Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Глупава дилема

  • 960
  • 29
# 15
В семейството ми има лекар-хирург и бъдещ програмист.
Медицина се следва трудно и дълго, но ако човек има желание, не е непостижимо, дори при ниските доходи в семейството. Когато нашата девойка реши, че ще следва медицина в семейството бяха общо 4 непълнолетни деца и доходите не бяха особено големи, особено в онези несигурни времена. На частни уроци не е ходила, но учеше в паралелка биология в ПМГ и имаше солидни познания по химия и биология. Първата година я приеха в МУ Плевен и Варна, но тя държеше да е в София и една година работеше и учеше за изпитите. Още от първи курс работеше - започна работа като санитарка в болницата (мисля, че беше нещо почасово или поне смените бяха съобразени с лекциите и упражненията в университета). Заплатата не беше кой знае колко голяма, но натрупа опит, а от 3-ти курс и даваха да прави мед. процедури и присъстваше на операции.  Завърши и започна веднага специализация.

Колкото до програмирането - да, може да се работи докато следваш, но не е толкова лесно, изпитите са трудни и трябва време за подготовка. Синът ми беше единственият от неговата специалност, който започна работа от първи курс. Ако мислите, че заплащането е голямо за начинаещ - не, не е, получаваше 600 лв/месечно за 4 часов работен ден.
Авторката да си прецени дали да избере парите или мечтите.
Виж целия пост
# 16
Защо да работи като санитарка на минимална заплата, ако в кол център с два езика на 4 часа човек получава по 800 лв чисто? Разбира се, искат се високи познания по езици, които не е ясно дали авторката има. И не ми казвайте, че от миене на подовете в болницата се придобиват практически знания ...

Опции има винаги, но работа се съчетава много по-трудно със следване по медицина, отколкото с друга по-лека специалност. Има компютърни науки, информатика и куп други по-леки специалности, свързани с компютри, които могат да се съчетават безпроблемно с работа на 4 или 6 часа.
Виж целия пост
# 17
Каквото и да напишем тук, всичко трябва да обсъдиш с майка си. Тя е човекът, който трябва да вземе решения, а не да се усмихва и нищо да не казва. Когато един млад човек дойде до момента дали да учи или да не учи и какво да учи, родителите са тези, които също трябва да кажат дали могат да го издържат или не, какво са готови те да направят и всичко това да се обсъди в семейството. Така и младият човек по-лесно взема решение.
Виж целия пост
# 18
Според мен пък майката правилно не се е намесила в избора на дъщеря си. Все пак става въпрос за сериозен житейски избор и с него ще живее не майката, а дъщерята.
Ако майката не успее да я издържа, дъщерята ще трябва да намери варианти сама да финансира избора си. Всичко е въпрос на воля и доколко е готова да работи за мечтите си.
Виж целия пост
# 19
Привет!
 Сама наричам темата ,,глупава дилема", защото съм наясно, че е такава и не нужно друг да ми напомня. 🙃

 Та, по същество. В дванадесети клас съм и ми предстои кандидатстване във ВУЗ. Тук идва и въпросната дилема. Това, което искам е да бъда лекар, ако имам късмет дори хирург, но това на страна. Подготвям се сама вкъщи, имам 6 учебника, около 600 задачи и около 5-6 месеца. Не ходя на частни уроци, защото нямам финансовата възможност - мама е с 800лв. заплата с три деца и живее в голам град(големи разходи). От тези наши финанси се заражда и съмнението в успеха ми.
 Първо, всички се стараят да ми напомнят, че в МУ едвам влизат хора ходили най-малко година на частни уроци по биология и химия, какво остава за ученичка от малък град, учаща в СУ? Това съответно поражда съмнения и въпроса, който си задавам от известно време: ,,Как бих могла да си позволя медицинско образование, след като не мога да посещавам частни уроци дори?"
 А ето го и истинският въпрос. Да избера това, което ще ми носи големи доходи, а обучението позволява и да започна работа като бакалавър + магистър трае около 6 години - софтуерно инженерство, или да се опитам да вляза медицина, ако не от първата поне от втората година, да получа образованието и работата, която искам, но за сметка на още финансови затруднения и заеми, спъващи майка ми в продължение на около 10-12 години?

 Искам съветите ви, защото когато споделих това на мама тя прие и двете професии с усмивка, но не изрази конкретно мнение. Знам, че не би могла да го направи, защото трябва да избира между това да заделя до 150-200лв за храна на месец (4 човека)  и да изплаща доп. заеми или да се откажа от това, което би могло да ме направи истински щастлива и горда, но да имам средно високи и  сигурни доходи след по-кратко обучение, а и ако уча софтуерно инж. бих могла да се издържам сама, работейки, докато медецината лежи на раменете на мама.
Е, щастие или добри доходи?

Времето и трудът са си от теб, не ти трябват пари за тях. При положение, че пишеш, че ходят минимум година на частни уроци, ти защо реши да отделиш само 5-6 месеца за самоподготовка, за която пари не ти трябват? Можеше и все още можеш, ако твърдо го искаш, да отделиш 1-2 години, работейки и спестявайки си пари за следването, докато все още живееш у вас и ти поемат разходите.

И да, свиквай с мисълта, че сам родител не може да издържа трима ученика/студента. И на хляб и вода да кара майка ти, ако не си осигуриш някакви доходи, пак няма да ти стигат.

Те и другите две деца на майка ти може да имат мечти. Как изобщо ти хрумна, че майка ти 10 години ще се чуди как да издържа само теб?
Виж целия пост
# 20
Дидичка, може отстрани да изглежда по-добре да не се намесва, но на практика много от родителите се намесват по чисто рационални причини - младежите нямат кой знае какъв житейски опит, административен и финансов. На всичко отгоре родителите плащат обяда и съответно те казват дали могат или не могат да поемат. Някой ще каже, че има фирми за ориентация, особено за чужбина. Да, има, но родителите и младежите започват да проучват и да правят сметка поне в началото на дванайсти клас, за да намалят неприятните изненади като твърде оптимистични очаквания. Няма нищо срамно за един родител да каже, че може да си позволи издръжка в университет Х или никак не може да си позволи в университет У. Ако само се усмихва и не заема никаква позиция никак не помага на детето си.
Виж целия пост
# 21
Разбира се, че няма нищо срамно един родител да признае, че не може да издържа детето си в университет, но това не значи, че трябва да избира специалността, която детето му ще учи. Може да предложи подкрепа, съвет, но не и да избира вместо него. Ако родителят няма възможност, детето, което вече съвсем не е дете, ще се издържа само и няма да чака от мама и тате.
Честно казано, не виждам как майката на авторката ще я издържа с 800 лева доход и две други деца, без значение какво учи. Дали ще запише инженерство или медицина, на авторката все ще ѝ се наложи да работи. Така мисля аз.
Виж целия пост
# 22
Когато става въпрос за пари се отразява и пряко на специалността. Медицината иска основно учене и родителите изцяло да поемат издръжката, защото няма как младеж да работи за пари и да е пълноценен после на упражненията. Неслучайно медицината е от най-тежките и най-скъпи специалности навсякъде по света. Друга специалност може да позволява работа още от първи курс и бърза реализация и да не е нужно родителите изцяло да поемат издръжката. Така че съвсем пряко парите определят специалността, колкото и да ни е трудно да го признаем, а парите са от родителите. Както виждаме в случая няма дори съвет, а пасивност.
Виж целия пост
# 23
 За жалост понякога човек осъзнава с какво точно иска да се занимава малко по- късно в живота си. При мен така се случи.
Виж целия пост
# 24
Защо да е за жалост? Всичко, с което човек се занимава през живота си е учене, добиване на квалификация, опит, обогатяване. Понякога едното води до другото. Дори бих казала, че късметлии са хората, които изобщо до края на живота си разбират с какво искат да се занимават и поне опитват да го направят. Повечето хора просто правят някакви неща, защото трябва да ядат.
Виж целия пост
# 25
Ако софтуерното инженерство не ти е страст(а то наистина няма допир с медицината) не може да си 100% сигурна, че ще се реализираш. Около 10-15% от завършващите ФМИ или академии тип СофтУни започват исканата работа(която може да ти стане мъчна, защото както медицината тук се иска отдаденост и посвещение, за да си добър специалист). Иначе много бързо ще бърнаутнеш.

Следващите години може да се пренасити пазара на младши кандидати(особено с модата в момента за бързи курсове за програмисти) и конкуренцията се увеличава. Освен програмиране, за да започнеш и справяш добре на работа като цяло трябва да си добре технически и да имаш интерес сама да намираш в нета и по сайтовете на продуктите(документацията им) абсолютно всичко. Програмирането е малка част. Бази данни, version control, web servers, OS administration, build tools и т.н. и т.н.

Не чакай да се записваш някъде, ами още сега може да провериш дали ще ти се занимава със софтуерното инженерство - пробвай да си инсталираш някой Linux distribution, някое IDE за даден език и да разпишеш дребни програмки. На Java/C#/JavaScript(един от тези е от главните езици на повечето програмисти в момента в БГ). C/C++ е хубаво да ги знае донякъде човек, но за там са малко позициите и летвата е по-висока. C++ е от най-комплексните и трудни езици изобщо.

Мернах някъде и вариант да работиш между другото като програмист и да си учиш медицината, което е абсурдно.

PS: Програмист съм, но се зачетох във форума заради родителски истории.
Виж целия пост
# 26
А издръжка от баща си не получаваш ли? Ако учиш редовно, той е задължен да ти изплаща такава до навършване на 25 години, ако самият той работи и има имущество, т.е. ако заплащането на такава издръжка не му съставлява особено затруднение.
...
Иначе каква специалност да избереш да учиш тук няма как някой да те насочи. Абсурдно е, защото не те познаваме. Съвет такъв могат да ти дадат само близки хора и, евентуално, читав консултант по кариерно ориентиране.
Ако нямате никакви средства и е трудна издръжката ти в университет, а самата ти не си сигурна дали и какво точно искаш, поработи една година, изкарай по някой лев, поориентирай се, ако имаш нужда от уроци, тъкмо ще можеш да си ги и плащаш. Не е страшно да се работи. Напротив - много е полезно.
Цитат
Е, щастие или добри доходи?
Нямаш точно такава дилема. Нито си сигурна дали и какво ще те направи щастлива, нито доходите са сигурни и достатъчни, особено докато учиш.
Виж целия пост
# 27
Благодаря на всички Ви за отговорите, признателна съм за времето, което сте отделили, за да ме посъветвате и изкажете мнение! ❤

А издръжка от баща си не получаваш ли?
Цитат
Баща ми почина преди 3 години и 5 месеца, това е причината всичко да лежи на плещите на мама.
Виж целия пост
# 28
Значи имаш наследствена пенсия. Каквато ще продължиш да получаваш, ако учиш, до 26 години. Освен нея, като студент вероятно ще имаш право и на стипендия за подпомагане. Зависи от ВУЗ-а и правилата му в тази връзка. Прецени си на каква месечна сума в такъв случай можеш да разчиташ и дали и колко още трябва да добавиш като доход. Може да се окаже, че нямаш нужда от работа на пълен работен ден или изобщо не се нуждаеш от работа, особено ако майка ти съумее да ти плаща наема в общежитие, на каквото също вероятно ще имаш право, при положение че учиш в друг град.
В тези сметки ние също няма как да помогнем, но с майка ти можете да ги направите заедно.

Имала съм колега от следването - сирак, който първите 2-3 години не работеше и се оправяше така - с пенсията и стипендията. И беше пълен сирак, а ти не си.
Виж целия пост
# 29
Аз съм четвърти курс , но по стечение на обстоятелствата имам колежки , които учат Медицина. Семестриалните такси не са никак ниски (в сравнение с моята, която е на половина на тяхната) , работа и учене трудно могат да се съчетават с тази специалност, което е също проблем. Четенето и домашните са в огромни размери и това също изисква време. Ако запишеш Медицина , кажи "Чао" на социален живот и гаджета. Колоквиумите са почти всяка седмица, четенето е много и след лекции няма да имаш време за себе си. По време на сесия става още по-тежко. Винаги може да си на общежитие , но за там също ще си трябват пари. На мен лично издръжката ми излиза към 300-400 лева, а съм на общежитие и съм много пестелива. За семестриалните такси можеш да работиш лятото , както мои колеги все още правят, но наем и джобни трябва да имаш някой да ти помага. Сама няма как да се справиш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия