Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 59

Антония, стягай се момиче! Какви са тия приказки за отказване?!Толкова си млада, животът е пред теб.Аз също съм с частична операция, чисти лимфи , ама си минах 8 химии като стой та гледай. Не е кой знае какво, не се плаши! Просто следващите 6 месеца малко неразположение и после всичко ще е наред.И то не постоянно през тези месеци, а само 5-6 дни след терапия може да ти е кофти. И това даже не е задължително. Някои момичета минават доста леко.Аз имах щастието да съм от тях, като изключим болките в кокаляците след бялата химия.Не че бяха нещо особено и те, де. Горе главата, мобилизирай се и всичко ще бъде ОК.

Не са перманенти страничните ефекти. Преодолява ги организма. Аз конкретно за химията говоря,  здравият организъм я понася и дори смея да твърдя след нея някак се "рестартира".  Минаваш през една отрова, посмачкваш се и после сякаш се обновяваш.

 Друг е въпроса, ако имаш придружаващи заболявания или прекалено дълго си на химия. Тогава организмът се изтощава и ...работата там вече е друга. Повечето хора като чуят - рак- си представят втория сценарий.

Да, ти си здрава. Но в тялото ти е имало начало на болест, която ако се разгърне - убива. Затова вземат мерки и тук презастраховането е по-малкото зло

Нямам други заболявания.. Препоръчват 6 курса, много ли е за втория сценарии, който си права, че си представям.

Не, стандартно правят 6 или 8. Говоря като се налага втора, трета линия химиотерапия. След тези 6 - още 6 и още 6 с други лекарства...
Разбирам напълно страховете и объркването ти. Обяснимо е. По-ненормално би било да не се страхуваш.
Твоята химия вероятно ще е адювантна - не да бори рака, а риска от рецидив.
Много кураж ти желая,  всичко ще е наред!

Благодаря ти малко ме успокои, ще ми трябва кураж дано се справя и да се наредя в редиците на вас железните жени..за мен сте си такива 😊

Ще се справиш, Тони! Ще видиш как след време ти ще даваш съвети и ще надъхваш момичета , които ще бъдат в положението в което сега се намираш.

Мила Антония, ходила си в Сердика, Надежда и още някъде. Моят съвет е да се спреш на Сити Клиник или Токуда. В Сити при Дудов, Ганчева, в Токуда при Орешков. Назначават ти химио 6 курса, после лъче, хормоно. И действаш! Това бездействие и лутане не води до добро, а само до паника и объркване. Заставаш пред плана и го отмяташ точка по точка!
Ако ще ти е по-лесно, всеки ден ни пиши, ще те хвалим за успехите, ще те утешаваме, ако трябва!
Но жизнено важно е да си силна!
Не се страхувай от химията, повечето я минаваме с минимални поражения. Без гадене и повръщане, леко неразположение и това е! Пишеш, че си оперирана на 11.9, ако помня правилно, минал е повече от месец. Раната би трябвало да е заздравяла. Действай!
Бъди смела, ние сме с теб!

Щях да пиша простотийки, но виждам имаме някой за спасяване в групата, а аз го раздавам спадител (уондър уомън) последно време, та да се наредя и аз на края на колонката🤣
Тониии, отивай на химия. Ще я изкараш и ще се възстановиш след нея. Още повече, че си здрава. Аз имах общо 16 химии (червени и бели) и ги издържах без кой знае какви екстремности. За мен падането на козината ми беше най-травмиращо. Не бой се, струва си повярвай! На мен не само ми отрязаха тумора, ами и двете ми гърди целите отрязаха и нямах метастази, нямам генетично обременяване и пак се наливам с Херцептин, който може би ми вдига кръвното, от там има опастност за сърцето ми, но надявам се да го опазя. Всеки страничен ефект хванат на време е обратим. Ще си под наблюдение и няма да позволят да осакатееш не бой се. И аз така точно мислех в началото, и аз бях напълно здрав човек! Напълно! Сега съм на хормонотерапия също, която пък може да прецака кокалите ми, но и това се следи. Пак ти казвам действай, че си струва. Хайде пък ще влезеш в клуба на Супергероите😊

Благодаря ви момичета за подкрепата. В сити клиник ми е вторник часа при др Перчева. Така ме насочиха близки. Това ще е ! Каквото каже това. Вярвам ви, щом и вие сте без метастази и сте минали през това, значи трябва. Много ме е страх, ама сигурно и вас ви е било и още се страхувате от нещо. Обаче сте се научили да овладявате страха. Аз съм като гипсирана. Надявам се като почна някак да поутихне тоя страх и да стана супергерой като вас. No Cancer Force! Хаха Дано нямам много загуби по пътя ( космите са ясни, за другите органи се плаша) Ще ви държа в течение.
Марита защо толко крайно и двете гърди па и химия толко много след като е нямало генетично предразположение и метастази.. ?

Тони, вече е доказано, че няма никакво значение дали ще махнат цялата гърда или ще оперират частично.Точно заради това в последно време се правят доста органосъхраняващи операции.Всичко зависи от самия тумор и неговото разположение в гърдата.А за другата гърда, това си е въпрос на личен избор. На мен ми беше обяснено,че ако рачо е решил да иде там, то липсата и няма да го спре по никакъв начин, независимо от това дали си фамилно обременена или не. Докато ходех на терапиите, срещнах доста жени оперирани преди години и с рецидив точно по шевовете. Така, че божа работа.Важно е обаче всичко да бъде хванато на време. Колкото в по- ранен стадии си, толкова шансовете ти да бъдеш здрава за напред са по-големи.  Много е важна профилактиката.

Тони, като зададох същия въпрос дето ме питаш на доктора той ми каза така: Защото сте млада и може да издържите това лечение, което на почти 100% ще Ви гарантира пълно оздравяване. При млади пациентки правим така и включваме пълната "бойна" готовност". Ами инвестират в нас. По-възрастните по други схеми ги лекуват. Аз съм на 38 все още. Диагностицираха ме февруари (тази година) и ходих като" облъчена" като теб доста време. Имах подобни мисли и предполагам същите чувства и страх, самосъжаление, отчаяние....абе какво ли не. Бях в шок и то брутален. Самотна майка съм (имам гадже, но не е баща на детето ми), живея сама в чужбина, нямам приятели, защото нямах време за това от тичане на работа, учене, проблеми....бях пред бърн аут...и тогава дойде ракът и ме парализира. Химии, падане на дълга коса, пак шок, комплекси, психични отклонения и изменения на личността, операция, загуба на кръв, психиатри, психолози. Пълна програма! Да, но се рестартирах. Ракът въдвори мирът в душата ми, който толкова желаех. Е...може и още, но съм в пъти по-спокойна в поведението си спрямо мен, детето и околните. Бъди силна и не падай духом! Ще ти е трудно да, но не забравяй, че това е само период и пак ще се възстановиш ок?
За двойната мастектомия (ампутация) на гърдите си пожелах аз. Имах малки и дълго кърмих, та бяха омърлушени🤣 Винаги съм искала да ги увелича, но ме беше страх от операции, а и няколко хиледарки се срщам и за по-добри идеи, където мога да похарча. Ракът ми беше бързорастящ и бързо обзе почти половината от едната. Ами пожелах си да ми махнат и двете хем заради силиконовите импланти, които ми сложиха и би трябвало да е по-естетично, хем заради презастраховане от рецидив. Сега нямам гърди на практика в кожите и опастността от рецидив е само 3% (по кожите). Ако искаш деца след рака това също е възможно. Мен още на първия преглед ми зададоха този въпрос и после ми го зададоха още два пъти. Явно има значение схемата на лечение каква да бъде. Аз обаче неискам деца (имам си две) и не съм ги питала, ако исках какво следва.
А! И още нещо - от химиите ми туморът ми изчезна напълно. Оперираха ме с изчезнал тумор. Гаджето ми си мислеше, че щом е изчезнал няма да ме оперират, та съм се смяла на акъла му. Да знаеш, че мястото трябва да се изреже дори туморът да го няма вече.

Ясно. И на мен ми казват, че е щот съм млада. Тумора е изрязан още при първата операция. Втората отне част от гърдата плюс лимфи. Замислих се и аз за двете и силикон, но мисля че е твърде болезнено на тоя етап. Омръзна ми да ме боли. Още ме боли от втората операция и още не си чувствам много ръката, освен болката в нея де.. Още ми изтича лимфна течност от дупката на гърдата ( казват, че е добре) Ще стана на 38 другия месец..не ми се празнува обаче 😃 Гаджето е с мен за сега, не знам колко ще издържи..не вярвам в безусловната любов и не вярвам че мъжете са постояни. Дано той ме опровергае ( за сега е железен и много ми помага) Имам горчив опит с тях. Възхищавам ти се..сама с деца и минаваш през това толко смело. Смелостта не е да не те е страх, а да го правиш въпреки страха. Аз имам подкрепа от приятели, работодатели и това не знам до кога, но те не ме разбират наистина. Само вие можете да ме разберете , ясно е защо. И ви благодаря, че ми отговаряте и че отразявате мрънкането ми, макар че и на вас ви се мрънка. Обещавам, че ще ви бъда и аз подкрепа, само да се справя с психиката си! Благодаря ви!!!

Аз съм със 16 заразени лимфни възела. Туморът беше малък размер, но не се водя втори стадий, а четвърти (според размера), защото имах и по ареолата. Всички мамолози твърдяха, че това по нея не е тумор и няма връзка. После в епикризата пишеше, че има и инвазивен, и неинвазивен тумор. Не е ясно дали имам метастази в други органи. В четвъртък имам скенер на корем и малък таз. Умирам от страх, все по-често си мисля крайни неща, че няма да ме бъде. Мисля си за наборите, които си отидоха от рак. Как са се чувствали като са разбрали, че няма да се излекуват? За приятелка, която си отиде от РМЖ.... На 38 съм, живее ми се! И си го повтарям всеки ден. Ще си търпя всичко и ще гледам да не мрънкам.
Детелинке, аз съм на паклитаксел, мен ме удари в носа основно. Сега и в част от ноктите. Болят ме, има като кръвоизливи по тях. Усещането е все едно са постоянно прискрипани. Има ли начин да облекча това?

Totto, беш ли мааму, както се казва. На коя вливка си? Все трябва да има начин, аз не съм се интересувала досега, защото моите болки и неразположения ми минават. Доколкото знам обаче, всичко минава до след няколко месеца след края на химиото.

Антония, да си кажа и аз "ценното" мнение: неправилно си си насочила страховете. Би трябвало са те е страх не от химиотерапията, а от това, какво би могло да стане без нея. Една туморна клетка да има, откъснала се от това, дето са ти го махнали, всичко тръгва отново. Нали не мислиш, че всички ние тук сме решили да минем химио просто ей така, от нямане с какво да се развличаме? Изборът си в твой, мила, но като ще да в избор, нека да е на основата на информирано съзнание, а не на пещерен страх. Пещерният страх единствено ти казва: бягай! Но няма как да избягаш от нещо, което, ако го има изобщо, е вътре в теб.

Антония, слушай Детелинката, защото много смислено ти го написа. Гаджето ще остане щом не е избягал от първоначалния шок. После хептен се свиква. Моя остана. Работодателите не ги мисли. Работа - бол. Сега гледай само себе си! Нас също не ни мисли и мрънкай колкото искаш. Всички сме били на твоя етап и повярвай всеки от нас е бил в същия шок като теб, а аз специално също съм доста скорошна в това. Ще видиш. И ти ще се оправиш. Ще си промениш приоритетите и ще качиш левъл в духовното си развитие. Това е нещо като рестарт. Рака. Все едно започваш на ново.

Ние с гаджето се карахме две седмици и вчера взехме, че като поговорихме цивилизовано се сдобрихме и даже му тръснахме един готин секс. Той май най-после разбра какво имам предвид и успя да ме накара да поискам😊 Високото ми кръвно продължава. Ебаси! Утре имам инжекция с Искадор и се чудя да я сложа или не.