така - ''объркан е, не са му наясно приоритетите, обясних му, че на 35 там където работи с толкова млади жени е голяма грешка да си мисли, че всичко което хвърчи се яде, да се фокусира над семейството, защото то е в основата, а всичко ако е наред там ще постигнете заедно останалото." Заключенията на мъжът ми - "За твоя баща е много лесно да говори, че любовта е най-важна, защото никога не му се е налагало да тегли кредит и да се притеснява къде ще живее, не му го казах в прав текст, но ми се въртеше в главата през цялото време. Хубав мъжки разговор, но не ми помогна с нищо"
Оставям мнението и съветите на вас.
Благодаря ви за търпението
Виж целия пост
Жена на 31 години съм и живея с партньора си от почти 10 години. Той направи 35 тази година. Още от етап гаджета живеем на квартира и това никога не ни е било проблем. В първата ни квартира живяхме 7 години, тя беше малка, но пък успя да събере всичките ни прекрасни моменти. Във втората се преместихме по взаимно съгласие, тъй като вече мястото не ни стигаше, а и бяхме решили, че е време за промяна. Вече работих от три години сериозна работа на хубава заплата и малко след като се нанесохме в новият апартамент, в моята служба, само че на ръководна позиция се освободи място, което съдействах той да получи. Той пък даде всичко от себе си и се хареса на шефовете ни. Сключихме брак година след нанасянето в новото жилище. Тази свобода и простор там обаче дойде и с разединение помежду ни. Още от едно време обича да прекарва време на компютъра си - игри, клипове, музика, и не е ставало проблем, защото го правеше в нормални граници, а през останалото свободно време винаги имаше взаимна инициатива и вълнение да правим нещо заедно. През последните две години обаче, от както стана ръководен кадър, нещата коренно се промениха. Разбира се и възрастта му напредна, отоговорностите и самата работа си оказаха влияние, но от сватбата спряхме да правим секс. Започвайки да чувствам тази дистанция все по-остро и в ежедневието, инициирах разговори, с разбиране, с кротък тон, промяната не траеше дълго и някак си все бързаше да се измъкне, сякаш изпитва срам и дискомфорт и слагаше една стена, която пречеше да осъзнае, че положението става зле. В този период спряхме да си лягаме заедно, вечно беше ''идвам след 5-10 минути" и се появява след час и половина и това стана постоянно. В почивните дни аз инициирах какво да правим и то за максимум час два, бърза да седне пред компютъра, където седи до края на деня, че и след това. Един ден усетих, че чувствата ми започват да изстиват и че не се чувствам добре в тази връзка. Отново поех нещата в свои ръце и този път му казах, че или всичко влиза пътя или се разделяме. За първи път сякаш той ме чу и разбра. Сподели, че любовта му към мен не била на същото ниво, на което е моята към него, и това не било от скоро просто сега го осъзнава. Пред него се държах мъжки и по-скоро като приятел, но вътрешно го приех много лошо, разстроих се, разпаднах се и сякаш болката от всички часове, прекарани сама избледня в сравнение с това, което усетих тогава. Изминаха две седмици, в които се събирах и се опитвах да не бъда емоционална пред него, да го изслушам и разбера и видя как мога да помогна да спася брака си. Няколко дни по-късно ми сподели, че майка му му е дала скромна сума за да си купи апартамент и той намерил фирма и инвестирал тези пари. Втори шамар за един месец. В началото даже не можех да повярвам как не се трогваше от нашите проблеми, а даже е намерил време за такава сериозна стъпка и то сам, без мое знание и участие и то точно в онзи момент, когато говорим за нас. Когато опитвах да върна фокуса върху взаимоотношенията ни той казваше, че тук е станало зона на комфорт, от която той нямал смелост да избяга, упрекваше ме защо не се радвам за това, че най-после ще се осъществи мечтата му - да не живее под наем повече. Когато се опитвах да му обясня, че за мен не е редна постъпката на майка му и че ако моите родители направят така аз ще донеса парите вкъщи и ще изберем жилище двамата и също, че измества фокуса на проблема ни в интимен план, а това за мен е най-важното. Отговорът му беше ''ако видя, че ти искаш да се включиш в това да имаме нещо наше, тогава ще те почувствам като партньор, да сме на една вибрация" Аз обяснявах, че няма как да построя нещо за в бъдеще с човек, с когото ни липсват базовите взаимоотношение вътре в основата помежду ни, а той казваше в заключение - "разбирам каква е ситуацията, просто никой от двама ни не желае да направи компромис" Слушайки всичко това останах с впечатление, че отстрани прилича на бизнес сделка, а никъде не споменава любов, желание за бъдеще заедно, притеснение как може да възобновим привличането от негова страна към мен. Най-милото, което ми е казвал беше, че съм му била сантиментална?!, пукало му как се чувствам и времето в което се познаваме и сме заедно не било никак малко. Предложи ми да си дадем почивка и да се изнесе временно. Аз от своя страна му казах, че ако избере да постъпи така първо ще се разведем и тогава ще ходи където иска. Попита ме в отговор ''Защо изпадаш в такива крайности?" В крайна сметка не посмя да се изнесе. После работната седмица започваше, дълги смени, натоварен график и хоп, пак идват почивните дни. Преспиваме всичко, което бяхме говорили последно и говорим отново. Този път аз се бях зачела за липсата на тестостерон при мъжете и му споделих как ако започне да си ляга с мен ще имаме време и за секс и той ще има здрав сън и може би нещата ще се оправят. Опитах се да го мотивирам и да започне да ходим на фитнес заедно, неколкократно и преди това, но тогава в конкретният разговор му подчертах, че спортът е също от голямо значение за нивата на тестостерона. (може би месец преди да седна и да му поставя ултиматом, бях в депресия от това че не ни вървят взаимоотношенията и много ми помогна фактът, че започнах да спортувам в залата) Попитах го също и как издържа толкова време без секс - каза, че при нужда се самозадоволява, но последно време понякога имал и проблеми с ерекцията, но го оправда с натовареността и напрежението на работа. Не осъзнава, че има проблем, не отиде и тест да си направи. След още една работна седмица водим нов разговор, в който аз му казвам, че щом не дава вниманието си вкъщи, значи го дава някъде другаде и го подканвам да сподели, ако има нещо. Имало една колежка на 24, с амбиции да си купи апартамент, работлива, готина, бил се почувствал на една вибрация с нея, станали си близки, но нищо повече. Накарала го да се замисли защо ние когато сме били на тези години, не сме си поставяли такива сериозни цели, като това да си купим апартамент. Преценил, че в даден момент близостта им ще започне да се набива на очи и сам взел решението да ограничи контактите си с нея, а и тя покрай университета работила по-рядко. Прибирал я 3-4 пъти след работа, но до там, не са излизали иначе. Изслушвам абсолютно хладнокръвно какво ми разказва и го питам 'Добре, а какво става ако тя се върне постоянно?" той отговори, че не знае и човек не можел да има гаранция за нищо в този живот. Покрай коледните празници се писа на работа, това беше първата година, в която не дойде да празнува със семейството ни. Може би от неудобство да ги погледне, тъй като аз пък си споделям открито с тях, не само защото ме питат какво се случва, ами защото за мен те винаги са били пример за истинска любов. Никога не са преминавали някакви граници в изборите и връзките, които съм имала, но са били честни с мен, което изгради и силно приятелство след като пораснах и се отделих от тях. Учили са ме, че приоритет е винаги човекът до теб, да го цениш, уважаваш и обичаш, после всичко друго. Коренно различен начин на живот и възпитание от тази на мъжа ми. Неудобство да ги погледне споменах, защото и двамата сме си признали, че родителите ни са наясно с проблемите ни. Разликата обаче е в това, че майка му първо е разговаряла с него колко е важно за нея той да си има жилище и му дава паеите, а почти месец след това той й споделя, че нещата между нас не вървят. Мнението й за мен не че било лошо, но не можела да разбере защо аз не го подкрепям. За майка му накратко ще кажа, че е рускиня, още от етап гаджета идваше в първата ни квартира и повдигаше въпроса само пред него защо аз не плащам наем, при положение, че аз настоявах да си делим 50/50, а той отказваше. Ние си живеехме вече заедно официално и не бях със статут ''гадже за една вечер''. Един ден ми писна и му казах, че ако това продължи ще е без мен, освен това държа ако останем заедно да си делим сметките. Стресна се, седнаха с майка си и се разбраха, но тази ситуация остави едни горчиви неприятни чувства помежду ни с нея. През годините сеймейството ми са я канили на вечеря - отказвала е. Има по-голям син (брат на мъжа ми) живя при нея та жена си докара, че и бебе имат. Купиха си апартамент, изнесоха се. Вече живее сама, но постоянно е при тях да се грижи за детето. Веднъж не ни покани да се съберем като семейство всички заедно. Това не се промени и след сватбата ни. Казвам го ако се чудите защо горе споменах, че тази година беше първата коледа, в която той не дойде да празнува със семейството ми. Преди да станат тези проблеми сме излизали аз тя и мъжът ми рядко, говорят за пари, имоти, тя се оплаква от брат му, как тя ги гледа, изхранва, а те какви егоисти са, мъжът ми се настройваше само като я слуша, но те така или иначе с брат си се търсеха само когато имат нужда от нещо (1-2 пъти годишно). Аз като слушател и наблюдател виждам само егоизъм. И даже постъпката с парите за да може мъжът ми да си купи апартамент пак я намирам за подклаждане на егоизъм. И много други примери съм видяла от нея в действията й и в думите, които няма да изброявам. Моят баща реши, че мъжът ми може би има нужда от бащинска упора за съвет или разговор. Съпругът ми винаги е имал дълбок респект към баща ми. Видяха се, а аз с нетърпение изслушвам и двете страни след разговора. Баща ми казва така - ''объркан е, не са му наясно приоритетите, обясних му, че на 35 там където работи с толкова млади жени е голяма грешка да си мисли, че всичко което хвърчи се яде, да се фокусира над семейството, защото то е в основата, а всичко ако е наред там ще постигнете заедно останалото." Заключенията на мъжът ми - "За твоя баща е много лесно да говори, че любовта е най-важна, защото никога не му се е налагало да тегли кредит и да се притеснява къде ще живее, не му го казах в прав текст, но ми се въртеше в главата през цялото време. Хубав мъжки разговор, но не ми помогна с нищо"
Оставям мнението и съветите на вас.
Благодаря ви за търпението
