Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Трудна адаптация в яслата

  • 1 186
  • 32
# 15
Всяко дете е индивидуално, дано намерите вашия начин да помогнете на детенцето да свикне!
Синът ми тръгна на 2 ,1 на ясла. Сама съм го гледала, без баби, лели и т.н. Татко му често отсъстваше по работа и то за дълги периоди. Мислех, че ще му е трудно да се отдели от мен.Но още от бебе се стараех да е сред хора, постоянно навън,  да не го е страх от нови неща, да му давам пространство и да е самостоятелен.....( но пак си е до характер). Преди да тръгне на ясла му говорех за яслата, за децата, за персонала, за това че там ще играе на нови игри, ще научи нови неща. Мое мнение от преди и сега( и наблюдавайки другите родители, които водят децата в яслата) най-лошото е да вижда, че вие сте притеснена. Всичко "ревящи" деца бяха на родители, които още от сутринта тръгваха с негативна нагласа и предаваха напрежението на детето. Само първата седмица го взимах на обяд, плачеше малко сутрин, не искаше да влиза, сядахме на пейката и за 1-2 минути( за да не проточвам момента на раздяла) му казвах, че това е едно място специално за деца, игри и забавления, че ще научи нещо ново и интересно, че лелите и сестрите ще му помагат и ще се грижат за него.  Започнахме да си правил "ритуали" сутрин, приятни за него неща, примерно се правя, че не мога да отворя шкафчето и той да ми помага, да тичаме като на състезание кой първи ще стигне до вратата, да чукаме на вратата на групата и да питаме "кой е там?". Постоянно говорене, без да се влиза в обяснителен режим. На втората седмица пак си мрънкаше сутрин, но още първия ден, в който трябваше да остане до вечерта дори е спал спокойно.
Важно е и какво може да прави и детенце, може ли да се храни само, казва ли думички и др. Иска врем  персоналът също да се запознае с всяко дете и да намери подход. Защото ако е изцяло зависимо( от мама у дома) изведнъж това внимание, което получава в яслата се разпределя между всички деца.
Питали ли сте персонала как се държи детето там? Колко след това плаче? Общува ли с други деца? Има ли други подобни деца в групата? Все пак годинка си е малко.....
А като си я взимате? Как се случват нещата? Тогава също трябва да сте спокойна и усмихната. Може да  питате детенце как е било, какво е било, дори да не може да говори тези "разговори" пак ще са от ползва. Не сте единствени с подобни терзания. Някои и в градината продължават с драмата. Важни елементи за адаптацията са характер, родители, възпитатели....ако нещо в тези три неща не е както трябва е тежко за всички. Може да се изморена и да се чувствате безсилна, представете си на детето какво му е, защото вие поне разбирате какво се случва.....Друг вариант е детски психолог, което ще помогне да имате професионално странично мнение.
Рано или късно нещата ще се случат, но това ще е когато детето е готово Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Здравейте, и моето детенце от един месец посещава ясла, като първите две седмици бяха изключително трудни и мъчителни за нея и за мен ... Единственото, което помогна да не плаче сутрин е, че ѝ обещавах награда когато я язема. И така, ако не се разплаче, при взимането ѝ носех шоколадче или зрънчо ... Може и вие да опитате този подход, като награждавате детето с нещо, което обича ... Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Не съм чела коментарите, но за мен описаното от вас не е нормално и бих се замислила дали няма проблем там с някой от персонала. Да има деца, които се адаптират по-трудно, но рано или късно повечето свикват. Продължи ли прекалено дълго едно такова поведение на детето, поне според мен има нещо притеснително. Говоря това от опит, чувствителна съм на тази тема.
Виж целия пост
# 18
На моята и коства около 1-2 месеца адаптацията, но още понякога мрънка!  Според мен е идивидуално и според дете!
Виж целия пост
# 19
По повод темата, скоро си говорихме вкъщи, че ако трябва ще гладуваме, но няма да причиним това на детето. Много съм привързана и тя към мен , представям си как ще плаче и само мисълта ме вкарва в тежка депресия. Ако имате начин си гледайте детенцето , не му причинявайте този стрес, това може да отключи сериозни състояния , педагог съм по професия, повярвайте ми детската душа е толкова ранима, че дълго оставят следи такива преживявания. Нищо не е по-важно от спокойствието и щастието на децата ни.
Виж целия пост
# 20
Не съм чела коментарите, но за мен описаното от вас не е нормално и бих се замислила дали няма проблем там с някой от персонала. Да има деца, които се адаптират по-трудно, но рано или късно повечето свикват. Продължи ли прекалено дълго едно такова поведение на детето, поне според мен има нещо притеснително. Говоря това от опит, чувствителна съм на тази тема.





Защо е нужно да правите подабни заключения ?.Да  се обвинява персонала без причина е глупаво.Аз лично бих си спряла детето ДГ 😊.Успех с адаптацията
Виж целия пост
# 21
Това с гледането на детето вкъщи за мен е много грешно ... То сега като по-малко ако не свикне в яслата какво ли ще става когато трябва да тръгне на детска градина ... А и вкъщи нир не можем да им подсигурим нищо от това, което им дават в яслата ( говоря за разнообразно хранене, игри и образователни занимания )
Виж целия пост
# 22
По-голямото дете свиква много по-лесно с градината, защото психиката му е по-узряла. След 2,5-3 годишна възраст има повече нужда от общуване с деца, преди това има нужда само от майка си. Когато детето ми тръгна на градина на почти 3 години беше много по-напред със знанията от връстниците си, което е нормално, получаваше персонално внимание вкъщи. А като знам как се хранят децата в средностатистическата градина, не знам за какво разнообразие се говори.
Виж целия пост
# 23
Аз подкрепям, че детето е малко. Дъщеря ми тръгна тази година, на 2 години и 5 месеца. Сега ходи повече от 2 месеца. Има си сутрини, в които си поплаква, но после се успокоявала. Вечер е спокойна, има си своите драми на възрастта, но нищо притеснително.
Ако имате финансова възможност, изчакайте да навърши поне 2 години.
Виж целия пост
# 24
Детето ще направи 2г.след 20 дни.
Виж целия пост
# 25
Пак е малко. След половин - една година ще е съвсем друго. Изумяват ме майки, които си пращат децата на ясла да се развиват. Това е място, където децата седят компромисно, защото ходим на работа да печелим пари.
Виж целия пост
# 26
Абсолютно, пък това за храната направо ме потресе, днес моето дете ще яде био телешка кайма направена на овчарски пай, мъфини с тиква и рожков и за довечера мисля още, и я чакат интерсни игри след като стане от сън, в яслата все ми е на ума, че ще и дадат това за ядене и някой ще седне да си играе само с нея.
Виж целия пост
# 27
Рано или късно повечето се сблъскваме с подобни неща. Има майки и майки......Яслата си има и плюсовете и минусите.С мама е хубаво, ама само с мама до кога? - а това също си има и минуси. Винаги ми е било трудно да разбера крайните мнения, балансът не е ли по-важен?!
Виж целия пост
# 28
Ясно посочих, че яслата спокойно може да се прескочи, т.е. след 3 година детето да тръгна на градина. Това нито е късно, нито е крайно. За сведение второто ми дете тръгна на градина на 2 години, защото е съвсем различен характер. Само, че в случая има трудна адаптация и не виждам защо на всяка цена трябва да се драпа, детето да свикне. 

Ще се радвам да посочите плюс на яслата, освен този, че родителят може да работи!
Виж целия пост
# 29
Защото всеки има глава на раменете и прави нещата според своите разбира ия,знания,положение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия