Адаптация в ясла и с бавачка на упорито дете

  • 1 198
  • 6
Здравейте, моля за съвети за адаптация на дете за детска ясла и гледане от бавачка. Детето е на 1 г. и 8 м., много привързано към мен, гледано досега вкъщи от мен, доста кърмено все още, на поискване, така и заспива. Много социална е и будна иначе, но много упорита. Имахме 2 дни за няколко часа в ясла опит, който завърши с наранявания (вероятно от дърпане с деца за играчка) и заразяване с вирус, много лош старт. Сега плаче като я оставя на бабата за мен, за приспиване - също. Как да подходя, че за месец-два детето да почне да не плаче като ме няма и да заспива с бавачката на обяд? Да говоря ли, че ще се върна, че отивам до магазина? Идва ми идея и да се включвам онлайн с камера като е "напечено"...
Виж целия пост
# 1
Здравейте от кой град сте , може да ви препоръчам занимални , които подготвят децата за тръгване на ясла или детска градина .
Виж целия пост
# 2
Как...ами малко по малко. Каните бавачката у вас и детето започва да свиква с нея. В началото вие присъствате, след това малко по малко започвате да ги оставяте сами.
Включването с камера ще усложни процеса според мен. Идеята е детето да свикне с друг човек, а не вие с камерата да му напомняте, че ви няма. Месец-два са доста време. Детето се предполага да я приеме дотогава.
Виж целия пост
# 3
Благодаря. София.
Виж целия пост
# 4
Съдейки по опита си със сина си, първо вие трябва да се успокоите. После майката му е плавна адаптация като в детската градина. Примерно една седмица прекарвате заедно с бавачката и детето два часа, после вие започвате да ги оставяте сами за два часа, после до 12:00, после до 16:00 и така. За месец-месец и половина е съвсем разумно да се случат нещата. Ние с мъжа ми двамата прекарваме цялото време след ясла с детето, даже го приспиваме заедно, за да усеща съпорт, това направи адаптирането по-лесно. Иначе това за говоренето и връщането е трябвало да го направите много, мнооооооооого по-рано. Децата, когато са 9 месечни, псъзнават за първи път, че мама и тати могат да изчезнат пт поглед и да се появят пак. После с пълна сила около 12-15 месвчни се появява separation anxiety, който се третира именно с обяснения, че мама и татко може да ги няма, но ще се върнат. Този навик също помогна с адаптацията при нас, както и това, че му казвахме точно кога ще отидем да го вземем и си спазвахме обещанието. Тук е моментът да си дадете ясна сметка, че първите две седмици ще са трудни и да нямате голвми очаквания. Просто бъдетв до детето си в този преход,
Виж целия пост
# 5
От опит мога да ви споделя, че проблема е в майчината глава Simple Smile
И да поплаче 10-15 минути, нищо няма да му стане на детето.
Първо с бавачката карайте постепенно. За около седмица можете да започнете да я оставяте. Помолете бавачката да ви се обажда като се успокои детето и ще видите че плача е за кратко време.
С яслата е по-сложен момента понеже така или иначе най-вероятно детето ще ходи 2-3 дни и после ще завъди някой сопол.
Виж целия пост
# 6
И аз мисля, че трябва да се постави пред свършен факт
и по никакъв начин да не се откликва, когато плаче,
защото агонията ще продължава, най- вече за нея

Когато види, че след ставане от сън вие вече сте вече там, ще се успокои... или там, каквото сте казала, че ще става след сън, и това се повтаря неизменно всеки ден
но е важно да си спазвате думата
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия